Външните стени на блокове и къщи в градовете често са привлекателно място за политически послания. Върху тях могат да се видят изписани лозунги - например, "НАТО - фашисти" и т.н. Нерядко политическите послания се визуализират и чрез символи, които се асоциират с тях.

Някои от тези символи имат дълга и многопластова история. И съществуват много по-отдавна от политическите движения, които са ги припознали през XX в. 

Свастиката

С особена сила това важи за свастиката. Тя представлява кръст, чиито рамене са пречупени надясно или наляво. Символът се изрисува предимно хоризонтално или под 45-градусов ъгъл. В индуисткия вариант във всеки квадрант има точка.

Фигурата представлява древна религиозна икона на културите от Евразия, където символизира божественост и духовност. В Западния свят свастиката е символ на благополучие и късмет до 30-те години на XX в., когато започва да се свързва с нацистката символика като емблема на арийската раса и съответно се превръща в разпознаваем символ на идеите на расизма и антисемитизма.

Думата свастика е от санскритски произход и означава предмет, носещ щастие или предвещаващ добро. И по-точно отличителен знак, който се поставя върху предмет или човек, за да носи късмет. Може да се каже, че свастика, грубо казано, означава щастлив амулет.

Сред най-ранните култури, използвали свастиката, са неолитните култури на Югоизточна Европа и цивилизацията на Долината на Инд. Свастиката символизира слънцето или времето като създаване и разрушение на света.

Свастиката съпътства цялата история на човека. Изображения върху амулети от 10000 пр.н.е. са открити в Украйна. В България двойни свастики са открити върху множество керамични съдове, датирани от 6000 г. пр.н.е. Среща се в азиатски, европейски и индиански култури - понякога като геометричен мотив, понякога като религиозен символ.

Това е един от най-древните и свещени символи на арийците. Нанасянето на този знак означава нещо много сходно с кръстния знак, който християните правят, например изпращайки някого на път, за да му пожелаят късмет.

Свастика може да се види на една от църквите в Стария град в Несебър, като там е поставена като орнамент на апсидата от външната страна, а така също в археологическите находки под църквата Света София в град София, както и във вила „Армира“, като мозайка на пода.

Според индийците има два вида свастики - едната е „мъжка“, символизира пролетното слънце и бог Ганеша. Тя е обърната в посока на часовниковата стрелка и се смята, че носи щастие. „Женската“ свастика символизира есенното слънце и богинята Кали. Върховете и са пречупени в посока, обратна на часовниковата стрелка и се смята, че носи зло. По време на религиозни церемонии за щастие и късмет, свастика се рисувала на пода на къщата.

Свастиката е определяна като емблема на гръцкия Зевс, на хиндуистката троица - Тримурта, на върховния хиндуистки бог Брама. Повечето учени я разглеждат като огнен или слънчев символ и поради това често я наричат огнен или слънчев кръст.

Азиатските мюсюлмани смятат, че свастиката символизира четирите основни посоки и управляваните от ангели четири сезона. Японците са приели, че в образа на свастиката се съдържа сърцето на Буда и символизира късмет и благоденствие. За римляните свастиката била знакът на върховния повелител на боговете Юпитер.

В скандинавските страни тя представлявала чука на Тор - богът на въздуха, гръмотевиците и светкавиците. В Литва се носи като талисман. В Китай двата вида свастики се използват за изобразяването на ин и ян - мъжкото и женското начало, доброто и злото. Преплетени и понякога наричани "Соломонови възли", те символизират безкрайната мощ на божеството.

Християнството е използвало свастиката като разновидност на Христовия кръст. Тя е символизирала победата на Исус над гоненията и смъртта. Древните християнски църкви, особено тези от Романския и Готическия период, използват широко свастиката за декорация.

През бронзовата епоха свастиките стават по-разпространени из цяла Европа. Древните гърци използват и единични мотиви със свастики, за да декорират глинени съдове и вази. Свастиката остава популярен мотив в бродерията в Източна Европа и Русия чак до Втората световна война.

Отношението към свастиката се променя през първата половина на 20 век, когато тя е приета за емблема на Националсоциалистическата партия в Германия. След Втората световна война повечето европейци и дори европейски законодателства се отнасят към свастиката единствено като към националсоциалистически символ, без да вземат под внимание възможната ѝ друга употреба.

