От 1 юли поевтиняха цените на роуминга между страните от Западните Балкани. Това означава преминаване към следващия етап – поевтиняване на обажданията и трансфера на данни между ЕС и този регион, каза днес пред български журналисти в Брюксел еврокомисарката по цифровата икономика и общество Мария Габриел.

Тя откри първия Диалог за цифровите технологии ЕС-Западни Балкани.

„Този диалог ще се води веднъж годишно. Той е лансиран в София по време на Дигиталната асамблея през юни 2018 г., по време на българското председателство на ЕС. На тях ще се отчитат постигнатите резултати по отношение на цифровата програма за Западните Балкани и определяни следващите стъпки“, каза Габриел.

Първата стъпка бе намаляването на цените на роуминга в резултат на регионалното споразумение. То е факт от 1 юли 2019 г. Входящите и изходящите обаждания поевтиняха съответно с 65 и 68 на сто, а трансферът на данни – със 75 процент.

През 2021 г. предстои и шестте страни от Западните Балкани да говорят като у дома. Това означава отпадане на тарифите за роуминга.

„Както виждате, това искаме да го направим за три години и виждате, че сме в добра посока. За ЕС то отне повече от 10 години“, изтъкна Мария Габриел.

А намаляването на цените на роуминга за региона от 1 юли означава преминаване към следващия етап – поевтиняване на обажданията и трансфера на данни между ЕС и Западните Балкани.

А за ЕС кога?

На уточняващ въпрос на Клуб Z кога точно може да се случи това Габриел отговори:

„Още тази годна трябва да разполагаме с първите данни. Операторите се бяха ангажираха да намалят центе между ЕС и Западните Балкани, когато бъде сключено регионалното споразумение. То вече е факт. Мониторингът ще бъде правен от европейското бюро на европейските регулатори, на тяхното годишно заседание. Необходимо ми е първо да чуя данните – колко се е увеличил трафикът на данни, колко са се увеличили обажданията. На техния фон вече чисто технически ще навлезем в преговори с операторите.“

Но това не е всичко, продължи Мария Габриел. Тя припомни постигнатото досега:

Създадени са 6 дигитални и информационни хъба. Предстои създаването на други 16;

30 милиона евро за широколентов доспът до интернет. Тази техническа помощ изобщо не е била предвидена в предприсъединителната програма. Но сега вече има три стартирали проекта – в Албания, Черна гора и Северна Македония.

Цифровизация = евроинтеграция

„Ако има нещо, което цифровата програма за Западните Балкани ни дава като положително послание, то е, че цифровизацията е ускорител на евроинтеграцята на тези държави.“

Така Мария Габриел отговори на въпрос на Клуб Z възможно ли е проблеми като например споровете между Сърбия и Косово да забавят цифровизацията на региона.

Според нея цифровизацията е компромисна тема, която ни обединява, за разлика от тези, в които има нужда от повече деликатност. Най-важното в нея е, че носи ползи на хората и те лесно могат да бъдат убедени в ползата от евроинтеграцията.

За българската еврокомисарка е особено важно работата с партньорите от Западните Балкани да продължи в засилването на сътрудничеството в киберсигурността. До края на юли ЕК ще одобри нов проект. Става дума за отпускането на 8 милиона евро за програма, обхващаща необходимостта шестте да разработят механизъм за бърза реакция при ситуация на криза, но и да им позволи да засилят капацитета си за сътрудничество в сферата на киберсигурността.

Северна Македония - привлекателна цел за кибепрпестъпници

Дамян Манчевски

На форума в Брюксел Дамян Манчевски - министърът на информационното общество и администрацията на Северна Македония, предложи създаването на Академия за киберсигурност на Западните Балкани. Той изтъкна, че страната му се е превърнала в атрактивна цел за киберпрестъпниците.

Манчевски обаче отказа да отговори утвърдително на въпрос на български журналисти дали заплахите идват от Русия.

„Това се дължи на факта, че дълго време не е обръщано достатъчно сериозно внимание на проблема, - коментира Мария Габриел думите на министъра от Скопие. - Когато казах, че искам киберсигурността да е един от приоритетите в цифровата програма за Западните Балкани, срещнах реакция от рода на „Няма проблеми в тази област“. Оказа се обаче, че не че нямаме проблеми, а че не разполагаме с данни за мащабите на това, което се случва.“

Тя приветства предложението на Северна Македония за създаването на Академия за киберсигурност. На първо време тя трябва да позволи повече обучение за хората, работещи в публичната администрация. След това то трябва да обхване други части в икономиката като стартъпите, за да се стигне до сфери като образованието и цифровите умения.