България може "да се похвали" като страната членка на ЕС с най-висока смъртност, втората след Латвия по най-ниска раждаемост и с отрицателен прираст с най-високи стойности.

През 2018 г. населението в България е било 6 957 642 души, показват последни данни от анализ на Евростат за броя на жителите в страните членки на ЕС.

Броят на децата - на възраст под 15 години през миналата година е бил 996 000 или 14,3 на сто от населението. Българите на възраст 14-64 години са били 4 494 937 или дял от 64,4%. Българите на възраст над 65 години са били 1 466 652, което е 21%

Данните показват, че у нас живеят около 13 000 граждани на други страни от ЕС. В тази категория делът на децата под 15 г. е около 500, на възрастните между 15-64 г. - 9 134 и над 65 г. - 3 465.

Чужденците от държави извън ЕС, пребиваващи в България за миналата година, са 70 920 души. Децата под 15 г. в тази възрастова категория са 7 558, хората между 15-64 г. са 53 335 и над 65 г. - близо 10 хиляди.

Данните на Националния статистически институт (НСИ) към 31 декември 2018 г. са, че българите са 7 000 039 или 1,4 на сто от населението на ЕС. Родната статистика отчита също, че в сравнение с предходната 2017 г. българите са се стопили с 49 995 души или с 0,7 на сто. Продължава процесът на застаряване на българското население.

Прогнозни данни на НСИ за населението за следващия половин век отчитат, че през 2020 г. се очаква българите да бъдат 6 942 142 души, след 10 години през 2030 - около 6,5 млн., през 2045 г. - под 6 млн. души.

В ЕС за втора година смъртността е по-висока от раждаемостта

Според Евростат общата картина в целия ЕС е следната: 16% от населението на страните в Съюза през 2018 г. е било под 15-годишна възраст, 64% от европейците са във възрастовата група 15 -64 години, а останалите 21 процента са над 65-годишни. 

Към 1 януари 2019 г. в ЕС живеят 513,5 млн. души, сочат обобщените данни на европейската статистика. Година по-рано са били малко по-малко - 512,4 млн. души. През 2018 г. обаче са били регистрирани повече смъртни случаи, отколкото раждания. - 5,3 млн. срещу 5 млн. съответно. Това означава, че естественият прираст на населението на страните членки на ЕС е отрицателен и то за втора поредна година. 

Най-населената държава в ЕС е Германия, в която живеят 83 млн. или 16,2 на сто от гражданите на държавите членки на съюза. Следва Франция - 67 млн. или 13,1%, Великобритания - 66,6 млн., Испания - 46,9 млн., Полша - 38 млн.

От останалите държави членки 14 са с население, което представлява между 1 и 4 на сто от населението на ЕС, осем с дял под 1 на сто. 

18 от държавите членки през 2018 г. са увеличили населението си, при 10 тенденцията е негативна. 

Най-големият ръст е: в Малта - с 36,8 на 1000 души, следва Люксембург - с 9,6, Ирландия - 15,2, Кипър с +13,4, Швеция с +10,8, Словения с +6,8, Белгия с +6,1, Испания и Холандия с по 5,9 нагоре и Великобритания с +5,6 промила. 

На другия полюс са:

- Латвия (-7,5 промила)

- България и Хърватия (и двете с по -7,1 промила)

- Румъния (-6,6 промила)

- Литва (-5,3 промила)

Най-висока е била раждаемостта в Ирландия, най-ниска в Италия през 2018 г. Общо в ЕС за миналата година са родени 5 млн. бебета, близо 118 млн. по-малко в сравнение с 2017 г.

5,3 млн. души са починали, като това са с близо 46 хил. души повече спрямо 2017 г. Най-ниска е била смъртността отново в Ирландия - 6,4 промила, Кипър - 6,6 промила и Люксембург - 7,1 промила.

На другия полюс е "наша гордост" - България с 15,4 промила смърност. Следва Латвия - 15 промила, Румъния - 13,5, Унгария - 13,4. Средната смъртност за ЕС е 10,4 промила.

Съответно Ирландия си остава страната от ЕС, в която раждаемостта е значително по-висока от смъртността - с плюс 6,1 промила, добре се справят още Кипър, Люксембург, Швеция.

Най-зле е положението в България, където смъртността е по-висока от раждаемостта с 6,6 промила. Следва Латвия (-4,9 промила), Литва (-4,1), Хърватия, Унгария и Румъния (всички с - 3,9 промила