Премиерът на Япония Шиндзо Абе е изправен пред тежко дипломатическо предизвикателство. Очаква се САЩ да настояват страната му да се присъедини към антииранската военна коалиция, която следи ще следи стратегическите води между Иран и Йемен, предаде Ройтерс.

Японски висши служители ще посетят брифинг във Вашингтон, където може да бъдат запознати с предложението на Вашингтон. То може да бъде обсъждано и когато съветникът по национална сигурност на президента Тръмп Джон Болтън посети Токио следващата седмица.

Присъединяването към коалицията вероятно ще раздели населението на Япония, тъй като военни части не са изпращани в чужбина от Втората световна война насам.

Въпреки че подобно решение може да спечели голяма подкрепа в горната камара преди изборите тази неделя, законодателите избягват да обсъждат потенциални военни авантюри. 

"Преди да приключат изборите, те не може да се изказват по толкова чувствителна тема", заяви източник на Ройтерс, запознат с позицията на правителството.

Залогът на Япония в региона

Япония е четвъртият по големина купувач на петрол, като 86 процента от запасите ѝ на нефт преминават през Ормузкия проток, който е важен морски маршрут, свързващ Близкия изток с пазарите в Азия, Европа, Северна Америка и други.

Миналия месец танкер, който бе управляван от японската компания, бе атакуван в Оманския залив. САЩ обвиниха за нападението Иран, докато Техеран отхвърли обвиненията.

Същевременно Абе се опитва да засили връзките в сигурността между Япония и САЩ, на които се крепят политиките в сферата на отбраната на азиатската страна.

Американският президент Доналд Тръмп е определял в миналото съюза за "нечестен". Ако Япония отхвърли предложението за присъединяване към военната коалиция, тогава недоволството спрямо Токио непременно ще се увеличи. 

"Япония трябва да направи нещо, за да защити собствените ни плавателни съдове", заяви бивш японски дипломат. "Не може да очакваме други да го правят", допълни той.

Страната на изгряващото слънце обаче има положителни връзки и с Иран и едва ли ще се присъедини към антииранската военна коалиция с особена охота. Абе неуспешно се опита да сдобри Вашингтон и Техеран, когато посети иранската столица и проведе разговори с лидерите на страната миналия месец.

Всъщност, точно по същото време се случиха нападенията срещу двата танкера в Оманския залив. 

Защо това е спорен политически въпрос?

През 2015 г. Япония одобри закон, с който позволи на свои военни части да участват в конфликти извън територията на страната за първи път от Втората световна война насам. Така Абе успя да разхлаби ограниченията на пацифистката конституция на държавата.

Новият закон позволява на Токио да се притече на помощ на приятелска страна, която е атакувана, ако ситуацията е възможно да прерасне до "екзистенциална заплаха" за Япония. Тогава правителството може да реши да предостави логистична подкрепа на съюзниците си.

След приематнето на закона в Япония възникнаха масови протести, като опоненти на новата норма посочваха, че тя нарушава Конституцията и може да вкара страната в конфликти, под ръководството на САЩ. Ако правителството реши да се присъедини към антииранската коалиция, дебатите в страната ще бъдат подновени. 

Опциите пред Япония за участие във военна мисия

Експерти посочват четири начина, чрез които Япония може да оправдае включването на японски бойни кораби и самолети във военна мисия.

Най-вероятната опция според тях е Токио да се позове на съществуващия Закон срещу пиратството, стига целите ѝ да не са държавни субекти. В момента Япония участва в многостранна мисия край брега на Сомалия и в Аденския залив.

Япония също може да упражни правото си на колективна самозащита - да подпомогне съюзник, който е атакуван чрез приетия през 2015 г. закон, въпреки че не се знае все още до колко подобно решение е законно.

Министърът на отбраната може да изпрати военни кораби и самолети, за да защитават японските кораби и стоки, пътуващи към Япония. Тогава плавателните съдове на други страни няма да попадат под защитния обръч.

Япония може да одобри специален закон, но този процес ще отнеме твърде много време.