В първия си работен ден като премиер Борис Джонсън влезе в сблъсък с Брюксел и това е водеща тема за западните издания. Отговорът на Брюксел не се промени въпреки искането на новия британски премиер Борис Джонсън за премахване на "предпазната клауза" от споразумението за "Брекзит", договорено от ЕС с предишното правителство на Тереза Мей, пише френският в. "Монд".

Джонсън определи споразумението като неприемливо и заяви, че би предпочел да напусне ЕС със споразумение. Той увери, че Великобритания ще излезе от съюза на 31 октомври. В отговор главният европейски преговарящ Мишел Барние определи британските искания като неприемливи и предупреди ЕС да се подготви за "Брекзит без споразумение".

Британският парламент беше институцията, която попречи на опитите на предишната премиерка Тереза Мей за прилагане на споразумението за "Брекзит". Камарата на общините обаче е отхвърляла неведнъж и напускането на ЕС без споразумение, припомня френският в. "Поан". Това е трудност, с която Джонсън скоро ще се сблъска, предвид факта, че не разполага със стабилно парламентарно мнозинство. Ще му се наложи ли да разпусне парламента, надявайки се да спечели мнозинство, което да подкрепи неговите планове? Това е рискован ход, който може да укрепи позициите му или да доведе до падането му от власт.

Джонсън излага на риск цялата страна и превръща консерваторите в партията на "Брезкит", пише британският в. "Файненшъл таймс" в редакционна статия. Промените в кабинета му се изразиха в съставянето на ново правителство, твърдо подкрепящо "Брекзит". Целта му е Великобритания да напусне ЕС на 31 октомври, независимо дали има сключено споразумение - а ако парламентът попречи на това, да бъде готов за извънредни избори.

Поддръжниците на Джонсън са притеснени от новата партия на Найджъл Фараж. Но опитвайки се да гарантира политическото оцеляване на своята партия и на своето правителство, Джонсън рискува бъдещето на страната си. Новият британски премиер от самото начало използва изрази, присъщи на жаргона на любителите на хазарта. Всичко казано от него показва, че той не е готов да хвърли картите. Ако Джонсън обяви предсрочни избори, за да се стигне до споразумение, ще измести Фараж от позицията на основен поддръжник на "Брекзит". Но точно тук е и най-големият риск: предизборна кампания, основана на напускане на ЕС без споразумение, може да обедини срещу него не само опозиционните партии, а и консерваторите, подкрепящи оставането в ЕС или напускането на съюза със споразумение.

Превръщането на Консервативната партия в партия на поддръжниците на твърдия "Брекзит" може да я превърне в жалка националистическа останка. Дори ако икономическите щети бъдат ограничени чрез планиране, което е несигурно, вредите за репутацията и сигурността й ще бъдат огромни в дългосрочен план. Тежко ще е и отражението върху подкрепящите оставането в ЕС Шотландия и Северна Ирландия.

Ясното послание на Джонсън и реакцията на Брюксел показват, че предстоят няколко бурни месеца, отбелязва в. "Ню Йорк таймс". 

Остава неясно как Джонсън може да постигне мащабното изтегляне от ЕС, без да се стигне до хаос в британската икономика, предвид че близо половината от британския износ се насочва към ЕС, пише в. "Вашингтон пост". Ясно е обаче, че ако се стигне до "Брекзит", той ще ускори упадъка на Европа като глобална сила. Лондон винаги е бил организираща сила в Европа още от времето на "Плана Маршал", когато Великобритания създаде коалиция от страни, които го приеха и работиха със САЩ, за да го доведат до успешен план. Лондон пое водеща роля и в организирането на коалицията, която се превърна в НАТО. След присъединяването си към Европейската икономическа общност през 1973 г. Великобритания стана може би най-влиятелният й член. Лондон винаги е подкрепял Европа, съставена от национални държави, а не европейска свръхдържава - и в момента има точно това.

Проектът на някои европейски лидери за по-централизирана и единна Европа като цяло се провали. 

Великобритания се готви да напусне ЕС в момент, когато Европа се изолира от света. Предишни европейски лидери като Франсоа Митеран и Хелмут Кол вярваха, че континентът трябва да играе водеща роля в световните дела. Днешните европейски лидери се занимават с икономическите трудности, популистките политици и антиевропейски прояви. А Великобритания, която отдавна подкрепяше и енергизираше действията на световно равнище, се готви за "Брекзит".

На пръв поглед новият британски премиер има очевадни прилики с американския президент. Но дали Борис Джонсън ще стане британският Доналд Тръмп, който, общо взето, прави онова, което казва, или ще се превърне в британския Алексис Ципрас, който прави обратното на онова, което обещава?, пита френскоезичното издание на новинарския сайт "Слейт".

