Възможно ли е повторение на сценария от евровота на 25 май, когато Меглена Кунева не стана евродепутат за сметка на втория в листата на Реформаторския блок Светослав Малинов?

Пожелание за такъв успех към вторите в кандидат-депутатските листи в София на изборите на 5 октомври отправи Борис Станимиров от столичното ръководство на ДСБ, който е на трето място в листата на Реформаторите в 25-и МИР в столицата. Според него те имат шанс да повторят схемата, която направи Малинов евродепутат.

Станимиров говори по време на дискусия "Европейската посока на България - всичко е в твоите ръце", организирана от вторите в листите на Реформаторския блок Гроздан Караджов (24-ти МИР-София) и Вили Лилков (25-и МИР-София). За кадем гост на срещата в столичния хотел "Радисън" бе и евродепутатът Светослав Малинов.

Посланието на екрана вдясно е ясно - Европейската посока на България 7/2. Снимка Веселин Боришев

При масово преференциално гласуване на избирателите на Реформаторския блок преференцията, която дава Избирателният кодекс на водача на листата, а именно, че непопълненото кръгче се смята за подкрепа на водача на листата, може да се обезсмисли. Повечето от поддръжниците на блока са хора с активна позиция и спуснатите листи могат да претърпят "пълна промяна" при активно гласуване за личност.

В трите столични избирателни района водачи са Божидар Лукарски от СДС в 23-и МИР, Петър Москов от ДСБ в 24-и МИР и Меглена Кунева от ДБГ в 25-и МИР. Зад тях местата се заемат съответно от ген. Атанас Атанасов (ДСБ), Гроздан Караджов (от гражданската квота, за когото Иван Костов наскоро призова да бъде подкрепен преференциално) и Вили Лилков (ДСБ).

"43-тото Народно събрание трябва да бъде със съкратен мандат от 2 години, в който да се подготви свикването на Велико народно събрание, което да промени конституцията", заяви Гроздан Караджов.

Според него това е абсолютно необходимо, за да бъде реформирана съдебната ни система. 

"Съмненията в независимостта на съдебната система винаги ще стоят докато изборът на висшите съдии и прокурори зависи от политически и икономически групировки. В сегашния си вид Висшия съдебен съвет (ВСС)  е неавтономен", категоричен е Караджов.

Според него България е станала за смях заради прекратяването на знакови дела срещу политици, длъжностни лица и олигарси. Всичко това контрастирало с натрупаното обществено знание. Стигало се до там, че "всичко се знае в селото, но го няма в делото". Затова според Караджов трябва да има участие на представители на гражданското общество в правосъдната система. 

"Решението е да има пълна проверка на финансите и имуществото на кандидатите за висши постове в съда, прокуратурата и полицията и отпадане на имунитетите на висшите магистрати", заяви още Караджов.

Според него ВСС трябва да управлява само съдиите в България и 2/3 от членовете на съвета трябва да се избира пряко от всички съдии в България. Останалите трябвало да са от парламентарна квота.

Реформаторите предлагат и създаването на отделен Висш прокурорски съвет, който да бъде сформиран на същия принцип - две трети от членовете да се посочват от прокурорите и само една трета да се назначава от Народното събрание.

"Много е важно и митниците, освен Националната агенция за приходите, да получат правото да разследват митнически и данъчни престъпления. Така много по-трудно ще се разтваря чадър над контрабандните канали", смята вторият в листата в 24-ти МИР.

Общинският съветник Вили Лилков пък обеща да работи за София, дори и след евентуалното му избиране за депутат. Той посочи, че пред столицата има много предизвикателства, с които градът не се справя.

"Около 60 процента от ангажиментите в програмата за развитие на столицата в периода 2009 - 2013 г. не са изпълнени, а сега през следващите 6 години трябва да се свърши много работа", каза Лилков.

Според него до 2020 г. трябва да бъдат инвестирани 4,5 милиарда лева, за да не се отклони София от европейския си път на развитие.

"Само със съвместни усилия между община, частни инвеститори и държавата ще успеем да го постигнем", каза Лилков.

Трябвало да се работи срещу гетоизирането на определени райони от града, да се създаде високотехнологичен парк и да се обърне внимание на инфраструктурата към периферията на града. В момента 92,5 процента от населението на столицата обитава града и само 7,5 на сто са в близките населени места.  В повечето от европейските столици това съотношение е 75% към 25%, посочи общинският съветник от ДСБ.

Лилков изреди и няколко негативни статистики за столицата. Според индекса "Зелен град" столицата е на 29-о място от 30 включени града в изследването. По иновации София заема 116-о място от 120 града, по качество на инфраструктурата най-големият град у нас е 124-и от 142 града в Европа.