Определян от мнозина като един от големите държавници в съвременната история на България, Стефан Стамболов е посечен с ятаган на столичната ул. „Раковски“ (днес пред НАТФИЗ) на 15 юли през 1895 г. Три дни по-късно умира от раните си.

Това не е първият опит за убийството му – през 1891-а е нападнат до входа на Градската градина, на ул. „Васил Левски“ (днешната „Дякон Игнатий“). Стамболов успява да се спаси, но съратникът му, финансовият министър Христо Белчев, умира. След този случай Стамболов си назначава лична охрана – бившия хайдутин Гунчо Димитров.

Година преди фаталното нападение, на 24 август 1894 г. Стамболов е арестуван за кратко заради критики към княза в интервю за германски вестник, а след освобождаването му е замерван с камъни на улицата.

Три месеца преди това, след 7 години начело на държавата, на 18 май 1894 г. управлението му приключва. Стамболов е противоречива фигура, за едни той е голям държавник, работил изцяло воден от мисълта за благото на България, за други обаче е диктатор и убиец. Затова след като слиза от власт, пред дома му се събира множество от разгневени граждани. А по-късно новото правителство сформира анкетна комисия, която разглежда решенията, взети по време на управлението му.

В началото на 1895-а Стамболов научава от бившия главен секретар на МВР Илия Луканов за заговор за убийството му. Разбира, че атентатът бил подготвян ог Наум Тюфекчиев, който иска да отмъсти за смъртта на брат си Денчо, пребит в полицията след убийството на Христо Белчев. В центъра на замисляното нападение, според Стамболов, стоял Григор Начович – министър на външните работи в правителството на Константин Стоилов и политически противник на бившия министър-председател. Начович трябвало да осигури леки присъди на убийците, ако ги заловят.

Ден, след като научава това, Стамболов разказва за конспирацията пред кореспондент на водещ германски вестник и му дава запечатано писмо с надпис: „Кроежа за убиването ми” и с молба да го отвори и публикува след смъртта му.

Убийството му отеква в цяла Европа. Предлагаме Ви репортажите на ирландския журналист Джеймс Баучер, кореспондент на британския в. „Таймс“ на Балканите, за нападението над Стамболов. Откъсите са част от книгата „Джеймс Баучер. Репортажи от България“, предоставени на „Площад Славейков“ от изд. „Българска история“.

I. Убийството на Стамболов и репресиите срещу мохамеданите

17 юли 1895 г.

Последни сведения

Опитът за убийство на г-н Стамболов

София, 16 юли

Убийството на г-н Белчев и д-р Вълкович намериха продължение в смъртоносното нападение срещу г-н Стамболов миналата нощ. Този изтъкнат патриот, на когото България дължи своето съществуване като свободен народ, сега лежи в почти безпомощно състояние и смъртта му се очаква всеки момент.

Вчера следобед проведох дълъг разговор с г-н Стамболов, който, изглежда, бе в по-добро здраве и настроение, отколкото преди това. След като положи всички усилия, за да склони правителството да му издаде разрешение да напусне страната в търсене на лек за болестта, от която страда, той възприе метод на лечение, препоръчан от приятел лекар, който се беше оказал успешен, тъй като симптомите на диабет почти бяха изчезнали.

Малко след интервюто, проведено в неговия дом, г-н Стамболов се отправи към „Юнион клуб“, който се намира на същата улица, за да се присъедини към свои приятели в игра на карти, единственото развлечение, на което бе в състояние да се наслади през последните 14 месеца. Той напусна клуба малко след осем вечерта в компанията на бившия си колега г-н Петков и след като извика фиакър (малка четириколесна карета – бел. ред.), се отправи към дома си. Навън все още беше светло и по улицата имаше доста хора, включително неколцина жандарми.

Файтонът е изминал едва дузина крачки, когато г-н Стамболов забелязва, че към него се затичват трима мъже, въоръжени с ятагани, ножове и пистолети. Той изскача от фиакъра и същевременно вади револвер от джоба, но преди да успее да възстанови баланса си, е поразен по главата от ятаган, който прорязва шапката му, нанасяйки ужасяваща рана. Нападателите го заобикалят, нанасят поредица от удари с ножове по главата му и почти съсичат двете му ръце, които вдига, за да се предпази. Тогава захвърлят оръжията си и бягат, оставяйки г-н Стамболов във видимо безжизнено състояние.

Междувременно г-н Петков изскача от каляската, но, падайки на земята, получава нараняване на китката. Преди да се изправи на крака, e уцелен по челото с нож, хвърлен от един от нападателите, който го ранява, макар и не сериозно. При приближаването на мъжете водачът на файтона веднага обръща конете и тръгва в противоположна посока. Предполага се, че е съучастник. Посочва се, че един от нападателите е последвал файтона и е скочил вътре.

