Напоследък всеки води битки с нещо. Борисов се бори с Ердоган за Volkswagen, малките стопани се бият за прасетата си, Слави се е заканил да набие статуквото, може само да си представим какви батални сцени ще дойдат с местните избори. Всъщност битката за София се очертава да бъде едно от важните политически зрелища, които ще видим на вота през есента.

Вероятно за първи път кметицата Йорданка Фандъкова ще се изправи пред сериозен опонент - една от най-одобряваните политически фигури - омбудсманът Мая Манолова. Активистите на „Спаси София“, които до момента действаха като група за натиск основно през социалните мрежи, излизат на политическия терен. И макар че и Фандъкова, и Манолова говорят с половин уста, че все още не знаят дали ще участват в кампанията, ние вече сме в нея.

Затова има защо ГЕРБ да хвърли всички сили да не позволи политическата цитадела - столицата София, да попадне под чуждо влияние. 

Градът е истински политически бастион

Притегателен център за близо 2,5 милиона българи (близо половината от активното население на страната). Столицата генерира един от трите най-големи бюджети в държавата - над 1 млрд. лв. на година (заедно с тези за МВР и отбраната). „Хранилка“ и „работодател“ за всеки партиен актив, който управлява. А има дори и за опозицията. 

Затова и толкова опозиция в Столичния общински съвет няма - тя е квази образувание, защото, и децата знаят - с пълна уста не се говори). 

Общината управлява многобройни фирми с многочислени бордове. През нея минават обществени поръчки за милиони левове - от озеленяване, през ремонти, до европейски фондове. София е основен притегателен център за инвеститори - строителството и бизнесцентровете са само някои от видимите финансови активности.

И не на последно място - политическата власт в София държи контрол върху огромен протестен потенциал. Борисов нямаше да стане премиер, ако първо не стана кмет. Спомнете си баталиите между него и кабинетът на Сергей Станишев около кризата с боклука. Трябва честно да се каже, че ако столицата не беше в ръцете на ГЕРБ, всекидневните протести през 2013 г. и 2014 г. срещу правителството на Пламен Орешарски, нямаше да са такива, каквито бяха. Представете си, ако днес София беше „червена“, дали щеше да остане здрав прозорец на премиерския кабинет. Това са само някои от факторите, които правят София толкова важна за всяка партия.

Фандъкова vs Манолова

Все по-видимо е, че настоящата кметица Йорданка Фандъкова ще се бори за трети пълен мандат и ако го завърши ще стане най-дълго задържалия се политик на този пост. Въпреки недоволствата и нередностите около ремонтите в столицата в последните години, презастрояването, мръсният въздух, заводът за боклука, схемите в общинския съвет, политическият образ на Фандъкова остана чист.

Тя може да бъде атакувана от своите опоненти, но не и да я обвинят в корупция. Ако имаше доказателства, досега да ги бяха извадили. ГЕРБ успя да изгради буфери около нея. И ако управляващата партия ще има проблеми, то това ще е около реденето на листата с общински съветници, където за 10 години власт се изгради една истинска номенклатура.

За първи път в тази декада време управлението на Фандъкова е изправено пред реален противник със сериозен политически реактив - омбудсманът Мая Манолова. Тя успя да изгради имидж на поборник срещу всяка социална несправедливост - бори се с банките, с топлофикациите, брани малки животновъди, флиртува с актива на Слави Трифонов и неговия референдум за промяна на избирателната система. В последните дни активно се среща със столичани, за да говори с тях за презастрояването. Затова и не е нужно Мая Манолова да се ядоса, за да се кандидатира за кметския пост в София. Въпрос на изчакване е. 

Важно е обаче чия кандидатура ще бъде. Ако бъде партийна на БСП - ще загуби още на старта. Ако е независима, е важно чии структури ще работят за кампанията й. Защото агитацията на Слави от малкия телевизор няма да е достатъчна. И най-важното - как един независим кандидат ще финансира изборната си кампания за милиони?

"Беквокалите"

Извън битката Фандъкова - Манолова, всички други участници в кметската надпревара в София ще бъдат, честно казано, „беквокали“. Лидерите на "Воля" и на "Атака" - Веселин Марешки и Волен Сидеров, вече дадоха заявки, че проявяват интерес. Марешки ще използва високото октаново число на бензиностанцията си в "Люлин", а Сидеров ще търси начин да натрие носа на тези, които го изгониха от парламентарна група на патриотите.

Бившата кметица на "Младост" Десислава Иванчева ще пообере част от протестния вот също със своя формация - "Непослушните". Поне такава заявка даде тя миналия месец, независимо, че няма време да регистрира партията си до началото на изборната кампания в края на септември.   

Кандидатурите на бившия съдия Методи Лалов и на активиста на „Спаси София“ Борис Бонев, който ще обере подкрепата на голяма част от будните младежи, ще раздробят още повече десния актив. Те могат и да успеят да вербализират много проблеми и решения за бъдещето на София, но силите им ще стигнат до това да са „локомотиви“ за общинската листа.

Заради изкривения принцип - „да не дойдат комунистите“, не са малко избирателите на „автентичното дясно“, които по традиция вече гласуват за кмета на ГЕРБ, но за тъмно-синята общинска листа. СДС отдавна станаха притурка на ГЕРБ и вече се споменават като бележка под линия. Вероятно е двете партии да излязат с обща листа, както стана на евровота. Формациите около Демократична България (ДБ) късно отвориха очи, за да видят, че „врагът е в тяхното легло“ и в София ще имат сили най-много да увеличат броя на общинарите си. 

Жалко е, че обединението, което има толкова много претенции, не успява да изведене поне една политически силна фигура, която да ги превърне, макар и извънпарламентарен, то поне в сериозен политически фактор в София. 

Няма как разколът в Обединените патриоти да не се отрази и на присъствието им в столичния общински съвет. А останалите съюзи в общината - „Сердика“ (коалиция между АБВ на Георги Първанов и „Български социалдемократи) и „Политическа група 5“, едва ли ще запазят същото си присъствие. Защото нито АБВ е парламентарно представена партия, нито петлето на „Глас народен“ вече е толкова напето. 



Кметският стол в столицата е политически важен и имиджов, но който и да е кмет - без мнозинство в общинския съвет, е с вързани ръце. ГЕРБ никога не е имала мнозинство. И ако всички останали участници на местния вот в София ще се опитат да я съборят, то партията на Борисов ще се бори за пълно мнозинство. А за гражданите на София това ще бъде още от същото.