Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да консумират, казва Уинстън Чърчил. С тези думи бившият британски министър-председател и дългогодишен член на британския парламент поставя може би най-точната диагноза на бурното политическо, социално-икономическо и културно развитие на този толкова пъстър регион. Една от страните, които доказват правотата на тези думи, е Босна и Херцеговина.

Интересът ми към Босна и Херцеговина се изостри през май 2016 г., когато прочетох „Аз още броя дните“. В дебютния си роман университетският преподавател и специалист по етно-религиозни конфликти Георги Бърдаров пресъздава трагичната участ на християнин и мюсюлманка, които опитват да запазят връзката си по време на обсадата на Сараево. На 19 май 1993 г., около година след началото на обсадата, която ще продължи близо четири години, двамата опитват да избягат от града. Докато вървят по един от мостовете над река Миляцка недалеч от центъра, двамата са разстреляни. Тогава са едва на 25 г., а телата им остават на моста няколко дни.

След прочитането на „Аз още броя дните“ включих Сараево в списъка на градовете, които бих искал да посетя. По различни причини не успях да изпълня целта си през 2017 и 2018 г. През юли 2019 г. обаче най-накрая стъпих на босненска земя и няколко дни по-късно си тръгнах с ясното съзнание, че искам да се върна, за да се потопя отново в атмосферата на Сараево и Мостар и да опозная други места в тази страна с пребогата (и свръхболезнена) история.

Пътуване във времето

Макар че Сараево се намира на малко повече от 400 километра от София по права линия, пътуването дотам с автобус надали е особено приятно изживяване предвид прекачванията и чаканията по границите. С майка ми решихме да си спестим време и енергия и затова пътувахме със самолет през Будапеща.

Един час след излитането ни от унгарската столица кацнахме на летището в Сараево. Взехме такси и се отправихме към нашия сараевски „дом“ – квартирата на моя приятелка, която познавам от следването си в Централноевропейския университет (ЦЕУ) в Будапеща през 2016/2017 г. Бях ѝ писал в началото на юни с въпрос дали някой неин роднина или приятел предлага квартира. Когато разбра, че престоят ни в Сараево съвпада с лятната ѝ почивка, тя без да се замисля ни предложи да отседнем в квартирата ѝ напълно безплатно. В такива моменти си припомням, че гостоприемството на балканските народи е безспорен факт и една от най-очарователните черти на характера на хората в тази част на света.

Понеже бяхме гладни, с майка ми първо отидохме на Башчаршията – пазарния площад в запазената стара част на Сараево. Избрахме си едно от многото ресторантчета и опитахме традиционните кебапчета (ćevapi), които се сервират в самуни хляб и са гарнирани с пресен лук и каймак (гъст млечен сос, нещо средно между извара и кисело мляко). След вкусния обяд започнахме същинската част от пътуването си и през следващите два дни разгледахме колкото се може повече от забележителностите на града.

Разходихме се по основната пешеходна улица, която предлага неповторимо пътуване във времето. Тя свързва стария и новия център, а сградите по нея въплъщават отличителните елементи на османската и австро-унгарската архитектура. В радиус от няколкостотин метра се намират прочутият дървен фонтан, Часовниковата кула, джамията „Хусрев бей“, медресето (ислямско религиозно училище) и най-голямата православна църква и най-голямата катедрала в страната. В една от пресечките се намира и най-старата синагога в града, в която днес се помещава Еврейският музей. Малко известен факт е, че в своя пик еврейската общност в Сараево наброява около 20 000 души, но в резултат на войните през XX век намалява сериозно и днес се състои едва от няколкостотин души.

Латинският мост.

Друга важна забележителност в центъра на града е Латинският мост. Точно до него, пред сградата на днешния Музей на Сараево 1878-1918, на 28 юни 1914 г. 19-годишният босненски сърбин Гаврило Принцип, член на националистическата организация „Млада Босна“ (която настоява за обединение между Босна и Сърбия), убива австро-унгарския ерцхерцог и престолонаследник Франц Фердинанд и бременната му съпруга София. Така той подпалва искрата на конфликт, който прераства в Първата световна война. Деянието на Принцип продължава да провокира различни реакции сред местните, като някои го считат за национален герой и борец за освобождение от Австро-Унгария, а други – за терорист и убиец на бременна жена. Тази противоречивост проличава от факта, че на мястото на покушението е имало мемориален отпечатък на стъпките на Принцип, който е унищожен по време на обсадата на Сараево, но който днешните власти възнамеряват да възстановят.

Старият мост в Мостар, както се вижда от минарето на джамията "Коски Мехмед Паша".

Третия ден от престоя ни в Босна и Херцеговина посветихме на Мостар – популярен сред туристите град на около 120 км югозападно от Сараево. Разположен по течението на река Неретва, Мостар привлича туристите най-вече със Стария мост в сърцето на историческия център на града и свързва двете части на пазара.

