Ядете кифла, сандвич или сладолед на открито, някъде край морето или голям язовир и забелязвате нещо притеснително – подозрителна птица се навърта около вас. Вероятно с престъпни намерения… Не се оглеждайте за полицаи, те няма да ви помогнат. По-добре се обърнете към науката. Какъвто и проблем да възникне, група британски учени вече са намерили някакво разрешение.

Чайките от вида „европейска сребриста“ обикновено се размножават в градски райони. Това означава, че гнездят по покривите, а не в скалите – и вместо да изкарват прехраната си с риболов, често се снабдяват с храна с помощта на други, не много европейски практики. Казано направо, въпреки изисканата си сиво-бяла външност, елегантните си жълти крака и красивото си латинско име Larus argentatus – крадат. А когато имат да хранят малки деца, крадат особено нагло, пладнешки. Тогава не обичат никак да чакат и стават особено брутални. Готови са, както се казва, да ти вземат залъка от устата, и то буквално.

Понякога обаче науката е по-силна от битовата престъпност и конкретно в този случай учените смятат, че са открили начин за възпиране на подлите атаки и безсъвестните чайки – с взиране. (Имаше подобен филм с Джордж Клуни – но срещу нападения на кози: „Мъжете, които се взират в кози”.)

Загрижени от усложняването на отношенията и нарастващия брой конфликти между граждани и чайки – в които почти винаги птиците се опитват да крадат от хора, и много рядко обратното, британски изследователски екип, ръководен от Маделин Гумас, аспирант от Университета в Ексетер, проучи как видът реагира на човешкото поведение. Изследването, проведено миналата година в крайбрежните градове на Корнуол, югозападна Англия, е публикувано в списанието на Кралското общество „Biology Letters“.

Изследовател оставял на земята плик с картофен чипс в близост до големи групи чайки и леко се отдалечавал. Когато някоя птица започвала да се промъква към храната, експериментаторът се привеждал до нейното ниво и се взирал твърдо в очите ѝ.

„При тези условия само 36% от птиците така или иначе стигаха до храната, докато мнозинството или отлитаха, или се отдалечаваха с ходене. Но и на тези, които все пак стигаха до чипса, им отнемаше значително повече време преди да започнат да консумират – пише в научното изследване. – Това демонстрира, че чайките възприемат поведенчески сигнали от хората, когато взимат решение къде в града да се хранят и че за тях човешкият поглед е толкова отвратителен, че им убива апетита.“

Великобритания, където живеят шест вида чайки, се опитва да се бори с този тормоз от години. Предишните тактики, използвани за отстраняване на проблема, включваха най-разнообразни мерки – от поставяне на надуваеми сови за сплашване на крадците до носене на чадъри и пръскане по крадците с водни пистолети. С помощта на науката вече знаем, че има по-просто и евтино решение – поглеждате агресора твърдо в очите (и тихо казвате „не”).

Площад Славейков