Домника Чакърова-Даскалова от столичното 41-во ОУ „Св. Патриарх Евтимий“ е може би един от най-щастливите и изпълнени с гордост учители след края на тежката учебна година. Нейната ученичка Елеонора Каридова единствена в страната постигна 100 от 100 точки на националното външно оценяване в 7-и клас по български език и литература и по математика. Друга нейна възпитаничка – Анабел Христова, през пролетта също изкара 100 точки на националния кръг от олимпиадата по български език и литература и бе освободена от външното оценяване.


Анабел има забележителен резултат и по математика – 94 точки. За постиженията на двете отличнички по математика главна роля има г-жа Диана Славова от 41-во ОУ, която след края на учебната година се пенсионирала.


„Това са две от лицата на моя оптимизъм – споделя с неприкрито вълнение г-жа Чакърова. – Те са пример за всички, че положеният труд и ясната цел водят до постигане на желания резултат.“


Г-жа Чакърова има 26 години преподавателски стаж и от първия си работен ден до сега е учителка по български език и литература в 41-во ОУ „Св. Патриарх Евтимий“. Носителка е на престижната награда на МОН „Неофит Рилски“ (2019 г.), има още много отличия и грамоти, но най-ценното за нея са всекидневните радостни усмивки и одобрителните погледи на родители и деца. „Щастлива съм да усещам тяхното признание“, не крие удовлетворението си преподавателката.


– Какво стои зад този успех на вашите ученици, г-жо Чакърова? Как се създават отличници? 


– Стоят отговорност и труд – и на учителя, и на учениците. В началото  усилията на първите учители на Ели и Анабел – г-жа Митова и г-жа Стаменова. Аз стъпвам на постигнатото от тях в работата си. Двете момичета изминаха своя път към успеха. Той беше различен за всяко от тях, но съм много щастлива, че беше оценен. Пътят на Ели също мина през областния кръг на олимпиадата по български език и литература през тази година. Три деца от нашето училище се класираха от общо 32 от София. Тогава на нея не ѝ достигнаха три точки, за да отиде заедно с Анабел на националния кръг в Бургас. Сега, на националното външно оценяване, справедливостта за Ели възтържествува. Много отдавна никой не беше постигал максимален резултат на изпита по български език и литература. По математика по-често се случва, но по БЕЛ – не.


За това какво е направила Анабел на националния кръг на олимпиадата, аз научих от колеги – членове на комисията, веднага щом резултатите са били официално обявени. Те се обадиха да ме поздравят за представянето ѝ. Бяха впечатлени от зрелостта в коментара върху творбата, върху която трябваше да пишат отговор на литературен въпрос – епизод от разказа „Една българка“ на Иван Вазов. Беше направила много хубави препратки към „Под игото“ с паралел между опозиционните двойки герои Бойчо Огнянов и Кириак Стефчов и баба Илийца и калугера Евтимий. Е, това е ниво на работа, защото детето вече може да прави връзки между изучените произведения. Когато има създадена такава база, то може вече да търси в художествения текст не само това, което е прочело за него, а и само да анализира и разсъждава. Анабел беше щастлива, че работи с такъв тип задача. При тях преразказът е отминал етап за работа с езика. Не че е безинтересен. Но провокацията вече идва на друго ниво – анализ, поглед към творбата, в която да търси послания, да ги съпоставя със своите мисли.


И двете момичета пишат с изключително удоволствие. Анабел е по-аналитична – презентациите ѝ често изумяват стажуващите студенти филолози, а Ели пише много красиво. Има чудесни есета, коментарни текстове. Когато ги четем в клас, всички притихват и слушат в захлас.


– Как се представиха останалите ви ученици? Споделиха ли кое им е било най-трудно на външното оценяване?
 

– Този випуск не е с най-високите постижения, но въпреки това децата се представиха достойно. Средният успех на випуска по български език и литература в нашето училище е 75–76 точки при средно за страната 53 точки. Обичайно ги затруднява изискването преразказът да е максимално изчерпателен и подробен. Невинаги и не всяко дете успява да улови детайлите. Текстът освен чист смисъл има и атмосфера, която ученикът трябва да долови и да предаде в своя преразказ. Това е висшият пилотаж. По отношение на теста дори тези, които бяха допуснали грешки, споделиха, че е бил лек и приятен за работа. За мен това е успешен модел. Изпитването на детето не трябва да бъде притискане до стената, да му оставя усещането, че това не е за него, че с това могат да се справят само най-добрите. Усещането трябва да бъде за постижимост. Тестът пак оразличи децата – послужи успешно за прием за училище. Но нямаше дете, което да каже: „Беше изключително труден, нищо не направих, стъписа ме.“

– Оценяването на този преразказ не е ли субективно? Казвате, че рядко се случва да се постига максимален резултат. 
 

