Article_top

През 1989 г. милиони души излязоха на улиците по Москва и настояваха за демокрация. Ерата "Горбачов" доведе със себе си множество промени и хората ставаха свидетели на невероятни събития всяка седмица: чувстваха се все по-свободни с всеки изминал ден.

Много също осъзнаха, че за да се промени разложилата се съветска система, първо трябва да се осъзнае истината за сталинисткото минало. Това бе годината, в която бе учредена организацията "Мемориал", към която се присъединиха стотици активисти от целия СССР.

Някои от тях бяха прекарали дълги години в работнически лагери, други бяха политически дисиденти, които наскоро се бяха върнали от заточение, като ядрения физик Андрей Сахаров. Мисията бе ясна: да се възстановят спомените за жертвите на Сталин и да се направят общодостъпни. 

В началото на 90-те години малкият офис на "Мемориал" бе наводнен от посетители. Те носеха документи, мемоари от затвори и работнически лагери, писма, изтъкани затворнически якета с номера на затворници, назъбени лъжици и купички.

Някои представиха написани на ръка книги, бродерии, рисунки и акварелни бои, които бяха успели да прикрият по време на претърсването на килиите им. 

Това доведе до създаването на архив в "Мемориал" - колекция от хиляди фрагменти на семейни спомени.

По това време си мислехме, че това е само началото на дълъг процес и че новите ни политически лидери са осъзнали, че е твърде рисковано да се опрощава миналото. Но на реформистите им липсваше интерес към историята - те се бяха засили да връщат пазарната икономика.

Не забелязваха връзката между успешните икономически реформи и необходимостта от будно гражданско общество. Правителството на Борис Елцин коментираше съветските политически репресии само по време на избори, за да предотврати връщането на комунистите.

Скоро след това, в захвата на сериозна икономическа криза, "демокрацията" се превърна в мръсна дума за много руснаци. Те бяха разочаровани и чувстваха, че реформите никога не са били извършени. Руското общество се поддаде на изтощението и апатията. Престъпленията на "сталинизма" се възприемаха за толкова ужасяващи, че хората не искаха да прекарват време в мисли за тях.

До средата на 90-те години носталгията по съветския период започна да се събужда. Сивотата на ерата "Брежнев" с нейните безкрайни опашки и празни магазини започна да бъде представяна като период на мир и просперитет.  И постепенно нещо, което бе смятано за невъзможно по времето на "перестройката", се случи: сянката на Сталин отново се уголеми.

Възходът на Владимир Путин бе придружен с нова версия на патриотизма, която подчертава "героичните" и "светлите" аспекти на съветското минало. Образът на Сталин като авторитетен владетел, който е осигурил победата по времето на Втората световна война, бе възстановен. Тук отново силна роля изигра телевизионната пропаганда. 

Милионите, които загинаха по времето на репресиите, бяха избутани в ъглите на колективното съзнание.

Много руснаци днес възприемат освобождението на Източна Европа през 1989 г., падането на Берлинската стена и края на Студената война като поражение, дори като катаклизъм. В това няма нищо странно, след като Путин е определял разпада на СССР като "най-великата геополитическа катастрофа" на ХХ в. 

Днес лицето на Сталин Ви наблюдава повсевместно от билборди, стените на метростанции и прозорците на книжарници. Дузина негови паметници са изникнали из Русия.

Не че руснаците са забравили за пряката връзка между Сталин и насилията на режима му, които въздействаха на почти всяко семейство. По-скоро те не искат да мислят за терора, за това кой е отговорен или защо го е извършил. Те не са готови да се сблъскат с централната градивна колона на цялата система.

Настоящата възхита по нашите победи и изчистването на образа на Сталин са възможни, защото Русия няма концепция за бъдещето си. В каква държава искаме да живеем? Страна, която "се е изправила от коленете си" и следва свой, уникален път? Но какъв е този път?

Идеолозите на Кремъл не са успели да го маркират достатъчно ясно.

Трудно е днес да се мисли за 1989 г. без да се признае чувството за пропиляна възможност и разбита надежда. През първите години на Путин мълчаливото мнозинство замени възможността за свобота с обещания за "стабилност", а в по-късни години с гордостта на "Велика Русия" - сила, която начертава границите около себе си и се възприема за обградена крепост.

Всеки ден нашата свобода се смалява, по същия начин както се уголемяваше преди 30 години."Мемориал" на практика е единствената организация, която в продължение на десетилетия неуморно и без подкрепа от правителството е работила, за да съхрани спомените.

През 2016 г. властите я обявиха за "чуждестранен агент" също както други дузини неправителствени организации. Юрий Дмитриев, историк от региона Карелия, лежи в затвор вече три години заради скалъпени обвинения, а активистът за опазване на човешките права Оюб Титиев е преследван поради дейността си в Чечня.

