Article_top

Националната агенция за приходите (НАП) ще пусне на интернет страницата си приложение, чрез което всеки ще може да провери дали личните му данни са изтекли при хакерската атака. Решението за това е взето съвместно с Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

От приходната агенция съобщиха също, че КЗЛД ще започне производство в НАП, след като са били уведомени за „нарушението на сигурността на личните данни“.

Малко преди прессъобщението на НАП да бъде разпространено, от „Демократична България“ призоваха Комисията за защита на личните данни да се задейства „без протакане“ по случая с хакерската атака. Причината е, че ако няма нейно решение, с което се установява какво точно е нарушението, гражданите не могат да търсят правата си по съдебен път.

От дясната формация написаха писмо до председателя на КЗЛД Венцислав Караджов притеснени, че от неговите изявления става ясно, че възнамерява „да изчака правоприлагащите органи” преди да вземе окончателни решения, както и да не налага глоби или поне не в пълен размер.

„Г-н Караджов, ако считате, че КЗЛД може да се отказва от налагане на глоби, когато става дума за държавни органи и силни политически фигури, и разбирате институционалната си мисия като част от машината за кризисна пропаганда на властта, която да замазва, вместо решително да защитава интересите на засегнатите, бихме предложили КЗЛД да се закрие, а със спестените от годишната ѝ издръжка средства, да се създаде фонд за бързо обезщетяване на вредите на засегнатите лица“, се казва в изявлението на „Демократична България“.

Исканията на фомацията към КЗЛД са:

  • Да осигури максимално бързо изпълнение на задължението на НАП по чл. 68 от ЗЗЛД да извести засегнатите лица относно какво точно е нарушението, какви евентуалните последици от него и какви мерки са предприети за справяне с нарушението и за намаляване на неблагоприятните последици от него;
  • Да установи нарушение, за да могат гражданите да пристъпят към защитата си по съдебен ред;
  • Да наложи предвидения по закон размер на глоба, като така създаде предпоставка за реализирането на предвидената по Закона за държавния служител (напр. Чл. 101) лична имуществена и дисциплинарна отговорност на всички държавни служители, които с действия, и особено бездействия, са допринесли за този огромен провал.
 

Националната агенция за приходите (НАП) ще пусне на интернет страницата си приложение, чрез което всеки ще може да провери дали личните му данни са изтекли при хакерската атака. Решението за това е взето съвместно с Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

От приходната агенция съобщиха също, че КЗЛД ще започне производство в НАП, след като са били уведомени за „нарушението на сигурността на личните данни“.

Малко преди прессъобщението на НАП да бъде разпространено, от „Демократична България“ призоваха Комисията за защита на личните данни да се задейства „без протакане“ по случая с хакерската атака. Причината е, че ако няма нейно решение, с което се установява какво точно е нарушението, гражданите не могат да търсят правата си по съдебен път.

От дясната формация написаха писмо до председателя на КЗЛД Венцислав Караджов притеснени, че от неговите изявления става ясно, че възнамерява „да изчака правоприлагащите органи” преди да вземе окончателни решения, както и да не налага глоби или поне не в пълен размер.

„Г-н Караджов, ако считате, че КЗЛД може да се отказва от налагане на глоби, когато става дума за държавни органи и силни политически фигури, и разбирате институционалната си мисия като част от машината за кризисна пропаганда на властта, която да замазва, вместо решително да защитава интересите на засегнатите, бихме предложили КЗЛД да се закрие, а със спестените от годишната ѝ издръжка средства, да се създаде фонд за бързо обезщетяване на вредите на засегнатите лица“, се казва в изявлението на „Демократична България“.

Исканията на фомацията към КЗЛД са:

  • Да осигури максимално бързо изпълнение на задължението на НАП по чл. 68 от ЗЗЛД да извести засегнатите лица относно какво точно е нарушението, какви евентуалните последици от него и какви мерки са предприети за справяне с нарушението и за намаляване на неблагоприятните последици от него;
  • Да установи нарушение, за да могат гражданите да пристъпят към защитата си по съдебен ред;
  • Да наложи предвидения по закон размер на глоба, като така създаде предпоставка за реализирането на предвидената по Закона за държавния служител (напр. Чл. 101) лична имуществена и дисциплинарна отговорност на всички държавни служители, които с действия, и особено бездействия, са допринесли за този огромен провал.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Защо само Иван Гешев е номиниран за главен прокурор?