– Да, отношението към всеки текст винаги е субективно, не би могло да бъде различно. Затова при оценяването на изпитния текст се разчита на общоприети критерии, като се търси най-точният им вариант. Те се обсъждат много детайлно. Тази година минахме през няколко степени на обучения, дискусии... Имаше организирани няколко обучения от МОН, на които се събраха колеги оценители от цялата страна. Работихме по групи, за да се уеднаквят критериите, погледът на различни оценители към текста да бъде съпоставим.


– Сигурно много родители, които ще прочетат за вас и успеха на вашите ученици, ще се запитат кога трябва да започне подготовката за НВО тяхното дете, за да се справи успешно. Кога започнахте подготовката с вашите ученици, г-жо Чакърова? 

– Всеки един учебен час е подготовка за изпита. В този смисъл началото е още първият час в 5-и клас, когато аз поемам децата. Без съмнение успешното представяне на изпита след 7-и клас е значима цел. Но това в никакъв случай не е най-важната цел. Успехът тогава е само проявление на важното, което аз имам за задача да направя – да покажа на децата удоволствието от разговора за литература, от познаването и употребата на езика, да изградя у тях почит към словото. Затова за мен важното е да се получи общуване между учител и ученици. Днес цялото образование добива изключително крайна прагматична насоченост – пропускаме удоволствието от пътуването до целта.

За мен преподаването не е поучаване, а оценяването категорично не е счетоводство. Ролята на учителя днес е по-различна. Информацията децата могат да я получат от толкова много източници. Отдавна учителят е престанал да бъде този, който единствен владее знанието. Много по-важно е учителят и неговите ученици заедно да тръгнат по един път, който да им носи удоволствие и по който да вървят отговорно.

Винаги съм се опитвала да кажа на учениците, че изпитът е само една от стъпките, а не крайната цел. Една от важните роли на учителя е да съхрани любовта на детето към предмета и винаги съм се старала да направя така, че да разгърна интереса им към езика и литературата, а не да ги намразят заради тежките изпитания, през които се налага да преминат. 


– Срещате ли разбиране, споделеност от родителите? Много често вече се приема, че училището е единственото място, където детето трябва да учи. 

– Възрастният е много важен. Като казвам „възрастен“, нека да обединим образа на учителя и родителя. Детето върви успешно тогава, когато от двете му страни стоят родителят и учителят – еднакво спокойни, взискателни и обичащи го. 


– Какво е за вас да сте учител? Казват, че това е професия, която създава всички останали професии. 
 

– Много хубаво е казано. Трудно е с една дума да кажа какво за мен е тази професия, но ако трябва да използвам само една дума, то тя е „общуване“. С годините свикнах в житейски план да „стъпвам“ върху корена на думите. Той носи основното, стабилното. В думата „общуване“ коренът е „общ“. Невероятно удоволствие изпитвам да минавам с хората по общ път. На учениците си също гледам по този начин – да вървим заедно. Да, аз имам и задачата да ги оценявам. Но и в думата „оценявам“ основното е „ценя“. Тоест аз тръгвам оттам – опитвам се да ценя всяко едно усилие на детето. Забелязала съм с годините, че когато то види това, започва да се старае в пъти повече. Забелязва, че под някаква форма е ценно за учителя, и това му дава много сериозна мотивация да върви напред. 


– За да станеш учител, трябва да усещаш вътрешен пламък, за да запалиш със знание и своите ученици. От кого наследихте вие този пламък?  
 

– Това отношение, което имам към професията и децата, съм го наследила от родителите си. Родена съм в Самоков. Баща ми е художник и дълги години беше учител. Майка ми също – 40 години беше начална учителка. Отдавна вече е пенсионерка, но и сега, когато разглежда снимки, няма дете, на което да не помни името. Говори им на умалителни имена. Тази атмосфера на общуване явно съм я попивала несъзнателно. И сега излиза като отношение към моите ученици - обич и енергия, които те трябва да усетят. 


– Вие давате знание на вашите ученици, а на какво ви научиха те?  

– О, на много неща и всекидневно. Да вземем Ели. Тя е моят пример за изключително широко следване на целта. Когато излязоха резултатите от олимпиадата и 3 точки не ѝ достигнаха да отиде на националния кръг, нямаше никакво отчаяние. Тя продължи да живее по този лъчезарен начин. Това е много важно и за малки, и за големи. Човек трябва да знае, че след едно изпитание има и следваща стъпка. По подобен начин урок ми даде и Анабел. Изумително за мен беше да видя как преживя подготовката за националния кръг от олимпиадата. Нямаше нито една изискваща дума от моя страна. Независимо от това нямаше ден, в който тя да не ми донесе нещо написано, по което да разискваме. Всичко в нея кипеше. Това беше образ на сила и стремеж, когато човек иска да постигне нещо. Една саможертвена отдаденост – това изключително ме впечатли. Защото така се постигат целите. Тук ми идва наум една мисъл на Балзак – няма да мога да я цитирам точно, но същността е следната: Физическото и духовното съществуване на човека имат много близки принципи. Така както човек, за да съществува физически, вдишва въздух, обработва го и го издишва, от същото има нужда и сърцето. То има нуждата да поема чувствата на друго същество, да ги усвоява и да ги връща обогатени. Така душата на човек живее. Иначе тя залинява точно така, както ако не вдишва въздух. Когато в общуването се получи такава симбиоза, това ми носи удовлетворение и ме мотивира да продължавам и аз по този път.  

