За последните 10 години образованието стана любима тема, за която постоянно да си говорим. Чепкат я министри, премиери, шефове на синдикати. Един поглед в програмите на осемте партии, които имат най-големи шансове за място в 43-тото Народно събрание показва, че май си говорим едно и също. С малки разлики и БСП, и ГЕРБ, и ДПС, и Реформаторите развиват едни и същи основни тези. В петък дори служебният премиер Близнашки (безпартиен социалист) обяви твърдо един основен приоритет на образованието – да увеличим броя на висшистите.

Както всички знаем, претоплената манджа не става, освен ако не е на баба – тогава можеш и цяла седмица да я ядеш. Но полуфабрикатите се скапват и след триминутка в микровълновата.

Казусът с увеличаването на висшистите е типичен пример за претоплена манджа. Това е най-лесният приоритет за всяка партия. Най-хубавото обещание за българския народ, на когото му е промит мозъка с „учи мама, да не работиш“. И е елементарно да го пробуташ като манджата на баба – вярно, претоплена, но все пак.

Демографията ни обаче казва, че става въпрос за полуфабрикат. В последните 5-6 години българските вузове масово имат повече места, отколкото студенти. Първо – младежите с амбицията за тапия са или по-малко, или в чужбина, и второ – малцинствата, които пропускат дори основното и средното образование, растат.

Но защо е този напън за висшисти? Наредбата идва отгоре – в стратегическата си рамка за образованието и обучението ЕК иска 40% от европейските граждани между 30 и 34 години да са с висше образование. А както знаем от случая със строежа на "Южен поток", или изплащането на гарантираните влогове в КТБ, България строго спазва всички европейски закони... не, чакайте, мирише на полуфабрикат.

Стратегическата рамка на ЕК не е закон, нито задача, поставена като условие за ползване на средства. С нашите скромни 26,9% висшисти България трудно ще успее да достигне лелеяните 40% до 2020 г., но същото важи за Великобритания, например. Половин дузина образователни министри досега се хващат за тази стратегическа рамка, все едно е Светото писание, докато цели кабинети и институции със замах игнорират онези закони на ЕС, които са с истински задължителен характер.

Всички други статистики в образованието ни говорят за това колко ниска е стойността на тапията от български университет. Но мерките срещу това стоят зад великата цел за повече висшисти. Мерки, които трябва да почнат още с началното образование - защото едно от другите препоръки на ЕК в рамковата стратегия е 95% от децата да имат основно образование. Вероятно се досещате, че сме далече от тези числа - което означава, че трябва първо да се борим повече деца да влязат в първи клас.

Социалния статус на учителя пък е тема, която все остава назад, въпреки че е пряко свързана с броя на преподавателите. Защото без тях, както можем да се досетим, няма и ученици. Цялата реформа, от която се нуждае средното образование, може да бъде тема на далеч по-обемни писания от тези срещу тероризма.

И едва след като решим тези проблем, стигаме до висшето образование - където също имаме застаряващи преподаватели, трагична техническа база, неясни стандарти и наистина липсваща връзка между това, което се учи, и това, с което после ще се мъчиш да си изкарваш хляба. Не съм чувал във вуз да кандидатства неграмотен. Но, ако съдим по позициите на празните българските университети в Европа и света, много хора излизат такива.

Лесно е да пробуташ на гладния за образователна реформа един претоплен полуфабрикат. За някакъв процент от гласоподавателите ще свърши работа, но на останалите вече отдавна ни светна - приоритетите са объркани.