Има обаче и други символи, които се свързат с нацизма и биха могли да бъдат видяни изписани по стени и фасади. Например числата 18 или 88, като и в двата случая става дума са номерата на съответните букви в латинската азбука. 1 е A, а 8  H, като това са първите букви от имената на Адолф Хитлер. 88 пък означава HH или "Хайл Хитлер".

Фашистка символика има и в числото 14. То символизира т. нар. 14 думи на националиста Дейвид Лейн. Най-често се отнася за девиз, съставен от толкова думи: We must secure the existence of our people and a future for white children. (в превод: "Ние трябва да осигурим съществуването на нашия народ и бъдещето за белите деца"), но може да се отнася и за друг девиз: Because the beauty of the White Aryan women must not perish from the earth. (превод: "Защото красотата на белите арийски жени не трябва да изчезне от Земята").

Сърп и чук

За разлика от свастиката символът сърп и чук е по-съвременен. Той е символ на комунизма и комунистическите политически партии. Сърпът е наложен върху чука. Двете сечива символизират съответно селячеството и градския пролетариат, а изобразени заедно подчертават единството на земеделците и работниците.

Петолъчката

По-сложна е историята на червената звезда или петолъчката, другият символ на комунизма. Петолъчката или пентаграмът идва още от древността. В Русия тя се е използвала далеч преди болшевишката революция. Император Николай I я въвежда върху еполетите на офицерите и генералите, а през 1854 г. петолъчката е добавена и върху пагоните.

При временното правителство на Керенски пагоните са отменени, но впоследствие с указ на военнокомандващия Червената армия Лев Троцки, пентаграмата, наречена в указа "марсова звезда", просто е наново въведена за офицерите. Предполага се, че това е било своеобразен жест към царските офицери, които болшевиките са се старали да привлекат на своя страна. Едва по-късно в комунистическия лексикон петолъчката започва да олицетворява единството на пролетариата от петте континента.

Подобно на свастиката, и петолъчката има хилядолетна история. В Древна Гърция пентаграмът е бил използван от питагорийците като отличителен знак за принадлежност към тяхната общност.

В древноеврейската кабала, петте лъча означават петте свещени еврейски букви. Петолъчката е наричана и Соломонов знак, символизиращ петте велики принципа: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, а при ранното християнство пък петте лъча символизират петте рани на Христос Според учението на Петър Дънов пък пентаграмът представлява самия човек. Върхът, който е обърнат нагоре, съответства на главата. Двата странични върха представляват двете ръце, а долните два върха – неговите крака.

Петолъчната звезда се слага върху коледните елхи, защото символицира звездата от Витлеем, която е показала пътя на тримата мъдреци към родното място на Иисус Христос.

Пентаграмът обаче се свързва и със сатанизма, култа към дявола и т.н. Обърнат с върха надолу, пентаграмът се превръща в глава на пръч и според сатанистите е символ на дявола. Според някои обърнатия пентаграм символизира козел, а изправените нагоре лъчи са рогата му.

Знакът на хановете

С все по-засилващите се патриотични (или патриотарски) тенденции у нас все по-често се появява и знакът, който се свързва с българските ханове. Той е достатъчно известен - напомня латинската буква игрек  - Y, с две черти пред и зад нея.

В миналото най-често знакът се среща по медальони, издълбан в каменни блокове, врязан в стени на съдове, върху строителни материали и в надписи. Има различни хипотези за тълкуването на знака - че е символ на върховния бог Тангра, че е съкратен вариант на титлата Ювиги (велики), която се използва за хановете и др. Предполага се, че това е знакът на рода Дуло и указва неговото величие и близост с Бога. В този смисъл знакът се тълкува като символ за божествения произход на владетелската династия Дуло. Има предположение, че в знака Y е указано триединството между Бог Отец, Светия Дух и Сина Божий.

По стените на сградите в България все още могат да се видят символи, които - въпреки хилядолетната си и нееднозначна история -  пропагандират авторитарни и тоталитарни идеологии. В една демократична държава това явление трудно би могло да изчезне изобщо. Но би било хубаво ако бъде максимално ограничено.

„ИZчистване“ – под това име Клуб Z започна кампанията си за заличаване на оскърбителните графити по стените и насърчаване на уличното изкуство. С инициативата си искаме да привлечем общественото внимание към проблема с грозните, цинични, заплашителни и дори опасни графити, които като някаква зараза са плъзнали в градовете ни.