Въпреки това все още има сили сред руското общество, които удържат. Хората искат да научат за съдбата на предците си.

"Мемориал" започна отново да получава подкрепа от много райони в страната. Нови доброволци се присъединяват към нашите инициативи въпреки всичките предизвикателства от властта.

Историята няма да бъде напълно пренаписана. Путин може и да е грижа за мнозина по целия свят, но в Русия за много от нас завръщането на демокрацията в страната ни ще бъде невъзможно, докато се проваляме в опитите си да осъдим Сталин и системата, която той създаде.

Ирина Щербакова е основателка на организацията "Мемориал". Анализът ѝ е публикуван в "Гардиън", преводът е на Клуб Z.

 

През 1989 г. милиони души излязоха на улиците по Москва и настояваха за демокрация. Ерата "Горбачов" доведе със себе си множество промени и хората ставаха свидетели на невероятни събития всяка седмица: чувстваха се все по-свободни с всеки изминал ден.

Много също осъзнаха, че за да се промени разложилата се съветска система, първо трябва да се осъзнае истината за сталинисткото минало. Това бе годината, в която бе учредена организацията "Мемориал", към която се присъединиха стотици активисти от целия СССР.

Някои от тях бяха прекарали дълги години в работнически лагери, други бяха политически дисиденти, които наскоро се бяха върнали от заточение, като ядрения физик Андрей Сахаров. Мисията бе ясна: да се възстановят спомените за жертвите на Сталин и да се направят общодостъпни. 

В началото на 90-те години малкият офис на "Мемориал" бе наводнен от посетители. Те носеха документи, мемоари от затвори и работнически лагери, писма, изтъкани затворнически якета с номера на затворници, назъбени лъжици и купички.

Някои представиха написани на ръка книги, бродерии, рисунки и акварелни бои, които бяха успели да прикрият по време на претърсването на килиите им. 

Това доведе до създаването на архив в "Мемориал" - колекция от хиляди фрагменти на семейни спомени.

По това време си мислехме, че това е само началото на дълъг процес и че новите ни политически лидери са осъзнали, че е твърде рисковано да се опрощава миналото. Но на реформистите им липсваше интерес към историята - те се бяха засили да връщат пазарната икономика.

Не забелязваха връзката между успешните икономически реформи и необходимостта от будно гражданско общество. Правителството на Борис Елцин коментираше съветските политически репресии само по време на избори, за да предотврати връщането на комунистите.

Скоро след това, в захвата на сериозна икономическа криза, "демокрацията" се превърна в мръсна дума за много руснаци. Те бяха разочаровани и чувстваха, че реформите никога не са били извършени. Руското общество се поддаде на изтощението и апатията. Престъпленията на "сталинизма" се възприемаха за толкова ужасяващи, че хората не искаха да прекарват време в мисли за тях.

До средата на 90-те години носталгията по съветския период започна да се събужда. Сивотата на ерата "Брежнев" с нейните безкрайни опашки и празни магазини започна да бъде представяна като период на мир и просперитет.  И постепенно нещо, което бе смятано за невъзможно по времето на "перестройката", се случи: сянката на Сталин отново се уголеми.

Възходът на Владимир Путин бе придружен с нова версия на патриотизма, която подчертава "героичните" и "светлите" аспекти на съветското минало. Образът на Сталин като авторитетен владетел, който е осигурил победата по времето на Втората световна война, бе възстановен. Тук отново силна роля изигра телевизионната пропаганда. 

Милионите, които загинаха по времето на репресиите, бяха избутани в ъглите на колективното съзнание.

Много руснаци днес възприемат освобождението на Източна Европа през 1989 г., падането на Берлинската стена и края на Студената война като поражение, дори като катаклизъм. В това няма нищо странно, след като Путин е определял разпада на СССР като "най-великата геополитическа катастрофа" на ХХ в. 

Днес лицето на Сталин Ви наблюдава повсевместно от билборди, стените на метростанции и прозорците на книжарници. Дузина негови паметници са изникнали из Русия.

Не че руснаците са забравили за пряката връзка между Сталин и насилията на режима му, които въздействаха на почти всяко семейство. По-скоро те не искат да мислят за терора, за това кой е отговорен или защо го е извършил. Те не са готови да се сблъскат с централната градивна колона на цялата система.

Настоящата възхита по нашите победи и изчистването на образа на Сталин са възможни, защото Русия няма концепция за бъдещето си. В каква държава искаме да живеем? Страна, която "се е изправила от коленете си" и следва свой, уникален път? Но какъв е този път?

Идеолозите на Кремъл не са успели да го маркират достатъчно ясно.

