Новите предложения за промени в здравната система, представени в понеделник от министър Кирил Ананиев, нямат да решат проблемите в здравеопазването. Те бяха посрещнати скептично от представители на лекарския съюз, пациентските организации и дори застрахователите.

Предлаганите промени предвиждат демонополизация на Здравната каса и въвеждане на частни здравни фондове при запазване на вноската от 8 на сто.

Според Мими Виткова от Асоциацията на частните застрахователни фондове най-големият проблем е, че ще бъде въведена осреднена вноска, което ще намали парите в здравеопазването. Вноската остава 8 на сто, а от тези пари ще се вземат средствата за национален гаранционен фонд, отбелязва изпълнителният директор на здравноосигурителния фонд "Доверие".

"Вноската се запазва осем процента и трябва отсега да е ясно, че тези осем процента в системата ще влязат по-малко пари, отколкото в момента, тъй като от тях трябва да се заделят пари за национален гаранционен фонд. От тях всяка една от компаниите трябва да задели технически резерви, за да може да покрива непредвидени разходи.

На практика няма осем процента от реалния доход на всеки от нас да отидат там, където той е избрал. Ще има една усреднена вноска, която ще се прави от Националната агенция по приходите. Ще има такава усреднена вноска за всички нас“, коментира Виткова пред БНР.

Акцентът трябва да е върху увеличаването на публичните разходи за здравеопазването и намаляването на частните, които са най-високи в Европа. 50% от общите разходи за здравеопазване в България са от джоба на болния. В Европа този процент е 15%, отбеляза още тя.

Според председателя на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров трябва да има рамкови цени на дейностите в основния здравен пакет, в противен случай може да се наложи той да бъде оптимизиран:

„Задължително според нас трябва да има цени, които са рамкови за основния пакет. Те трябва да гарантират на изпълнителите на медицински помощи, че няма да се падне под тези цени. Не можем да си позволим в България да оставим в индивидуалност отделните лекари, отделните лечебни заведения да преговарят с мощни структури, каквито са застрахователите“, смята Маджаров.

За Иван Димитров от Български пациентски форум новите предложения са "поредният политически каламбур". Политиците имат интерес от хаос в здравеопазването, смята още той.

„Поредният политически каламбур е това, което предлага министър Ананиев. На всички ни е ясно, че това няма да реши проблема, защото той е много по-сериозен. По начина, по който нашите политици се отнасят към него, той е нерешим…

Политиците имат интерес да има хаос в здравеопазването, защото тогава властимащите продължават да плащат по-малко пари, а ние като пациенти продължаваме да плащаме все повече, тоест държавата краде от здравето на нацията“, коментира пред БНР Димитров.

Скептична се оказа и Мая Манолова, която изрази опасения, че предлаганите промени могат да оскъпят здравеопазването.

"За съжаление, представеният модел е само обща рамка с неясни контури, в която липсва конкретика и поражда многобройни въпроси. А те варират около здравната вноска и около парите, които ще влизат в системата. Опасявам се, че всичко това може да оскъпи здравеопазването. Не стана ясно и как демонополизацията ще реши проблемите в системата, а именно регионалните диспропорции и исканията на медицинските специалисти, към които е поет ангажимент, за по-добри условия на труд, възнаграждения и кариерното им развитие.

Не става ясно и как ще се подобри достъпността на пациентите до съвременни лекарства. Как ще се обезпечи лечението на децата с тежки заболявания и на пациентите с редки заболявания?

Как ще се реши въпросът с ваксинопрофилактиката, със скрининга в условията на здравно осигуряване, което се предлага от различни фондове?

Попитах каква ще бъде ролята на съсловните организации в новия модел. Дали ще има рамково договаряне при положение, че има свободно ценообразуване, а също и какво ще се случи с трипартитния модел на управление на НЗОК, която остава да съществува и в новата ситуация по какъв начин ще се партнира, ще се надзирава, ще се осъществява мониторинг", са някои от резервите на омбудсмана.