Article_top

Иран отказва да приеме споразумение с Великобритания за взаимно освобождаване на двата танкера, които държавите задържаха през този юли, съобщи анонимен източник, присъствал на преговорите между страните.

Решението на Техеран е продиктувано от факта, че съгласно сделката ислямската република е трябвало да признае, че задържният от Обединеното кралство кораб "Грейс 1" край Гибралтар е пътувал за рафинерия в Сирия и че е бил част от търговския флот на Революционна гвардия.

Споразумението също уреждало процеса по взаимното освобождаване на танкерите - първоначално да бъде пуснат "Грейс 1", който превозвал петрол на стойност 100 милиона долара. След това Техеран трябвало да освободи британския кораб "Стена имперо", както и 32-ма души от екипажа му.

Предложението е било подготвено от представители на държава от Персийския залив, която е била посредник между двете страни.

Според източника иранците възприемат споразумението за неприемливо. Той посочва, че Техеран търси ограничен военен сблъсък със САЩ в региона, защото смята, че той може да провокира преговори на по-високо равнище, които да доведат до отмяна на американските санкции.

Властите в ислямската република разчитат, че ЕС, САЩ и съюзниците на Вашингтон не са в състояние (нито желят) да предприемат сериозни военни действия, които да застрашат световната икономика.

Затова след ограничен сблъсък Америка ще апелира за преговори при всякакви условия и тогава Техеран ще настоява за премахване на американските санкции.

Източникът е сигурен, че иранците не се интересуват толкова много от разрешаването на казуса с двата танкера - те го възприемат само като техническо решение, ако не води след себе си облекчаване на американските санкции.

Нещо повече - Иран предполага, че ако приеме споразумението, САЩ ще наложат дори по-строги санкции, които ще доведат до по-сериозни проблеми за икономиката.

Източникът твърди, че преговорите за освобождаването на танкерите на този етап са замразени, но това не означава, че предстои военен сблъсък в региона. Според него ЕС е загрижен от перспективата Иран да прекрати операциите по задържане на опиум от Афганистан, който след това може да залее европейските пазари.

Според него последните наложени американски санкции срещу аятолах Хаменей и висши длъжностни лица на иранските институции представляват голям удар срещу икономиката и режима в страната.

Затова се очаква аятоласите и Революционната гвардия да увеличат опитите си да предизвикат напрежение в региона, като те няма да са насочени само към САЩ, а и към ЕС - Иран смята, че Съюзът е нарушил обещанието си да помогне на ислямската република да тушира ефекта на американските санкции.

Твърдата политика на Иран се крепи на подкрепата на Русия и Китай. Източникът разкрива, че някои служители от Вашингтон и повечето лидери на ЕС настояват да бъде позволено на Техеран да продава петрол в рамките на 1 милиона барела дневно (към настоящия момент износът на горивото се равнява на 300 000 барела дневно).

"Ястребите" от американската администрация обаче били твърдо против подобно предложение.

Позицията на САЩ и на западните държави относно освобождаването на двата танкера и въобще кризата в Ормузкия проток е противоречива.

Лондон и Вашингтон вече са изразили нежелание да участват във военен сблъсък с Иран, но същевременно и двете държави предприемат санкции, които застрашават устоите на иранската държава и предизвикват агресивна реакция от страна на аятолах Хаменей и Революционната гвардия, споделя източникът. 

Друг източник твърди, че Иран може да организира подривни действия в различни европейски градове, подобни на случаите във Франция и Дания, където бяха задържани представители на спецслужбите на ислямската република, подготвящи заговори срещу ирански дисиденти.

 

Иран отказва да приеме споразумение с Великобритания за взаимно освобождаване на двата танкера, които държавите задържаха през този юли, съобщи анонимен източник, присъствал на преговорите между страните.

Решението на Техеран е продиктувано от факта, че съгласно сделката ислямската република е трябвало да признае, че задържният от Обединеното кралство кораб "Грейс 1" край Гибралтар е пътувал за рафинерия в Сирия и че е бил част от търговския флот на Революционна гвардия.

Споразумението също уреждало процеса по взаимното освобождаване на танкерите - първоначално да бъде пуснат "Грейс 1", който превозвал петрол на стойност 100 милиона долара. След това Техеран трябвало да освободи британския кораб "Стена имперо", както и 32-ма души от екипажа му.

Предложението е било подготвено от представители на държава от Персийския залив, която е била посредник между двете страни.

