През последните дни една кампания за стимулиране на раждаемостта е централна тема в социалните мрежи. Кампанията на движение ДНК „Направи го сега“, описана от тях самите като кампания с „фино чувство за хумор“, е поредният нескопосан, недодялан и абсолютно неискрен опит да се коментират функциите на женското тяло и неговата свръхсила да дава живот.

Да. Това е свръхсила. Поне за мен като майка на три деца.

Без да изпадам в патриотични истерии, призиви за спасение на нацията или да се виждам като картина на Владимир Димитров-Майстора, смятам, че на три пъти съм сътворила чудо, давайки живот от собственото си тяло.

Това чудо ми струваше скъпо, беше ужасно болезнено и ме е било ужасно много страх, но над всичко е фактът, че имам три прекрасни деца и истински се гордея, че съм майка.

И от висотата на положението си на многодетна майка, което е така профанизирано в последно време от политици, псевдохристиянски организации и други лицемерни формации, мога да кажа, че не съзирам достатъчното уважение, което трябва да се отдаде на жената за това, което е дала от себе си, за да стане майка.

Вместо това ден след ден някакви гълтачи на огън, циркаджии и панаирджии си правят майтапи с яйцеклетките ѝ, с резервите на тия яйцеклетки, с чашката на сутиена ѝ и с възрастта ѝ.

Хора, които за едните бюджети от рекламодатели принизяват органите на жените до картинка с тиган с пържени яйца. Нека не забравяме, че пърженото яйце е нещо, което е можело да бъде пиленце, но вместо това се превръща в хумористична протеинова закуска.

Някой ще каже: „Това е майтап.“ Не бе, не е майтап. Това не е хумористичен вестник с остра сатира. Това е кампания за профанизиране на едно от най-яките неща на света. Това е сериозна кампания, зад която стоят хора, които организират масови кръщенета заедно с Българската православна църква.

Това е популистка стратегия за симулиране на дейност, защото ако искаш наистина да промениш нещо, трябва да кажеш истината.

А истината е, че няма демографски срив. Има съвсем нормални за Европа и заможните общества тенденции за по-малко деца – факт, с който и жените, и мъжете живеят в съглашение.

Но да приемем за ползата от дискусията, че трябва все пак да я повдигнем тази раждаемост. Да направим нещо, че да убедим жените да раждат повече, а мъжете да стават бащи. Аз за мъжете не мога да говоря. Те сами трябва да могат да формулират мотивацията за тях самите, но мога много искрено да кажа истината за жените и какво ще ги накара да имат деца.

Но първо, още преди да навлезем в темата на женските желания, бих искала да спрем да я плашим тази жена. Да спрем да я стряскаме, че остарява, че яйцеклетките ѝ намаляват, че ще умре сама, обградена с 12 котки, че няма полза от нея. От друга страна, да я обвиняваме с други билборди, че абортът е убийство, независимо дали жената е изнасилена, плодът е увреден или има друг здравословен проблем. Времената са други вече. И с времената трябва да се промени и говоренето, иначе просто симулираме.

Има хиляди жени, които се молят да им намалее броят на яйцеклетките. Хиляди, които искат да си живеят с котките. Хиляди, които искат да работят и да пътуват, а не да сменят памперси, защото животът е чудесен. Как да обясним на тези жени, че да имаш деца трябва да им е основна цел в живота?

Като начало започваме с това, което в 90% от случаите води до наличие на деца. Сексът, който често пъти е съчетан с любов. Най-хубаво се правят деца с желание. Не от чувство за дълг, не по принуда, не за да дарим някого с внуче, а от страст и желание двама души, които са влюбени един в друг, наслаждават се на телата си и искат от това да произлезе нещо трето. Нещо, което ще ги обвърже в съюз.

За да пожелае една жена да има дете от мъж, тя трябва да е полегнала сластно на възглавницата, да ѝ е замаяна главата от добро отношение, ласки и внимание, да бъде целувана и харесвана, за да каже: „Ей, ти си един разкошен мъж, искам дете от теб.“ Това е природната истина. И няма значение колко яйцеклетки има и какво ѝ се случва. Телесното и духовното единение между двама души е в основата на желанието за деца при повечето двойки. Ако искате да стимулирате една жена да пожелае деца, кажете ѝ да търси стимул за това в собствената си удовлетвореност, страст и стремеж към единение.

