Според изследване на глобалната консултантска компания McKinsey от началото на тази година, дигитализацията на бизнеса у нас може да доведе до допълнителни 8 млрд. евро към икономиката на страната до 2025 г. Това би се отразило като 1% към БВП всяка година.

Същото изследване показва, че България изостава сериозно в дигитализацията на финансовия, енергийния сектор и търговията. За сметка на това обаче има сериозен напредък в професионалните и бизнес услуги.

Напредък бележим и по отношение не само на частния бизнес, а и на общините. През 2017 г. едва 20 общини са започнали процес на дигитализация на документите си например, но от тогава насам още десетки местни администрации са започнали да ползват високи технологии в много различни нива на дейността си - видеонаблюдени, образование, транспорт, умна инфраструктура.

През 2018 г. България се нарежда на 58-мо място в глобалния индекс за развитие на дигитализацията - EDI Index, от общо 113 държави.

Нови технологии и нови възможности за бизнеса

Ако допреди няколко години тепърва навлизаха клауд услугите, то сега пазарът е богат на опции и възможности за всякакви нужди. Десетки доставчици на услуги предлагат все по-бързи и евтини възможности за съхранине в "облака", и все повече бизнеси се възползват от тях.

Разбира се, най-много впечатляват гигантите, като например А1, които са първият телеком у нас, предлагащ подобна услуга. През май тази година те отвориха нов център за данни в София, който поддържа платформата им Exoscale. Тя включва виртуални машини с свръхбързите SSD дискове и има богато разнообразие от разнообразни като цена и възможности услуги, част от които са достъпни дори за съвсем малък бизнес. Същевременно центърът им за данни е напълно способен да подхранва огромни ИТ проекти. А наличието на подобна инфраструктура на родна земя е особено добре приета от растящата ИТ индустрия.

"Гордеем се, че в България можем да предложим IT инфраструктура, която да обезпечава безпроблемната работа на всички бизнес приложения и системи на нашите клиенти. С новия дейта център в София техните данни остават в България, което им гарантира сигурност и спокойствие”, обяснява Симеон Донев, старши директор "Маркетинг" в компанията.

Компании като А1 предлагат и разнообразно портфолио от други базови услуги за бизнеса, като IP телефонна централа, разнообразни платформи за дигитални услуги, създаване на специални мобилни приложения за бизнеса, и други.

По-чисти, по-светли, по-спокойни градове

В началото на века под "дигитализация" по отношение на държавните и местни институции се възприемаше само сканирането на архиви и затварянето им в тежки и неудобни за търсене архиви.

С идването на високоскоростен мобилен интернет, смарт устройства, "интернет на нещата", евтин хардуер, особено пред общините се разкриха възможности, които през 90-те бяха в областта на научната фантастика.

Видеонаблюдението в градовете става все по-разпространено. Дигитализирането на образованието е в голяма степен на етап пилотни програми, но има чувствително развитие в последните години. Създаването на ефективни, стабилни и бързи системи за спешна комуникация е ключово за големите градове. Подобен пример е проекта за телефона на Спешна помощ (150), дело отново на А1, който комбинира ефективно кол център, система за позициониране на линейките, връзка между медицинските центрове и отделен център за данни. Подобни проекти успяват в някаква степен да компенсират недостигът на линейки и медицински персонал.

В общини като Монтана например пък започват някои от първите проекти за интелигентно осветление, което спестява значителни суми на данъкоплатците за ток (до 25% от годишните разходи), интелигентно сметосъбиране, паркиране.

За големите градове като София належащ е проблемът с чистотата на въздуха. Дори с наличната 4G мрежа и планове за хиляди детектори, обединени в "интернет от нещата", мониторинга на състоянието на въздуха в столицата ще е далеч по-лесна задача. А с бъдещото въвеждане на 5G, наскоро тествано от А1, а в много близкото бъдеще и от конкурента им Telenor, подобни услуги ще станат далеч по-ефективни.

В близкото бъдеще ще се разработват и системи за измерване и контрол на водните ресурси. Това ще помогне за по-евтина поддръжка и предотвратяването на аварии и бедствия по отношение на водните канали, тръбопроводите и речните корита у нас, които, поради честите случаи на занемареност, са особено уязвими от променящия се климат. Предстои ни и да видим решения за по-умно паркиране в градски условия, което да намалява както вредните емисии, така и нервите на шофьорите.

А общините знаят ли за тези възможности?

Някои - определено. Наскоро например кметицата на Троян Донка Михайлова се похвали с поредица успехи по отношение на дигитализацията в града, след като общината стана сред първите, одобрени по европейския проект за безплатен безжичен интернет WIFI4EU. Михайлова се похвали и с проекти по дигитализиране на ключови административни услуги, което младите граждани считат за нормално, но дори и по-възрастните оценяват.

Според доставчиците на подобни услуги обаче много общини все още не са наясно с нещата, от които се нуждаят, и трябва да бъдат по-проактивни в търсенето на информация по темата от технологичните гиганти. По всякакви въпроси - дали са добре защитени архивите им, дали могат да следят по-добре случващото се в града през вече все по-евтиното видеонаблюдение, дали могат да събират по-умно боклука и да поддържат инфраструктурата си по-ефективно. Като цяло обаче се показва все повече инициативност в това отношение.