 

Елеонора Каридова – отличничката на Випуск 2019!

 

Елеонора Каридова.

Елеонора Каридова е отличничката на Випуск 2019! Тя е единствената седмокласничка в страната, която постигна максималния бал от 100 точки. С този резултат тя можеше да влезе във всяко от посочените от нея училища, но избра софийската Първа английска гимназия с испански език и математика.

Седмокласничката изобщо не очаквала този резултат. По принцип математиката малко повече я затруднява, а на първия си пробен изпит по БЕЛ дори не довършва преразказа. Затова, когато излезли резултатите и се оказала първа сред хиляди други седмокласници, била изнанедана, но и страшно щастлива и удовлетворена от себе си.

„И двата резултата на изпитите бяха една моя победа. И мотивация да продължа напред, да постигам още много нови успехи и да се усъвършенствам“, не крие радостта си Ели.

На изпита по математика най-голямото предизвикателство за нея били задачите по геометрия, моделирането с уравнения също. По български език и литература имала притеснения за преразказа, а също дали ще се справи с пунктуацията и граматиката.

Амбициозното момиче цели три години се готви за изпитите след 7-и клас.

„Учителите ни предоставят знания, вече оттам нататък от нас зависи дали ще ги приемем и как ще ги използваме. Изключително благодаря на г-жа Чакърова, на г-жа Диана Славова по математика и на моите учители от допълнителните уроци, защото при тях също тренирах за изпитите. Големи благодарности на моето семейство, защото винаги съм срещала подкрепа в тях. Дядо ми, който е инженер, много ми помогна с математиката, че и с българския, когато имах нужда“, казва отличничката.

Стремежът към успех при нея е породен от това да зарадва себе си, семейството си и учителите, а зад забележителните ѝ постижения стоят цяла година постоянство, труд, ентусиазъм и мотивация.

Лъчезарната ученичка още не е решила категорично в коя област ще търси реализация. Онова, което я прави най-щастлива, е изкуството. Тя обича да пише и едно от силните ѝ желания е да стане сценаристка. Ели опровергава твърденията, че днешните ученици не обичат да четат книги. Между училището, уроците, състезанията и литературните конкурси, на които се явява, винаги намира време и за някое ново заглавие. Вече е прочела стотици книги, защото освен всичко друго в тях намира „страхотен модел как да се подобриш“.

„В бъдеще не изключвам да отида да уча в чужбина. Но аз лично смятам, че младите хора наистина трябва да се завърнат в България, защото именно от тях има нужда нашата страна“, казва Ели. 

Анабел Христова

Анабел Христова.

Анабел Христова е другата възпитаничка на столичното 41-во ОУ, която с резултатите си прослави своето училище и накара учителите ѝ да се гордеят. Тя вече е ученичка в Първа немска гимназия в София.

„Доволна съм, въпреки че за изпита по математика определено голяма роля изигра притеснението. Много години ходя на уроци по математика и никога не съм чувствала, че там ми е силата. Очаквах много сложни задачи, но се оказа, че не са чак толкова трудни. Благодаря на г-жа Славова по математика, защото тя много ме мотивира. Благодаря и на г-жа Върбанова по физика, защото тя също ми вдъхна много увереност. Исках да постигна добри резултати и заради моите учители, заради госпожата си по математика, за да може нея да я представя добре“, казва Анабел.

Последната година в училище за нея минала в сериозна подготовка за изпитите.

„Като цяло не съм отделяла много време на някакви определени забавления. Положих много усилия в писане на отговори на литературен въпрос, които се дават на олимпиадата, както и в много тестове. Най-напрегнат беше периодът между областния и националния кръг през март. Целия месец писах, едва ли не всичко друго изоставих, дори математиката. Всеки ден след училище първата ми работа вкъщи бе да си редактирам това нещо, което ми е поправила г-жа Чакърова“, описва трудния път към успеха Анабел.

Девойката също е влюбена в четенето. Използва всяка свободна минута не за да скролва във фейсбук, а за да отвори книга. В момента чете „На изток от рая“ от Джон Стайнбек, но много обича и литературата на английските класици Емили Бронте, Шарлот Бронте, Джейн Остин.

Анабел много обича литературата, но откровено заявява, че не вижда много възможности за реализация освен като филолог или редактор в медия. Все още не е наясно в каква област иска да се развива, но ѝ се струва, че по-скоро бъдещето е в математиката и информатиката. „Математиката не ме тегли много, но обичам физиката. В момента се разкриват много лаборатории във Франция, в Германия, в Англия, пък и в България. Бих работила например в атомна електрическа централа“, споделя момичето.  

 

Автор Ваня Георгиева. Интервюто е предоставено от издателство "Просвета".