Дали новият британски премиер ще извади страната си от ЕС на 31 октомври, както твърди, и то дори без сделка, ако се налага, или след като е вдигал пара цяло лято, той ще се снижи и ще приеме договореното споразумение с Брюксел, чийто условия той критикува остро? - това е въпросът. Бившият британски премиер Тони Блеър вече отговори на него. Той каза, че Джонсън или ще подпише сделката с Брюксел, или ще насрочи нов референдум за "Брекзит". Следователно излиза, че Джонсън ще е британският Ципрас, отбелязва авторът на статията Ерик льо Буше.

Джонсън е от добро потекло, получил е най-доброто образование, което Великобритания може да предложи на хората от неговата висша класа, той е много интелигентен, харизматичен оратор, забавен е и има остър политически нюх. Но това са все качества, притежавани за жалост от човек, който казва винаги едно нещо и после прави противното, посочва "Слейт".

Джонсън беше привърженик на оставането в ЕС, преди са стане защитник на "Брекзит", допълва изданието. Мисълта му е отражение на вида му - изкривена вратовръзка, разрошени коси, различни чорапи. Думите му също са толкова странни. Така например, когато полицията пристигала в дома му на 21 юли по сигнал на съседи заради шумна разправия на Джонсън с приятелката му, Джонсън започнал да разправя на полицаите, че когато бил кмет на Лондон, той наложил в столицата да се движат нови двуетажни автобуси с отворен втори етаж противно на мнението на Брюксел, който смятал, че те били опасни за здравето на хората. "Ние обаче успяхме да го направим", разказал гордо на полицаите Джонсън. Това е типично за Джонсън, написа тогава "Файненшъл таймс", разказвайки за случилото се.

Джонсън се опитва да отклони по един смайващ начин вниманието с нещо напълно измислено, допълва британското финансово издание. Няма никакъв автобус без покрив, който да се движи сега из Лондон, и битката на Джонсън с Брюксел по този въпрос никога не се е състояла. Дали Джонсън е просто инфантилен или ексцентричен? Това са все таланти, с които можеш да съблазняваш хората, но дали са подходящи за премиер?, пита френското издание на сайта "Слейт".

Историята с автобуса напомня и друга история. По време на кампанията за референдума за "Брекзит" през 2016 г. Джонсън нае автобус и го прати на обиколка из страната, след като написа върху него с много големи букви, че излизането от ЕС ще донесе 350 милиона лири седмично на страната, които биха могли да отидат в касите на социалната сигурност. Истината по въпроса британците откриха, като започнаха разговорите за "Брекзит", и тя е, че излизането от ЕС ще струва пари на Лондон и няма да донесе нищо в касите на Лондон. 

Това са все примери, за да се илюстрира, че Борис е способен на всичко, в това число и след направени промени, които не са по същество, а само по форма, да обясни, че охуленото споразумение за "Брекзит" на Тереза Мей не е в крайна сметка толкова лошо, защото той го е сключил. А защо ще направи подобно нещо? Защото той просто няма избор. Липсата на споразумение ще постави Обединеното кралство на пързалката към ада и всеки обитател на Даунинг стрийт 10 си дава сметка за това.

Борис Джонсън, който твърди, че черпи пример от Уинстън Чърчил, със сигурност не иска да остане в спомените на идните поколения с образа на човек, довел до затъване на икономиката на страната си, подновил драмата в Ирландия и тласнал Шотландия към скъсване с Англия. Джонсън няма да посмее да направи това и ще бъде Ципрас, отбелязва "Слейт". 

Изданието припомня и случилото се преди четири години в Гърция. Ципрас беше избран за премиер, след като се противопостави категорично на мерките за строги икономии, наложени от Тройката в замяна на помощта за Гърция. Той поиска народът да изрази мнението си по въпроса на референдум.

Победи в референдума, защото народът подкрепи виждането му за мерките за икономии. И на следващия ден отиде в Брюксел и се предаде на лошите европейци. Просто защото нямаше избор. Защото, като дойде на власт и като видя състоянието на гръцките държавни сметки, Ципрас осъзна, че "Грекзит" би причинил още по-големи страдания на народа. И оттогава Ципрас стана черната овца на цялата крайна левица и накрая електоратът го изгони от власт. Но през мандата му икономиката на Гърция потегли нагоре и равносметката от управлението му е, общо взето, добра.

Тук идва въпросът защо Джонсън не може да бъде Тръмп, който прави каквото му хрумне? Просто заради размерите на САЩ, заради долара и заради независимостта на американската икономика, която е само слабо отворена към вноса и износа там, където европейските страни са интегрирани от три десетилетия в единния пазар. Между впрочем засега Тръмп прави каквото си иска, но бързо ще настъпи момент, в който инвеститорите ще започнат да се съмняват в ефекта на неговата протекционистка политика, тоест на неговия своеобразен "Америкзит". 

Така че Джонсън, който говореше какво ли не и се перчеше, за да победи в надпреварата в Консервативната партия и да си осигури премиерския пост, сега ще трябва да оправи вратовръзката си, да среши косата си и да сложи еднакви чорапи, защото този път нещата са сериозни, пише "Слейт".