Изглед към джамията "Коски Мехмед Паша" и част от Стария град от Стария мост.

Районът около моста се развива през XV и XVI век, но голяма част от него е унищожена по време на войната през 90-те. Мостът е възстановен през 2004 г. и днес от двете страни на реката са накацали ресторанти, които предлагат чудесна гледка както към моста, така и към джамията „Коски Мехмед Паша“ (която от своя страна предлага уникална гледка над града, включително и особено към моста).

Старата гимназия в Мостар.

Ако някога се озовете в Мостар, отидете и до новия център на града, за да видите изключително красивата сграда на Гимназия „Мостар“ и приятния парк до нея.

Незаличима болка

Днес в Сараево и Мостар кипи живот, както е видно от пълните кафенета, бюрекчийници, ресторанти и магазини. Сараево също така е домакин на международен филмов фестивал, чието юбилейно 25-о издание предстои през август. През февруари в града се проведе Европейският младежки олимпийски зимен фестивал, а през миналото лято градът прие Европейското първенство по джудо за кадети.

Този богат културен живот обаче тече на фона на тлеещи скръб и болка, породени от загубата на близки и приятели в рамките на един от най-кръвопролитните конфликти в света след края на Втората световна война.

Случи се така, че с майка ми пристигнахме в Сараево няколко дни след навършването на 24 години от превземането на Сребреница от босненските сърби и началото на клането в града, при което са убити над 8300 мюсюлмани, предимно мъже. По препоръка на приятелка разгледах постоянната мултимедийна изложба „Сребреница“ в „Галерия 11/07/95“. Проектът включва чернобели снимки, които фотографът и основател на галерията Тарик Самарах прави в Сребреница след клането, стена, на която са изписани имената и възрастта на всички 8372 убити, портрети на 640 от тях, интервюта с оцелели и документален филм. За да изгледате и изслушате всичко, ще трябва да отделите няколко дни, но от краткото време, което прекарах в галерията, съм склонен да мисля, че няма как психически уравновесен човек да си тръгне от галерията, без да усеща буца в гърлото си и без да се пита какво може да провокира такава злоба у група хора, че те да избият хиляди представители на друга група хора.

Изглед към Сараево от хълма над гробището "Ковачи".

Подобна буца в гърлото усетих и когато минах покрай гробището „Ковачи“, в което са погребани много от босненските войници, убити във войната. Гробището се намира на 5 минути ходене пеша от Башчаршията. Хълмът над него предлага величествена гледка към града, но тя е с горчив привкус заради скръбта, събрана в това гробище. Още по-тъжното е, че из хълмовете около Сараево има още гробища, в които почиват тленните останки на жертвите на обсадата на града. Достатъчно е да се качите до кафенето на върха на хотел Hecco Deluxe в центъра и веднага ще видите поне няколко от тези гробища в далечината.

Изглед към част от Сараево от кафенето на върха на хотел Hecco Deluxe.

Обикаляйки Сараево и Мостар, аз си мислех не само за най-черните кътчета на човешката природа, отговорни за конфликти като войната в Босна и Херцеговина, но и за безмерната сила на оцелелите, които съумяват да изградят нов живот за себе си и за близките си.

Сараево изостава в социално-икономически план от други близки европейски столици като Будапеща и Виена. Босненската столица изостава и от София, но това е нормално, защото София, като столица на страна членка на Европейския съюз (ЕС), получава стотици милиони левове за подобряване на инфраструктурата и защото свободното движение на хора, стоки, капитал и услуги в общността превръща града в привлекателна дестинация за международни компании.

В същото време градове като Сараево и Мостар са постигнали немалък напредък предвид разрухата и смъртта, които са претърпели само преди 24 години. Този напредък ми вдъхва вяра, че Босна и Херцеговина тепърва ще се развива в положителна посока.

Историята на Босна и Херцеговина съдържа безценни уроци за всички ни. Дълго време Сараево символизира мира и съжителството между бошняци, сърби и хървати, между православни, католици и мюсюлмани (и евреи). През 1984 г. там се провеждат първите Зимни олимпийски игри в социалистическа страна. Няма и десетилетие по-късно градът вече символизира братоубийственото клане между довчерашни приятели и съседи. Това трагично стечение на обстоятелствата доказва, че понякога най-големите кошмари идват почти неусетно.

Босна и Херцеговина трябва да продължи да работи за запазване на мира и да поддържа жив спомена за войната, за да може да изговори и осмисли случилото се. Защото споменът е източник на болка, но и средство за учене от миналото с цел избягване на повтарянето на предишни грешки.

Неслучайно на камък на чаршията до Стария мост в Мостар пише DON’T FORGET („Не забравяй“).

---

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".