Овластете я да пожелае да бъде красива бременна и да доведе на тоя свят плода на тази удовлетвореност. Стига сте я стряскали тази жена. Стига сте я плашили с природни санкции и предупреждения. Стига сте я информирали колко е крехка и колко бързо лети времето. Не сме в XIX век, не сме на полето. В града сме, където са и билбордовете на тази, меко казано, нелепа кампания.

Жената, която гледа посланията, е по токчета, а не по цървули. Не ѝ обяснявайте колко е стара. Кажете ѝ колко много си заслужава точно тя да бъде майка. И кажете на мъжете да бъдат изкъпани, внимателни и любвеобилни, за да стимулират всички природни стихии у бъдещата майка.

Не връщайте жената в миналото, защото е 2019 година. Обърнете се към нея като към човек от XXI век. Човек, който трябва да жонглира с работа, технологии, напрежение, стрес и изисквания към външния си вид. Тази жена, която всеки ден отлага раждането на детето си, защото има толкова много работа, заслужава истината.

Не ѝ обяснявайте колко са ѝ малки гърдите и ако иска големи, да си роди дете. Големите гърди са тежест и тегоба, а след кърменето увисват. Слава Богу, ние не раждаме деца заради бюста.

Какво би правила такава жена, на чийто гръб лежат толкова отговорности, амбиции и стремежи? Би искала помощ от мъжа, когото обожава и който я кара да иска да му роди деца. Стимулирайте мъжете да си поделят тежестта по гледането на децата. Обяснете им, че жените имат и други интереси, защото това е истината. Всичко останало са глупости и лъжи. Симулиране на кампания. Симулиране на дейност. Усвояване на пари от рекламодатели.

Кажете на мъжете да се научат да питат: „От какво имаш нужда в момента?“, „Какво трябва да се направи?“ Защото това са най-важните въпроси за една родила жена.

Имам три деца и никога нямаше да се справя без бащите на тия деца. Нямаше да ги родя с такова желание, сигурност и спокойствие. Вместо да обяснявате на мъжете да не носят стегнати панталони от времето на Джими Хендрикс и да си правят селфита с децата си, кажете им да измият тия чинии, да подредят тоя багаж за морето и да се научат къде стоят гащите на детето в тази къща, за да може жената да е спокойна, че ще роди и две, и три деца, без да се налага да бъде затворник на функциите на тялото си.

След това отправете призив за качествени родилни грижи, откриване на повече детски градини, подобряване на средата, в която двамата родители трябва да „изблъскат“ този прираст с удоволствие и радост.

Искате жената да ражда деца за родината? Изисквайте от родината да предостави комфортна среда за този подвиг. И тук дори не говоря за лукс, а за масовото социално разбиране, че майката е свещената крава на положителния прираст. Майката е щастието на семейството и като такава трябва да бъде пазена, обичана и разбирана.

Женското тяло в съвкупността му от чувства, функции и желания е великолепна машина, която може да работи в много трудни условия. Дайте на жената свободата да избере да осъществи функциите си на родител. Не я притискайте в ъгъла с грозен дизайн, кошмарни послания и „фини шеги“.

Като жена, отговорна за положителния прираст на нацията, мога да кажа, че ми се повдига от кампании „за“ раждаемостта и едновременно с това от пълното равнодушие към убитите жени от партньорите им, от домашното насилие и от насилието над женското тяло в болниците.

Колко време трябва да мине, за да усетят самите жени силата на това да бъдат, или да не бъдат майки? Властта, радостта и щастието, които идват с майчинството? Цялата любов, която ги кара да белят ябълки, да готвят здравословно и да стават в шест часа, за да изпращат децата си на училище, треперейки дали тези деца ще се справят?

Колко кампании трябва да се провалят с гръм и трясък?

Не знам. Само знам, че съм родила 3 деца – когато бях на 27, на 33 и на 38 години. И това е подвиг. Изисквам от обществото, от кампаниите, от сеирджиите и от хората, които си попълват бюджетите, да го уважават. Или да потънат на дъното на собствените си меркантилни мотиви.

---

Бел. ред.: Статията на Елисавета Белобрадова - Letiashtata Kozzila Erato, препечатваме от сайта "Майко мила" с тяхно позволение. Подзаглавието и илюстрацията са на Клуб Z.