Личният телохранител на г-н Стамболов, мъж на име Гунчо, който се е намирал отпред, до водача, изважда револвера си и скачайки долу, започва да преследва един от нападателите, като отправя няколко изстрела. Той обаче е пресрещнат от полицейски инспектор, който го поразява с меча си. Беглецът се измъква. На действията на инспектора се гледа с дълбоко подозрение, тъй като е личен враг на г-н Стамболов.

Прислужникът на г-н Стамболов, който е бил на улицата, вика друг фиакър, в който поставя своя господар и го кара у дома. Посочва се, че някои от жандармите в квартала не са оказали каквото и да е съдействие. Г-жа Стамболова показва впечатляваща сила на духа и самообладание, като веднага вика медицинска помощ.

Раните по главата на г-н Стамболов, наброяващи близо 20, са особено сериозни, като черепът е повреден на няколко места. Както съобщих снощи, бе сметнато за необходимо да се ампутират и двете ръце. Операцията, на която присъствах, се извърши в 10 ч. вечерта.

На пациента не бяха дадени болкоуспокояващи поради голямата му слабост. Г-н Стамболов, който бе в пълно съзнание, понесе операцията с голяма смелост и разговаряше с хората около него. Неговото състояние късно снощи бе особено критично и силите му, изглежда, го напускаха. Тази сутрин обаче станахме свидетели на благоприятна промяна и следният бюлетин бе издаден:

По-късно.

Предприетите до този момент действия по преследването и залавянето на нападателите на г-н Стамболов все още не са се увенчали с успех. Голям брой хора бяха арестувани снощи, но освободени скоро след това. Изглежда странно, но мнозина от тях са приятели на г-н Стамболов, сред тях са и някои служители от редакцията на неговия вестник – „Свобода“. Г-н Петков също бе арестуван и задържан за няколко часа.

Телохранителят на г-н Стамболов Гунчо, въпреки раните, причинени от полицейския инспектор, бе отведен в затвора, но след намесата на един от дипломатическите агенти бе изпратен в болница, където се погрижиха за раните му. Изглежда, властите са сметнали за необходимо да го държат далеч от контакти с приятелите на г-н Стамболов.

Съобщението, че един от извършителите на престъплението е заловен, не е потвърдено. При завръщането си у дома г-н Стамболов каза, че е разпознал двама от нападателите – Хальо и Тюфекчиев. Посочва се, че първият, ранен от телохранителя на г-н Стамболов, е изчезнал. Вторият е бил арестуван, но, изглежда, е освободен този следобед, тъй като разполага с алиби. Тюфекчиев, за когото се твърди, че е един от убийците на г-н Белчев и съучастник в убийството на г-н Вълкович, е от македонски произход и е известен като смъртен враг на г-н Стамболов.

Издаден бюлетин тази вечер посочва, че има леко подобрение в състоянието на г-н Стамболов. Сърдечната дейност е стимулирана чрез инжекции и пациентът е все още в съзнание. Въпреки това, шансовете му за оцеляване остават ниски и дори да оживее, никога няма да може да възстанови предишното си състояние.

Каквото и да стане, тежка отговорност лежи върху онези, които му отказаха разрешение да напусне страната и които, задържайки го като затворник, пренебрегнаха необходимите мерки за неговата безопасност.

19 юли 1895 г.

Последни сведения за смъртта на г-н Стамболов

София, 18 юли

Г-н Стамболов издъхна в 3 и 30 сутринта. До 8 часа миналата вечер той бе в полусъзнание и дотогава температурата му продължи да се вдига, но след това настъпи внезапна промяна. Пациентът започна да изстива и изгуби способността да говори, а жизнената му сила, вече отслабена от коварната болест, гаснеше бързо, въпреки положените от лекарите усилия. Към полунощ се смяташе, че може да живее шест или осем часа, но краят дойде по-рано от очакваното.

За щастие, страданията приключиха бързо, тъй като получените рани бяха от такова тежко естество, че ако бе оживял, неговото съществуване щеше да бъде едно продължително мъчение. Лишен от двете си ръце и едното око, със счупен на няколко места череп и безвъзвратно съсипано здраве, той щеше да е обект на всеобщо съжаление. Краят му, изглежда, е бил безболезнен.

Така си отиде най-ярката фигура в историята на възродена България. Колкото и големи да са били недостатъците на г-н Стамболов, той ще остане известен като един от най-големите патриоти на своето време и дори най-отявлените му врагове трудно ще отрекат величината на неговата служба и искрената му любов към родината. Трагедията на неговата смърт e още по-голяма поради несправедливото преследване, на което бе подложен, и особено след безсърдечния отказ на неговите врагове да му позволят да напусне страната, за да потърси облекчение от смъртоносната болест. Ако на г-н Стамболов му бе позволено да замине, не само че животът му щеше да е спасен, но политическите страсти щяха да се успокоят и България щеше да бъде спасена от ужасните конвулсии, които сега я безпокоят.

