Ден след като стана ясно че Европейската комисия обяви, че открива наказателна процедура срещу България заради това, че страната ни не е осигурила достъп до гарантираните депозити в затворената КТБ, продължават коментарите какво всъщност трябва да направи София, за да излезе от сложната ситуация.

Транспонирането на ЕС директивата за схемите за гарантиране депозити в духа, предписан в писмото на комисията, а и активно подкпрепян от някои български експерти, на практика означава, че банки с проблем (ликвиден или капиталов) или ще се обявяват незабавно в несъстоятелност, или ще се спасяват с пари на данъкоплатците. Сроковете обезмислят специалния надзор и времето, което той би дал за оздравяване, преструктуриране или продажба на частен инвеститор - няма частен инвеститор, който в рамките на дни, без да е направен подробен анализ, да инвестира (подкрепи) банка в затруднение. Остава държавата (т.е. данъкоплатците) - по подобие на редица подобни решения през последните шест години в ЕС и САЩ.

Това коментира във фейсбук икономистът от "Индъстри Уоч" Лъчезар Богданов по повод откритата наказателна процедура от Еврокомисията срещу България заради това, че страната ни не е осигурила достъп на вложителите в КТБ с гарантирани депозити в 20-дневен срок.

Още повече, за разлика от страните в Еврозоната или страните с традиционна централна банка, в България имаме валутен борд, което силно ограничава възможностите за, макар и временна, ликвидна подкрепа. Разбира се, всичко това е възможен и работещ вариант на политика - но дали защитниците му си дават ясна сметка за тези последици и дали подкрепят подобни бъдещи действия? - казва Богданов.

Според него е абсурдно предположението, че Фондът за гарантиране на влоговете в банките може да изплати защитените депозити, а през това време да се мисли план за оздравяване на банката.

"Какво е банката (в голяма степен), ако не съвкупността от клиентите си? В България за повечето банки защитените влогове са 70-80% от всички - ако фондът ги изплати и стане кредитор на банката, какъв би бил смисълът тази банка да продължи да съществува? Да си останат големите вложители и проблемните кредити? Ами че нали именно това е схемата "добра-лоша банка", която беше предложена от БНБ, и каквато се приложи многократно в други страни - но нали и нея не харесваме?", коментира икономистът.

В писмо от 1 август до БНБ и финансовото министерство ръководителят на Генерална дирекция "Вътрешен пазар и услуги" към Европейската комисия Джонатан Фаул призова институциите за бързи мерки, припомняйки, че като член на ЕС България е длъжна да започне да изплаща компенсации за депозитите в рамките на 20 дни след като се установи, че "съответната кредитна институция изглежда не е в състояние, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозитите и за момента няма перспектива да бъде в състояние да го направи". Фаул предложи и вариант с частично изплащане на депозитите.

Тогава в съвместно писмо финансовият министър Румен Порожанов и управителят на БНБ Иван Искров обясниха, че в българското законодателство има празноти, които не позволяват това.

От финансовото министерство коментираха, че процедурата на ЕК срещу България е за нарушение, а не  е наказателна. Според експертите от ведомството на Румен Порожанов целта е да започне диалог за предприемането на конкретни мерки и в конкретни срокове. България трябва да отговори на критиките на Брюксел до 15 октомври.

Трябва да се вникне внимателно в това какво казва ЕК и да се отговори по правилния начин. Дано институциите не го разбират като „платете веднага”. Тъй като това е писмо, в което властите биват предупредени да вземат определени мерки, те трябва да вземат тези мерки”, коментира темата и бившият премиер Иван Костов.