В цивилизования свят градовете нарастват чрез разработка на нови терени, в които се създава необходимата инфраструктура и след това се продават на предприемачи или индивидуални потребители за изграждане на сгради от определен тип. На английски език професионалистите, които разработват тези нови терени се наричат real estate developers. В България подобна професия не съществува.

В София и големите градове през цялата посткомунистическа епоха върви бясно и свръхкорумпирано състезание за придобиване на всяка "свободна" педя земя в застроения град като парцел за допълнително застрояване. Така бяха унищожени качествени квартали като "Лозенец" в София, така приключва унищожението и на тихите и доскоро спокойни "Изток" и "Изгрев" в столицата.

Във Варна "Гръцката махала" е вече не само дувар до дувар, но този допреди 20 години тих квартал до морето цяла нощ през лятото се тресе от децибелите на техно-то и чалгата от плажа. Този процес на "уплътняване" на градските пространства до статут на бетонни гета - без въздух, без зеленина, без грам спокойствие за обитателите им - днес приключва с предизвестения край на спора за един небостъргач в софийския "Лозенец". Където инфраструктурата (вода, канал и т.н.), улиците, площите за паркиране са пригодени за пространство на няколкоетажни кооперации.

Интересът на общинските власти е да насърчават конкуренцията за тези все по-оскъдни градски пространства и да вдигат корупционния данък за придобиването им от строителните предприемачи. Последните разчитат на ниската стойност за изграждане - поради наличието на някаква, макар и непригодена за мегаломанските им проекти инфраструктура, с която ще си "измият ръцете" за ненаправените разходи по гореспоменатото real estate development. Разчитат и на непрекъснатия ръст на цените в една градска среда, в която придобиването на не особено качествено жилище в "престижен" район и близко до транспорт (метро) е единствен критерий за сравнително по-удобен живот. Колко по-удобен? Ами например, живот, в който не ти се налага заедно с 200-хилядния "Младост" сутрин да се изнасяш, а вечер да се прибираш по един-единствен булевард с автомобила си.

Богатите живеят още "по-добре"

Те чакат на опашка на околовръстното да влязат в луксозното предградие "Симеоново", където поне има канализация, макар и от такъв тип, че всеки дъжд вади съдържанието на мръсния канал по улиците. Така на богаташите им се налага да прескачат собствените си екскременти, за да се приберат в няколкомилионните си резиденции в полите на Витоша.

Във Варна най-богатите завладяха с взлом обширни части от историческата Морска градина, в която басейните им, септичните им ями и другите отходи на луксозния им живот подкопават надморския скат и подхранват свлачището. Както и нагоре по пътя към Златни пясъци - всичко е актуално или потенциално свлачище. Богатите имат пари за луксозни резиденции, но нямат пари за цивилизован достъп до тях.

Градоустройството отразява обществените отношения и манталитета на управляващите елити (независимо дали са такива или не). Новобогаташът е продукт на обществените низини в балканска България. Тук царува парадоксалната полярност между чистата къща, в която влизаш след като събуеш обувките си, и калната, мръсна улица, в която можеш да изгубиш дори галошите си. Моето си е мое - общото е ничие...

Може, как да не може да се обживеят северните периферии на София

Слънчевите склонове на Стара планина - по-привлекателни от усойните сенки на Драгалевци и Бояна. Защо да не могат да се обживеят организирано и цивилизовано пространствата между София и Лозен - тук дори има и магистрала? Защо да не се инвестира в разумна инфраструктура в пространствата на север от "Почивка" във Варна, вместо да се гетоизира "Гръцката махала", "Чайка" и кварталът зад Фестивалния комплекс?

Защо, защо - защото имате работа с примитиви. Извинявайте! Защото е по-лесно всяка коза да е на свой крак, вместо да има обединение на интереси в дългосрочен план. Защото парите трябва да се завъртят и да се изцедят днес за утре - няма инвестиционен прозорец за година, две, три, пет. Защото на вълкът му е дебел врата понеже си върши работата сам. Вълкът си купува с мазни рушвети всички парцели по "Латинка", по "Самоковско шосе" и на север от Шокъровия канал в Морската градина. Общинарите благосклонно обслужват примитивизма на предприемачите - той е източник на огромни корупционни приходи. Нови квартали с еднофамилни къщи ли? Забравете! Кой ще им плаща масрафа?

Предпоставки няма. Първо, нужно е колективно действие за да се развива градска среда и инфраструктура. Да де, ама на вълка ... врата... какво колективно действие? Второ, кой ще ти плати рушвет за това, че отивал да прави цивилизация зад Световрачане? И трето - средната класа, която би живяла в еднофамилни къщи и би създавала деца, заможност и спокойни обществни отношения е по-добре да се бъхти наблизичко около центъра - доколкото я има. Защото ще поиска и детска градина, и асфалтиран път, и ток, и вода, и канализация... Махнаджии хора са тези от средната класа... А общинарският мандат е кратък - четири годинки. Ден година храни, рушвет небостъргачи вдига...

Спокойните крайградски квартали

- residential areas - в заможния свят са продут на няколко свързани предпоставки.

Първо, колективно съзнание за ценност и перспектива на управляващите елити. Разбиране за общ дългосрочен интерес плюс естетическо чувство - което се възпитава извън непосредствено мутренската среда на българските стопанско-политически елити. Тяхната естетика е известна - прическа нула номер и канал "Планета". А интересът им е да си подливат вода един на друг в рамката на една изцяло лична стратегия за мигновенен успех - тук и сега. Е, така Виена няма да построиш. Най-много да уплътниш с ново строителство "Люлин" и "Младост".

Второ, критична маса заможни и интелигентни хора - т.е. средна класа. които искат пълноценно да работят и пълноценно да се възстановяват, да отглеждат децата си, да се радват на удобен живот със семействата си.

Трето, талантливо - творческо градоустройство, способно да мобилизира наличните обществени фактори и пространствени възможности за оптимални решение на стопанското развитие, жилищната политика и зоните за развлечение и отдих в един град. Изпреварващо развитие, на транспорт, инфраструктура, целенасочено изграждане на пространствени решения за бъдещето - за да се конкурираш ефективно с други градове и градски стратегии. Не да чакаш Фолксваген да ти капне в ръцете само защото си много хубав...

Олигархично-мафиотската обществена система на управление в България не е в състояние да породи подобни предпоставки. Причините за това са структурни - неподходящи социални институции, интелектуални - ниска степен на осъзнаване на заобикалящщата среда и собственото вписване в нея, както и ценностни - културни - примитивен егоизъм и враждебност към другия, липса на разбиране за конкуренцията като процес с две страни - състезание и сътрудничество. Всичко това съзрява с поне няколко поколения отглеждан елит.

Ние наследихме ерзац елитите на комунистическото управление и ги полу-заменихме с техните дечица, с шофьорите им и с охранителите им. Да се надяваме на бъдещето - на техните деца и внуци... Белким поумнеят и съзреят до идеята, че да живееш удобно можеш само ако и критична маса твои съграждани живеят удобно и добре. Засега управлението е игра с нулев резултат - ще взема от тебе, а ти си мълчи, защото ще ти насиня мутрата...

Текстът е от профила на Огнян Минчев. Публикуван е с незначителни съкращения. Заглавието е на Клуб Z