Министър-председателят г-н Стоилов, който е човек на културата и хуманизма, вярвам, много ясно осъзнаваше своето положение. Той бе загрижен да изпълни желанието на г-н Стамболов, но бе принуден да отстъпи пред шумните протести на своите врагове и сега той и неговото правителство трябва да поемат отговорност за случилото се.

Тленните останки на г-н Стамболов бяха изложени тази сутрин в ковчег в дома му и голям брой хора, включително всички дипломатически представители в София, дойдоха да видят за последен път чертите на лицето му и да предадат своите съболезнования на неговата покрусена съпруга. Тялото бе облечено в черно, ръкави прикриваха обезобразените ръце, а раните на главата бяха покрити с превръзки. Лицето изразяваше спокойствие и по него нямаше следи от страдание. Г-жа Стамболова, която от понеделник вечерта не се отдели нито веднъж от своя съпруг, е все още до него.

Следното изявление бе публикувано от семейството на г-н Стамболов:

„Днес, в три и половина, нашият обичан Стефан Стамболов, на 41-годишна възраст, смъртно ранен от злодеи, предаде душата си на Бога. Погребението ще се проведе в Катедралата в събота от 2 часа“.

Съгласно обичая, такова съобщение трябва да бъде разпространено из улиците, но това не бе сторено в настоящия случай.

19:00 часа

Кралица Виктория телеграфира снощи, за да изрази загрижеността си от новината за ужасното престъпление, на което жертва стана г-н Стамболов. Съдържанието на телеграмата на Нейно Величество бе предадено на г-жа Стамболова от сър Артър Никълсън.

Сходна телеграма бе получена от принца на Уелс. Кралят на Румъния също изпрати съобщение, в което изрази съболезнованията си. Правителството е предложило награда от 10 000 франка за залавянето на убийците.

Общественото мнение, изглежда, посочва за извършители на престъплението Хальо, Никола Тюфекчиев и някой си Иванов. Смята се, че първият, който е професионален наемен убиец, е един от преките извършители. Получих информация от най-достоверен източник, че правителството е решило да арестува отново Тюфекчиев, който бе освободен във вторник, но не успях да установя дали заповедта е изпълнена. Може би е необходимо да се припомни, че г-н Стамболов винаги смяташе, че братята Тюфекчиеви са убийците на г-н Белчев. Никола Тюфекчиев бе осъден през 1892 година от турски съд на 15 години затвор за участие в убийството на д-р Вълкович.

Правителственият орган в. „Мир“ предлага две нови теории относно убийството на г-н Стамболов. Първата от тях е, че слугата на г-н Стамболов – Гунчо Тодоров, и някои членове от неговата партия са извършили престъплението; втората, че г-н Стамболов е станал жертва на някакви македонски разбойници, които бил измамил и предал. Въпреки това, Тодоров бе освободен днес.

Странно съвпадение е, че приемането на българската делегация от царя (става дума за руския цар – бел. прев.) стана едновременно с последните мигове на г-н Стамболов. По-войнствената фракция на русофилската партия, изглежда, е придобила увереност покрай последните събития и в писмо, отправено до г-н Радославов, който сега може да се счита за водач на русофобската партия, заплашва, че къщата му ще бъде взривена, ако не престане с опозицията си срещу помирението с Русия. Писмото носи подписите на 16 души.

27 юли 1895 г.

Покойният г-н Стамболов

София, 26 юли

Писмо, адресирано от покойния г-н Стамболов до княз Фердинанд на 6-о число този месец, бе публикувано снощи във в. „Свобода“. След като изразява недоволството си от факта, че други съобщения, изпратени до Негово Величество не са получили отговор, г-н Стамболов отново отправя молба за разрешение да напусне страната и заявява, че отказва да вярва на слуха, според който князът е наредил да не му се издава паспорт. След това той изказва съжаление за езика, който е използвал в интервюто си за в. „Франкфуртер Цайтунг“, като обяснява, че това се дължи на недоволството му от ареста, под който той и неговото семейство са били поставени. Заради това не е могъл да извика лекар да се погрижи за едно от децата му, което се разболяло.

След като признава своите грешки и смирено моли княза за прошка, г-н Стамболов се позовава на доклада на Следствената комисия, посочвайки, че срещу него няма повдигнато обвинение от особено тежък характер. Той описва различни неприятности, на които е бил подложен от страна на полицията, и заявява, че Хальо и Тюфекчиев, посочвайки ги като убийците на г-н Белчев и д-р Вълкович, непрестанно са обикаляли около неговия дом. Той моли княза да нареди тяхното арестуване и завършва с молба Негово Величество да го спаси от преследвачите му.

Държавният вестник съобщава, че Наум Тюфекчиев е бил отстранен от длъжността си на инженер в държавните железници, на която е бил назначен след своето завръщане в България.

"Площад Славейков"