Трудно е днес да се мисли за 1989 г. без да се признае чувството за пропиляна възможност и разбита надежда. През първите години на Путин мълчаливото мнозинство замени възможността за свобота с обещания за "стабилност", а в по-късни години с гордостта на "Велика Русия" - сила, която начертава границите около себе си и се възприема за обградена крепост.

Всеки ден нашата свобода се смалява, по същия начин както се уголемяваше преди 30 години."Мемориал" на практика е единствената организация, която в продължение на десетилетия неуморно и без подкрепа от правителството е работила, за да съхрани спомените.

През 2016 г. властите я обявиха за "чуждестранен агент" също както други дузини неправителствени организации. Юрий Дмитриев, историк от региона Карелия, лежи в затвор вече три години заради скалъпени обвинения, а активистът за опазване на човешките права Оюб Титиев е преследван поради дейността си в Чечня.

Въпреки това все още има сили сред руското общество, които удържат. Хората искат да научат за съдбата на предците си.

"Мемориал" започна отново да получава подкрепа от много райони в страната. Нови доброволци се присъединяват към нашите инициативи въпреки всичките предизвикателства от властта.

Историята няма да бъде напълно пренаписана. Путин може и да е грижа за мнозина по целия свят, но в Русия за много от нас завръщането на демокрацията в страната ни ще бъде невъзможно, докато се проваляме в опитите си да осъдим Сталин и системата, която той създаде.

Ирина Щербакова е основателка на организацията "Мемориал". Анализът ѝ е публикуван в "Гардиън", преводът е на Клуб Z.

Коментари

Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Руснаците явно са

мазохисти. Умират си за тиранин. Без тиранин не могат. И без трите "В" не могат. Без:
1. Водка
2. Вожд и без
3. Враг

А ние тук сме цъфнали и вързали!

Трето правителство, начело с кочан, който все повече се радикализира. След последните промени в закона за партийните субсидии и отмяна на електронното гласуване - властта му ще се бетонира. Някой да е видял в българия организация подобна на Мемориал? Не център за изследване на комунизма (впрочем няма такъв, има "Институт за изследване на близкото минало", но той се занимава само с исторически и антропологически изследвания, а не с музейно дело), а дори що годе представителен паметник на загиналите в лагерите няма. В Ловеч има една плоча, която местната гузна съвест разбива периодично. В Белене подпалиха църквата и се опитаха да изгонят католически свещеник, който учеше децата какво са лагерите. А колко още има? България е страната с най-голям брой лагери спрямо географската площ. Та нямаме много основания да се присмиваме на руснаците в това отношение. Техните историци ги хвърлят в затворите, уволняват ги, преследват ги. Нашите - усвояват европейски фондове и пак не вършат достатъчно. Изключение прави може би Христо Христов (https://desebg.com/).
дедо Ощавко's picture
дедо Ощавко
Ощавен маркиз

Мда-а. И все пак,

Мда-а. И все пак, "чуждестранната агентка" Ирина Щербакова намира упавание в това, че "в много райони /на джуждьо-кейджибистан!/ "Мемориал" отново започва да намира подкрепа"... Докато при назе, в ЕС-атлантически "Задунайкистань" като че ли се наблюдава обостряне и паравоенно надър...вяне на джугашли-путЬофшчината. Хо-хо. Ако бяше жив големият ни Димитър Талев, наверно би се поправил и допълнил: "И да знаеш, Минке, последният комунист на планетата ще умре не в сесесерето, а в Болгарийка; а три деня след неговия похоронь ше бъдат намерени мьортви -
под маса с десетина изпити бутилочки "путинка" - и неговите пУтайни авери : последният би-джи наци-патреот-сталинист и неговият водещ кремльо-праваслав-чикиски офицер/резидент", и ... квото там, нале. Тва са путдробности.

У нас постепенно се реабилитира

антибългарското управление на династията на кобургите и на пронацистките убийци, гравитирали около тях през цялото им царуване.

Управление, довело, за разлика от Сталиновото, до два доказани национални погрома и вкарали държавата първо в нацистка, а после и в съветска орбита.

Не е ясно защо едното е лошо, а другото - хубаво.
Бобо's picture
Бобо
Бобо

Робите

Козата си сака пръч , робите си искат господаря . Нормалните хора трудно могат да разберат руснаците , та те са народ които векове са били роби , роби на монголците , роби при царете , роби след 1917 г. , през деведесетте видяха малко свобода и не им хареса явно . Много трудно се избива робското съзнание насаждано с векове , народ отучен да мисли , да взима решения , да има инициатива , да поема отговорности , всичко това им е чуждо на Ватниците и за съжаление ги обрича да са все на опашката на цивилизацията .

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията