Не са много случаите в историята на Третата българска държава, в които сме се опълчвали на Русия. Напротив - и до ден-днешен в масовото съзнание Русия продължава да бъде "големият брат" и т.н. А голяма част от политическите партии, включително всички в сегашния парламент, се опитват да трупат политически дивиденти, паразитирайки върху това масово съзнание.

Но да не избързваме да обвиняваме българите, че са "прости". Нихилизмът спрямо собствения им народ е отличителна черта на българските интелектуалци. И до ден днешен злостните обиди спрямо народа у нас се приемат като висша форма на интелигентност.

Истината обаче е по-различна. В продължение на 45 години свирепа пропаганда, придружена с политическо насилие, обясняваше, че дружбата ни с Москва е като слънцето и въздуха за всяко живо същество. Пораженията върху масовото съзнание от тази пропаганда са много и трудно ще бъдат преодолени. Това обаче няма да стане с омраза и нихилизъм, а с припомняне на важни исторически факти, които 45 години бяха подминавани и неглижирани.

Такъв исторически факт е случилото се на днешния ден преди 133 години. На 10 август 1886 г. е осъществен е контрапреврат, оглавяван от Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров. Контрапревратът е осъществен от русофобски настроени дейци с цел връщане на престола на детронирания на 9 август 1886 г. княз Александър I Батенберг. Князът е детрониран от русофилски настроени офицери с активното съдействие на руски дипломати у нас.

По това време Стамболов е председател на Народното събрание, а Муткуров - началник на пловдивския гарнизон. Те се обръщат с прокламация към българския народ, в която обявяват правителството на В. Друмев за незаконно и призовават народните маси да защитят короната. Към София се отправят останалите верни на княза военни части от Южна България и Сливница.

До княз Александър I Батенберг е изпратена телеграма, с която го приканват да се завърне в страната. Съставено е ново правителство начело с П. Каравелов. То обаче просъществува само 4 дни. Съставено е княжеско наместничество, което според чл. 19 на Търновската конституция трябва да управлява страната при отсъствието на владетеля. В състава му са включени Ст. Стамболов, П. Р. Славейков и д-р Г. Странски. Образувано е ново правителство начело с В. Радославов.

Князът се отправя обратно за България. По пътя изпраща телеграма до руския император, с която иска съгласието му за оставането си на престола. Отговорът е отрицателен и княз Александър I Батенберг е принуден на 25 август 1886 г. окончателно да абдикира. Преди да напусне България, съставя Регентство, което да управлява страната до избора на нов княз. В него влизат Ст. Стамболов, П. Каравелов и С. Муткуров.

Както се вижда, водещите български политици са били против превръщането на България в "задунайска губерния". И са имали куража да се опълчат на великата руска империя, която доскоро е била само и единствено освободителка. Но десетина години по-късно голяма част от българите вече са били наясно, че Русия просто е очаквала да сменим султана с царя.

Вижда се обаче и друго. Тогавашният български цар се е допитвал до руския император. Някои действия на днешни управници навяват на тъжната мисъл, че тази практика продължава и досега.