В деня, в който бе сезиран за противоконституционност на новите текстове в закона, касаещи къмпингуването, Конституционният съд е образувал дело.

Това става ясно от кратко съобщение на сайта на институцията. 

"Днес, 16.07.2019 г., Конституционният съд образува конституционно дело № 10/2019 г. по искане на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 и чл. 24в от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (обн. – ДВ., брой 56 от 16.07.2019 г.)", гласи то.

Докладчик по делото е съдия Атанас Семов.

Мая Манолова сезира КС във вторник, след като преди това проведе срещи с представителите на Българското кепмер общество и гражданската гупа "Бетономорие". Мотивът: "строгите забрани, ограничаващи правото на българските граждани на свободно придвижване и бетонирането на последните метри от българското крайбрежие, които унищожават природата и рестриктивните регулации на дивото къмпингуване".

Както Клуб Z писа, парламентът прие набързо, без обществено обсъждане и без оценка за въздействието, изменения в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. В тях заложи само, че ще се къмпингува на определени места (извън категоризираните като къмпинги по смисъла на Закона за туризма обекти).

Прие и строги финансови санкции за разпъване на палатка, кемпер или каравана извън тези места. Но какви ще са те, как ще се определят и най-важното - кои ще са местата - парламентът не каза. Остави тази работа на четирима министри, да напишат наредба, която наредба е подзаконов нормативен акт и може лесно да се променя. За наредбите не се изисква мнозинство в Народното събрание.

Това бе и един от аргументите на държавния глава да върне ЗУЧК за ново разглеждане. Румен Радев му наложи вето, подчертавайки и противоконституционност на някои от новите текстове, но както всяко друго негово вето (с изключение на едно), парламентът го отхвърли. В случая, депутатите отказаха и да дебатират по проблемите на Черноморието.

В своята жалба до конституционните съдии омбудсманът изтъква същите аргументи като тези на президента. Тя поиска да се установи противоконституционност на разпоредбите на чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 и чл. 24в от ЗУЧК.

"Смятам, че същите са в противоречие с нормите на Конституцията относно принципите на демократичната и правова държава (чл. 1, чл. 2, чл. 4, ал. 1), задълженията за опазване и възпроизводство на околната среда и за разумно използване на природните богатства и ресурси (чл. 15), за уреждане на режима на земята със закон (чл. 22, ал. 3) и правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда (чл. 55)", пише Манолова.

Посочва още, че с предвиденото издаване на подзаконов нормативен акт не се поема политическа отговорност за приемане на цялостно решение, засягащо режима на земеползване в пряко противоречие с чл. 22, ал. 3, която изисква режимът на земята да се определя със закон.

"Отстъплението от принципа за уреждане на режима на земята със закон отслабва и гаранциите за изпълнение на задължението на държавата съгласно чл. 15 от Конституцията за опазване и възпроизводство на околната среда и за разумно използване на природните богатства и ресурси. Недостатъчната по ранг уредба по смисъла на чл. 22, ал. 3,  е пречка да бъде дефинирано бланкетното съдържание на правото на здравословна и благоприятна околна среда, което гражданите имат право да изискват съгласно чл. 55 от Конституцията", аргументира се омбудсманът.

Манолова акцентира и, че изпреварващо се налагат административни наказания в значителен размер, още преди да са определени местата за къмпингуване, независимо от наличието на обществена опасност на санкционираното поведение, каквато съобразно с правовия характер на държавата е задължително да съществува като предпоставка за предвидената ограничителна мярка.

Конституционният съд няма срок за произнасяне. От вчера пък тече 6-месечният срок, в който министрите на туризма, околната среда, горите и регионалното развитие трябва да напишат въпросната наредба за дивото къмпингуване. Глобите по закон пък би трябвало да влязат в сила година след това.