Според източника иранците възприемат споразумението за неприемливо. Той посочва, че Техеран търси ограничен военен сблъсък със САЩ в региона, защото смята, че той може да провокира преговори на по-високо равнище, които да доведат до отмяна на американските санкции.

Властите в ислямската република разчитат, че ЕС, САЩ и съюзниците на Вашингтон не са в състояние (нито желят) да предприемат сериозни военни действия, които да застрашат световната икономика.

Затова след ограничен сблъсък Америка ще апелира за преговори при всякакви условия и тогава Техеран ще настоява за премахване на американските санкции.

Източникът е сигурен, че иранците не се интересуват толкова много от разрешаването на казуса с двата танкера - те го възприемат само като техническо решение, ако не води след себе си облекчаване на американските санкции.

Нещо повече - Иран предполага, че ако приеме споразумението, САЩ ще наложат дори по-строги санкции, които ще доведат до по-сериозни проблеми за икономиката.

Източникът твърди, че преговорите за освобождаването на танкерите на този етап са замразени, но това не означава, че предстои военен сблъсък в региона. Според него ЕС е загрижен от перспективата Иран да прекрати операциите по задържане на опиум от Афганистан, който след това може да залее европейските пазари.

Според него последните наложени американски санкции срещу аятолах Хаменей и висши длъжностни лица на иранските институции представляват голям удар срещу икономиката и режима в страната.

Затова се очаква аятоласите и Революционната гвардия да увеличат опитите си да предизвикат напрежение в региона, като те няма да са насочени само към САЩ, а и към ЕС - Иран смята, че Съюзът е нарушил обещанието си да помогне на ислямската република да тушира ефекта на американските санкции.

Твърдата политика на Иран се крепи на подкрепата на Русия и Китай. Източникът разкрива, че някои служители от Вашингтон и повечето лидери на ЕС настояват да бъде позволено на Техеран да продава петрол в рамките на 1 милиона барела дневно (към настоящия момент износът на горивото се равнява на 300 000 барела дневно).

"Ястребите" от американската администрация обаче били твърдо против подобно предложение.

Позицията на САЩ и на западните държави относно освобождаването на двата танкера и въобще кризата в Ормузкия проток е противоречива.

Лондон и Вашингтон вече са изразили нежелание да участват във военен сблъсък с Иран, но същевременно и двете държави предприемат санкции, които застрашават устоите на иранската държава и предизвикват агресивна реакция от страна на аятолах Хаменей и Революционната гвардия, споделя източникът. 

Друг източник твърди, че Иран може да организира подривни действия в различни европейски градове, подобни на случаите във Франция и Дания, където бяха задържани представители на спецслужбите на ислямската република, подготвящи заговори срещу ирански дисиденти.

Коментари

Ако има сблъсък -

- той няма да е ограничен.

Лъжите на неоконските грантаджии са

малко прекалени напоследък, ясно е, че се ръси повечко да се раздухат анти-ирански настроения, ама аре по-кротко.

За 70 или 80 години история на отношенията между Иран и САЩ, Иран никога не са били заплаха за империята на злото, да не говорим за "нападения" или "военни сблъсъци".

Иран обаче е бил многократно нападан от САЩ, а САЩ са подкокоросвали трети страни да ги нападат, като в случая с Ирак резултатът беше дългогодишна и кървава война.

Призиви за война с Иран слушахме и слушаме от цяла плеяда републиканска измет още от средата на миналия век.

Натискът да се започне нещо преди изборите е ясно защо го има, жалко е, че има измет, която оправдава агресията на САЩ.

Лъжите на неоконските грантаджии са

малко прекалени напоследък, ясно е, че се ръси повечко да се раздухат анти-ирански настроения, ама аре по-кротко.

За 70 или 80 години история на отношенията между Иран и САЩ, Иран никога не са били заплаха за империята на злото, да не говорим за "нападения" или "военни сблъсъци".

Иран обаче е бил многократно нападан от САЩ, а САЩ са подкокоросвали трети страни да ги нападат, като в случая с Ирак резултатът беше дългогодишна и кървава война.

Призиви за война с Иран слушахме и слушаме от цяла плеяда републиканска измет още от средата на миналия век.

Натискът да се започне нещо преди изборите е ясно защо го има, жалко е, че има измет, която оправдава агресията на САЩ.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво искате да ви донесе Дядо Коледа?