Макар и с убедителна изборна победа и с комфортно парламентарно мнозинство, новият гръцки министърт-председател Кириакос Мицотакис е изправен пред трудни предизвикателства.

Той трябва да успокои и обедини страна разделена от конфронтационната крайнолява реторика на предшествениците си от СИРИЗА. Трябва да ускори икономически растеж (очакван 2% т.г.) и да намали безработицата (около 18% сега), без да нарушава договорената с кредиторите финансова дисциплина.

Трябва да спазва международните ангажименти, поети от предшественика му Алексис Ципрас, без да изменя на националистическата опозиция срещу тях, с чието подкрепа дясната му партия "Нова демокрация" се върна във властта от политическата немилост.

Гърците са уморени от десетилетие на лишения, на каквито не бяха свикнали. Те ще чакат от Мицотакис бързи резултати, макар той да принадлежи  към една от старите и разочаровали ги политически династии в страната им. Новият премиер обещава да не се връща към годините на клиентелизма, непотизма и безотговорността, които доведоха страната му до дългова криза през 2010 година. 

С близо 40 на сто от гласовете и 158 места в 300-членния парламент Мицотакис изглежда удобно позициониран да започне обещаните реформи.

"Вашингтон пост" отбелязва, че той на пръв поглед е това, за което доскоро разгневените на елитите си гърци, на последно място биха гласували - винаги костюмиран и с вратовръзка наследник на стар политически клан, завършил Харвард и Станфорд, служил като депутат и министър, със сестра (Дора Бакояни) бивша външна министърка и кметица на Атина и племенник, който през септември става градоначалник на гръцката столица.

Мнозина обаче виждат в победата на Мицотакис изживяване на популистките илюзии, довели някога маргиналната СИРИЗА на власт през 2015 г. и завръщане на стабилността на някогашния двупартиен модел, редуващ десноцентристки и левоцентристки правителства.   

СИРИЗА, макар и победена, не беше разгромена. Тя се класира втора с над 31% от гласовете, но след като бе принудена да приеме икономическата програма на кредиторите през 2015 г. вече трудно може да мине за антисистемна сила. Изборите изтласкаха извън политическата сцена крайните популистки формации (като неофашистката "Златна зора"), които бяха изместили политическия мейнстрийм в разгара на кризата.

В условията на постепенна политическа нормализация първата грижа на Мицотакис ще бъде икономиката. Той иска да разхлаби режима на икономии, който по думите му не позволява растежа, от който Гърция се нуждае, след като изгуби една четвърт от своя БВП в кризата между 2009 и 2014 г. Еврогрупата реагира първоначално скептично на намерението на новия премиер да договори с нея намаление на 2,5% от 3,5% от БВП на първичния бюджетен излишък, който Гърция се задължи да поддържа до 2022 г. 

Мицотакис инструктира финансовия си министър Христос Стайкурас да осигури за тази година излишък от 3,5% без допълнителни повишения на данъци и без рязане на държавни разходи. Това  ще бъде изпитание, след като правителството на СИРИЗА отдели допълнителни 0,9% от БВП за пенсии малко преди изборите на 7 юли.

По време на кампанията си Мицотакис обеща намаления на данъци и частична приватизация на здравната система, университетите и социалното осигуряване. Гърците помнят баща му Константинос Мицотакис, премиер от 1990-1993 г., като реформатор, направил първите решителни стъпки към приватизация, когато 70% от икономиката на страната е била в държавни ръце. Кириакос Мицотакис има опит в болезнени мерки като съкращаването на близо 5000 държавни служители, което извърши като министър на административната реформа в правителството на Андонис Самарас от 2013 до 2015 г.

Друго изпитание за 51-годишния премиер ще бъде реформата на неговата партия, разделена между реформисти и традиционалисти. Вторите го недолюбват, защото той често говори за прозрачност и меритокрация. От падането на военната хунта през 1974 година традиционните гръцки левица и десница се изграждаха около клановете Папандреу и Караманлис. И до днес лидерите им могат да имат неограничен брой мандати и дори да изключват избрани депутати, ако те изменят на партийната дисциплина. Главоломното задлъжняване на Гърция (дългът и е близо 180% от БВП) се дължеше на безотговорно държавно харчене, за обслужване на партийната клиентела, независимо кой от клановете идваше на власт.

Мицотакис дава заявка, че иска да промени това. Но новата история на страната му познава много неспазени обещания. Нещо повече - партията му и приемниците на бившата лява ПАСОК са натрупали общ дълг от $350 млн. , след като държавата оряза субсидиите за партиите по време на кризата под натиска на кредиторите. По време на кампанията си новият премиер каза, че "Нова демокрация" ще трябва да разчита изцяло на частно финансиране. Звучи познато, нали?

В подбора си на министри Мицотакис се ръководи от принципа "човек за работа" вместо "работа за човек". Той демонстративно пренебрегна чисто партийния подход. Кабинетът му показва внимателен баланс между партийни кадри, образовани на запад технократи без партийна принадлежност и дори един бивш социалистически министър. Михалис Хрисохоидис, който ще отговаря за обществения ред (аналог на МВР у нас), има в актива си разкриването на крайнолявата терористична мрежа "17 ноември" през 2002 година. Чуха се критики, че в подбора на министрите новият премиер е останал верен на патриархалната традиция и е назначил само две жени - с портфейлите на културата и образованието.

Светът гледа с интерес към предстоящите външнополитически ходове на Мицотакис. Президентът на САЩ Доналд Тръмп лично го поздрави по телефона, германската канцлерка Ангела Меркел, която имаше сложни отношения с предшественика му, го покани в Берлин. САЩ гледат на Гърция като на нов предпочитан партньор в региона на фона на влошаващите се отношения с Турция на президента Реджеп Тайип Ердоган. Вашингтон подкрепя проект за газопровод в източното Средиземноморие с участието на Гърция, Кипър, Италия и Израел основаващ се на новооткрити подводни залежи в региона. Гърция изгради терминал за внос на американски втечнен газ. 

Преди изборите Мицотакис се съюзи с противниците на договора от Преспа, който реши 27-годишния спор за името между Атина и Скопие за името на Северна Македония. Той обаче не може да отмени вече поетия от страната му ангажимент, за който Ципрас получи широко международно признание. Това, с което Гърция може оттук нататък да изразява несъгласията си, е да бави присъединителните преговори на Северна Македония, за които ЕС още не е определил начална дата.