На днешния ден преди 50 години – 8 август 1969-а, четирима мъже пресичат една лондонска улица и това кратко и най-банално действие влиза в историята. През следващите години всеки ден десетки и стотици фенове, а и доста звезди преминават по същата зебра, по стъпките на онези четиримата. Обложката на „Abbey Road“, последния записан албум на „Бийтълс”, е не само една от най-незабравимите в историята на музиката, но и една от най-лесните за имитиране.

За най-верните почитатели на групата мястото е култово далеч преди 1969 г., защото там се намира студиото „Аби Роуд”, в което „Бийтълс” записват почти всичките си песни. Звукозаписният комплекс се намира на „Аби Роуд” №3 в джорджианска градска къща от 1813 г., преустроена в студиен комплекс през 1931 г.

Студио 1 е най-голямото в сградата, то е в състояние с лекота да приеме оркестър от 110 музиканти с хор от 100 души едновременно. Но най-прочуто е Студио 2, в което са работили „Бийтълс” – и то е пространно, събира 55 музиканти. Студио 3 е проектирано да има естествена акустика и е с няколко кабинки. Използвано е за миксирането на материалите за бокссета „Anthology“ на „Бийтълс”, а през 1975-а там „Пинк Флойд” записват албума си „Wish You Were Here“.

Първоначалната идея на „Бийтълс” била да нарекат албума си „Everest“ – на любимата марка цигари на Джеф Емерик, техния звукозаписен инженер. Някой предложил „блестящата” идея четиримата да заминат за Хималаите за снимка на фона на върха. Накрая се спрели за по-лесен вариант – името на албума да е „Abbey Road“ и да се снимат пред студиото.

Идеята вероятно е на Пол Маккартни. Запазена е негова скица как трябва да изглежда лицето на албума. Между другото той не е кръстен на студиото, а на улицата, на която се намира то. Тогава студиото се е наричало EMI. Името му е променено на „Аби Роуд” след излизането на албума.

В петък, 8 август 1969-а, фотографът Иън Макмилън, стар приятел на Джон, събира четиримата пред „Аби Роуд” в 11,35 – доста ранен час за тях, защото обикновено работният им ден в студиото започва към 3 следобед (и продължава до късно през нощта). Но идеята зад необичайния час е наоколо да няма тълпа фенове, които да пречат на снимките.

Макмилън се качва на малък подиум по средата на улицата и кара четиримата да пресекат зебрата няколко пъти в двете посоки, докато той се опитва да направи най-добрата снимка. В крайна сметка прави 6 кадъра и цялата фотосесия приключва за 10 минути.

Джон Ленън, Пол Маккартни и Ринго Стар са облечени в костюми на уелския дизайнер Томи Нътер (същият проектира костюма на Джак Никълсън за ролята му на Жокера в „Батман” на Тим Бъртън от 1989 г.). Джордж обаче, както обикновено, е на различно мнение и е изцяло в деним. Денят е слънчев и топъл и Пол, който живее на пет минути пеша от студиото, пристига по чехли. Но след третия кадър решава, че е твърде топло дори и за чехли и ги събува.

За първи път в кариерата си „Бийтълс“ се представят пред света с албум на обложката, на който не пише името им (има го и върху „Белия албум“, макар и само релефно). Дизайнерът Джон Кош твърди, че шефовете на EMI били бесни, но не могли да възразят на аргумента, че това е най-известната група в света и всеки ще ги разпознае.

На избрания за обложката кадър четиримата се отдалечават от студиото, в което на практика повече няма да записват (връщат се единствено на 20 август същата година за довършителни работи по „I Want You/She’s So Heavy“). Случайно или не, начело е Джон Ленън, който вече е решил да напусне групата.

Няколко часа по-късно в Лос Анджелис членове на „Семейството на Менсън” убиват зверски Шарън Тейт, нероденото ѝ дете от Роман Полански и още четирима души – и това е трагичният финал на 60-те година и ерата на щастливите хипи илюзии. Но песните на „Бийтълс” остават. Албумът „Abbey Road“ излиза през септември 1969 г.

По повод 50-годишния юбилей през септември 2019 г. ще бъде издадена негова ремастерирана версия.

Площад Славейков