Един необичаен, странстващ паметник напомни тази седмица от Венеция – града на биеналето на съвременното изкуство – за жертвите на най-масовото и жестоко избиване на хора в Европа след Втората световна война – клането в Сребреница, пише "Площад Славейков".

Над 8000 босненци губят живота си по време на геноцида там. Всяка година експерти по съдебна медицина откриват нови тела в масовите гробове като останките се идентифицират чрез ДНК анализ преди да бъдат погребани отново в мемориалния център Поточари, близо до Сребреница, където жертвите за последно са били видени живи.

Останките на около 1000 жертви на геноцида все още са разпръснати в гробове в периферията на Сребреница, считат от Института по изчезналите лица от Босна и Херцеговина. Телата им са били погребани, после ексхумирани и прехвърляни с камиони и механични екскаватори до няколко ‘вторични' и дори ‘третични' масови гробове, всеки от тях все по-надалеч от мястото, където първоначално са били погребани.

 

 

След като Босна и Херцеговина обявяват независимостта си от Югославия през 1992 г., в страната избухват остри междуетнически конфликти. През лятото на 1995-а хиляди босненски мюсюлмани търсят убежище в град Сребреница, който попада в зоната за сигурност, контролирана от Организацията на обединените нации.

През юли босненски сръбски сили и параваенни образувания нахлуват в зоната. Жените и момичета са насилствено изселени от Сребреница, а останалите 8373 мъже и момчета са систематично екзекутирани. През 2006 г. Международният трибунал в Хага официално определи масовите убийство като геноцид. Днес етническите вражди все още разделят региона. Но Сърбия и в Република Сръбска продължават да отричат геноцида в Сребреница.

Така например тази година ден преди официалното почитане на паметта на убитите на 11 юли депутат от управляващата в Сърбия Прогресивна партия определи като „освобождение“ клането в Сребреница от 1995 г. и благодари на осъдения за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството Ратко Младич за „брилятно проведената военна операция“.

В отговор на този отричане и вдъхновена от признанието на вдовиците на избитите колко много им липсва съвместното пиене на кафе със съпрузите им, босненско-американската художничка Аида Шехович създава ŠTO TE NEMA („Защо те няма?”)– инсталация, странстващ паметник, посветен на загиналите в геноцида над 8000 босненски мюсюлмани. Шехович събира порцеланови чаши (филджани), традиционно използвани за сервиране на кафе в Босна и Херцеговина, с цел за всяка жертва да има по една чашка кафе.

През последните 13 години, на 11 юли – годишнината от деня, в който в Сребреница са убити най-много хора – Шехович си партнира с общини по цял свят, за да представя паметника ŠTO TE NEMA на централни площади в различни градове. Местните граждани са поканени да пълнят чашите с кафе и да ги оставят недопити в памет на жертвите.

 

 

Всяко успешно представяне на паметника е триумф над силите на отхвърлянето, изключването и отричането на зверствата, в който минувачите са поканени да участват, като пълнят чаши с кафе и ги оставят недопити на площада, в памет на жертвите на геноцида в Сребреница - е идеята на проекта  ŠTO TE NEMA.

Тази година ŠTO TE NEMA се проведе във Венеция, в района на парниците в Жардини (властите не позволиха да се използва някой от градските площади), и съвпадна с Венецианското биенале на съвременното изкуство.

ŠTO TE NEMA стартира като еднократен пърформанс с представянето на първите 923 събрани „филджани” през 2006-а.

Аида Шехович е родена в Баня Лука, Босна и Херцеговина, и като хиляди други босненски мюсюлмани, през 1992 г. бяга от страната си поради заплахата от системно насилие и преследвания. Живее като бежанец в Турция и Германия, преди да емигрира в САЩ през 1997 г. В момента живее в Ню Йорк.