Предлага се нов модел на здравно осигуряване, който да сложи край на монопола на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Той ще бъде представен официално от здравния министър Кирил Ананиев на 15 юли, съобщава бТВ.

Реформата предвижда Здравната каса да се конкурира с частни здравни фондове за вноските на осигуряващите си. Засега вноската ще остане в размер на 8% от доход.

При частния фонд ще има и потребителска такса, чийто размер все още не е ясен. За да получи лиценз обаче, въпросният частен здравен фонд трябва да набере над 1 милион осигурени лица

Според д-р Стойчо Кацаров конкуренцията за здравни осигуровки би била само в полза на пациента.

Новият модел е добър на хартия, казват от Асоциацията на българските застрахователи. И настояват да бъдат изпълнени конкретните им искания: дефиниране на ясен основен пакет, който да покрива базовите нужди на всеки български гражданин. Второ – участие на частните застрахователи в пряка конкуренция с НЗОК в предлагането на този основен пакет.

Според бившия здравен министър д-р Мими Виткова, която ръководи частния здравен фонд "Доверие", моделът е неприложим. Причината – невъзможно е един частен фонд да набере 1 милион лица, за да излезе на пазара.

„Работещите, които плащат здравни вноски, са около 1,6 млн. души. Как ще се наберат 1 милион, за да стартира тази система”, коментира Виткова пред бТВ.

От НЗОК ще коментират, когато документът излезе официално. Предстои реформата да се дискутира от всички заинтересовани страни.

 

Предишните два варианта на здравния министър

През септември 2018 г. Кирил Ананиев представи за обсъждане два варианта за по-сериозни промени в настоящата здравна система.

"И в двамата варианта има положителни, и отрицателни страни", посочи тогава Ананиев. Въвежда се конкурентният принцип - освен здравната каса ще внасяме вноски и при частни застрахователи."

Министърът не изключи в процеса на обсъждане да се стигне и до трети вариант.

И двете предложения включваха смесен осигурително-застрахователен модел.



- При първия вариант здравната вноска, която сега е 8% от заплатата на работещите, а държавата осигурява с минимални суми 4,4 млн. души, се увеличава и става 10%, като увеличението от 2% отива в застрахователните компании. Такъв вариант вече се случи веднъж, преди повече от 10 години, когато здравната вноска беше увеличена от 6 на 8% с цел да бъде въведен втори стълб, но всички средства отидоха в държавната монополна каса.

- Вторият вариант е да се въведе тристълбов модел – осигуровка в здравна каса, задължителна здравна застраховка и доброволна здравна застраховка. Симулацията, която е дадена като пример, предвижда здравната каса да плаща болнична дейност до 700 лв., като тя ще поема 85% от цената или максимум 595 лв., а пациентът ще плаща в брой или чрез доброволна застраховка 105 лв. за всяко лечение в болница. При цена на клиничната пътека над 700 лв. средствата за лечение над 595 лв. ще се допълват от задължителната здравна застраховка.

Според представените тогава изчисления на министерството 84% от пациентите в болниците, или 2,7 млн. хоспитализации, влизат в рамките на граничната сума и в момента касата плаща за тях 855 млн. лв. Останалите 523 хил. случая на лечение са с цена, надвишаваща граничната стойност от 700 лева.

При тези случаи, при които лечението надхвърля 700 лв.,  парите се предвиждаше да дойдат от застрахователите, които да събират от всички 6 млн. здравноосигурени по 12 лева застраховка на месец, или 144 лв. годишно, като по този начин се натрупа сума от 864 млн. лв. годишно.

Не беше посочено как ще става плащането на лекарствата, как точно ще бъде провеждано лечението на онкоболните или с тежки хронични заболявания. Появи се неофицално твърдение, че най-скъпите медикаменти — за лечение на рак и редки болести, ще бъдат включени в цената на клиничните пътеки и ще се покриват от застрахователите.

Тези предложения за реформиране на сектора бяха посрещнати с огромни възражения от всички участници в здравноосигурителния модел.