Как е възможно държава като Русия, най-голямата по територия в света, по икономическа мощ да куца след Италия и същевременно да поставя под натиск демократичния Запад и да разклаща глобалния ред, до голяма степен определян от неговите представи за ценности?

Като основна причина едва ли би могло да се посочи предполагаемата мощ на руското ръководство при Владимир Путин, дори и Русия да е ядрена сила. По-скоро това се дължи на безпомощността на Запада при подхода  спрямо подобно предизвикателство. Американската политоложка и експертка по Русия Ейнджела Стент описва в книгата си „Русия на Путин” в детайли превръщането на Русия в агресивен глобален противник на Запада, на първо място на САЩ, след встъпването на Путин във властта през 2000 г. Авторката доказва, че този път е павиран от западни илюзии с последвало огромно разочарование, но без да бъдат извлечени необходимите поуки.

Според Стент дълго време Западът е вярвал, че по-бързо или по-бавно Русия ще открие пътя към западноориентиран пазарен ред, базиран върху създадения след края на студената война либерален международен ред. Путин обаче гледаше на това като на инструмент на Запада, за да доминира над Русия и да обезличи нейната уникална идентичност.

“Путин се интересува повече от власт и величие, отколкото от правила”, констатира авторката. С консолидирането на властта му е станало ясно, че руснаците са отрекли икономическите и политическите програми на западния стил на управление не защото са били комунисти, а просто руснаци.

Путин възкреси оня руски национализъм, при който националното величие цели доминиране над по-слаби нации. Така на Путин се удаде отново да превърне страната в главен актьор на световната сцена с влияние не само в Близкия изток, а също в Латинска Америка и Африка.

Но колкото и успешно Путин да действа в областта на външната политика, във вътрешен план толкова повече трябва да води битки с проблемите при дефицитите при модернизацията и етнически конфликти. Въпросът какво ще стане с Русия, когато вече няма да се управлява от Путин в стила на мафиотски кръстник и авторката Стент не е в състояние да предвиди. Дали стопанинът на Кремъл все някога ще се самообяви за пожизнен лидер? Или пък своевременно ще подбере свой наследник, примерно от кръга на онези млади технократи, които дължат възхода си на него? Неизвестността кога и как ще е след Путин, в страната и зад граница провокира огромна несигурност. Това е добре дошло за Путин. Неговата непредвидимост е най-мощното му оръжие.

Седемте колони на света на Путин

За неопределено време западните демокрации ще бъдат конфронтирани със “седемте колони на Путин”, за които пише Стент, извличайки ги от начина му на мислене. Към тях се числи руската претенция страната да е на масата на преговори при взимането на  всички важни международни решения. Мнението и препоръката на Стент е: нито ще се удаде Русия да бъде изолирана, нито в обозримо бъдеще се очертава подобряване на отношенията. Авторката настоява за реалистични и гъвкави отношения с Русия. Тя призовава:

“Да се ангажираме с въпроси, които засягат съвместни интереси и да бъдем готови да отправим взор напред, когато Русия ще промени поведението си.”

На Путин действително отдавна се удаде да обърква и отслабва идеологически, политически и финансово западни общества посредством наводняване с дезинформация. Преди Западът да изработи адекватен подход срещу агресията на Путин, първо трябва да си изясни доколко голяма е готовността му да защитава ценностите и принципите си срещу масивна заплаха от Русия на Путин.

Мистично-религиозната реторика на Путин

Голине Атай, от 2013 до 2018 г. кореспондентка в Москва на германската обществена телевизия АЕрДе, в разтърсващата си книгата  “Истината е врагът” тематизира слабостта на западните общества пред деструктивните послания на Путин и установява липса на воля да приемат неприятни истини относно реалността на руското общество. Така е възникнал един образ на Русия, “който ние желаем и отдавна сме го разкрасявали”.

Атай е наясно с реалността на един режим, който е наблюдавала отблизо и е била стъписана. Това е апокалиптично измерение на мисленето на стопанина на Кремъл и на неговите идеологически вдъхновители, които никой на Запад не взима насериозно. Дори критично настроени наблюдатели обикновено гледат на Путин като на рационален политик. Който внимателно се вслуша в думите на Атай, бързо разпознава ирационалната, мистично-религиозната реторика на Путин. През март 2018 г. той окачестви евентуална атомна война като “катастрофа за човечеството”. Но добави и риторичния въпрос:

“Защо би ни бил необходим един свят, ако в него Русия вече я няма?” Всеки агресор  трябвало да знае, “че отмъщението е неизбежно и че той ще бъде унищожен”. И още: “Ние като жертви на егресия, ще се възнесем в небесата като мъченици, докато агресорът просто ще погине, тъй като няма да има време да се покае за греховете си.”

Според Атай няма шанс диалогът, за който Германия непрестанно се застъпва, тъй като западната и руската страна го разбират по различен начин. Желанието на едната страна да се доверява на другата посредством трезвия език на дипломацията с цел разведряване се сблъсква с демонстративно пренебрежение, емоционален език и злорадство.

Властовият апарат

По същество става дума за произвол и липса на правила, като по този начин властовият апарат на Путин държи поданиците под контрол. За това по впечатляващ и разтърсващ начин свидетелства книгата на Владимир Переверсин “Моите години в затворите на Путин”. Авторът е прекарал седем години и два месеца в руски наказателни лагери поради скалъпени обвинения. Причината – преди години Переверсин е работил за нефтения концерн на обявения за държавен враг Михаил Ходорковски. Според Переверсин наказателната колония е огледало на властовата система на Путин – началството определя реда и правилата.