На 15 август православните християни отбелязват Успение Богородично - Голяма Богородица. На днешния празник публикуваме откъс от новата книга на фолклористите доц. Вихра Баева и доц. Веселка Тончева - и двете изследователки към Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Изследването им е наречено "Голяма книга българските празници и обичаи" (изд. ПАН) и обхваща българските календарни празници, родните обичаи и вярвания. 

Голяма Богородица (15 август)

На този ден се чества Успението на Божията майка, т.е. краят на земния ѝ път, когато душата (а според някои тълкувания също и тялото ѝ) се възнася на небето. Това е най-големият и най-тържественият от Богородичните празници, а също и в празничния календар изобщо, доколкото Богородица е сред най-тачените сакрални фигури, обект на всенародна обич и преклонение. Тя е покровителка на редица светилища и местности, на градове и села. На много места се намират и Богородични чудотворни икони, извори или скални образувания, с които са свързани поклоннически маршрути, литийни шествия и множество разкази за чудеса. На Богородичното Успение са посветени църкви и манастири по цялата територия на България, като най-големи и прочути сред тях са Бачковският и Троянският манастир. Празникът се чества тържествено с празнични литургии, водосвети, сборове и курбани както в манастирите, така и в много селища на страната, не само от българи, но и от роми християни.

В народна среда празникът е познат като Голяма Богородица, за разлика от Малка Богородица, т.е. денят на Богородичното рождение на 8 септември. Свързва се със забрани за работа, спазвани с особена строгост от жените, които я припознават като своя покровителка и закрилница. Месят се обредни хлябове, понякога от новото брашно, раздава се за здраве и за умрелите, освещават се и се раздават първите прибрани плодове – грозде, дини, мед. Често имениците дават курбани за здраве.

На Голяма Богородица празнуват всички с името Мария и производните им. В миналото жените, носещи името на Божията майка, обикновено посрещали гостите си на обяд. На трапезата слагали купа, пълна с първите откъснати кочани царевица – варена или печена. Ако се случело така, че бездетна жена първа почете именницата и първа хапне от царевицата, това било знак, че Богородица е чула молитвата ѝ и скоро ще я дари с чедо.

Света Богородица

Наричана още Света Богородичка, Дева Мария, Света Мария, Божа Майка, Пресветата Дева и Майка на Иисус Христос, е сред най-почитаните и обичани сакрални фигури в българската народна култура. Тя се възприема като милостива застъпница пред Бога и покровителка на човешкия род, и особено на жените и децата. Образът ѝ е широко застъпен в българския фолклор. Тъй като Светото Писание дава откъслечни сведения за живота ѝ, устната традиция се старае да запълни „белите полета” около нейната личност като привлича фолклорни мотиви и сюжети. През Средновековието се разпространяват редица апокрифни текстове на тази тема. Най-популярен сред тях е „Ходене на Богородица по мъките“, който описва как Божията майка влиза в ада и вижда страданията на грешниците. Апокрифът намира отражение и във фолклорни творби, например в следната песен от Хасковско, записана от фолклориста Атанас Илиев:

Тръгнала е Божа майка,
да са моли на Господа:
– Дай ми, Боже, нахтарето ,
нахтарето на рай Божя,
та да ида да отключа,
да отключа рая Божя,
да пригледам мрътви души;
имат ли си за ядене,
за ядене, за пиене.
Дал ѝ Господ нахтарето,
та отишла, отворила,
отворила рая Божя,
пригледала мрътви души.
Сички седат наред-наред:
сирмасите  ядат, пият,
богатите седат, гледат
и бъркат си злато, сребро,
и са молят на сирмаси:
– Я дайте ни от вашето,
от вашето за ядене,
за ядене, за пиене,
да ви дадем от нашето,
от нашето злато, сребро.
Тий казали: – Не даваме
от нашето за ядене,
за ядене, за пиене,
не щеме ви злато, сребро.
Върнала се Божа майка,
приключила рай Божия.

В традиционната култура Богородица се смята за покровителка на женските занаяти – предене, тъкане, шиене – и жените се обръщат към нея с молба за спорна работа. Самата тя също е представена предяща в изображения на Благовещение на икони, стенописи и върху царските двери на иконостасите. Божията майка покровителства и сферата на майчинството. Към нея отправят молитви бездетни жени, бременни, родилки и майки, а в някои от посветените ѝ храмове се практикуват специфични ритуали за лекуване на безплодие. Богородица има важно място в родилната обредност, напр. при обичая Богородична пита, който се прави скоро след раждането. Подобни практики и представи дават основание да се смята, че образът на Богородица наследява редица черти на древната Богиня Майка.

Образът на Божа майка присъства в песните, изпълнявани на Коледа, най-вече в тези, които се пеят на стопанката на дома или на мома. В тях се описват родилните мъки, които траят от Игнажден до Божича, изкъпването и повиването на Млада Бога и търсенето на достоен за него кръстник между светците: за такъв е избран свети Иван (св. Йоан Кръстител), който кръщава новороденото във водите на река Йордан. В други текстове Богородица подарява чудна премяна на мома, която се грижи за Млада Бога или пък проклева трепетликата или кукувицата, които не показват достатъчно уважение към нея и сина ѝ. Легенди разказват как тя благославя паяка, защото изплита мрежа на входа на пещерата, където се крият с малкия Исус от войниците на Ирод. Според друга история Мария се отказва да изостави „незаконното” си дете, трогната от майчината любов на жабата към грозното ѝ жабче, затова благославя жабата и заповядва да не се убива. Божията майка обаче може и сурово да наказва, както постъпва със св. Трифон, който ѝ отправя непристойни намеци.

В приказките Богородица често е в ролята на вълшебен помощник. Тя дарява на добрия момък необикновени кучета или вълшебна свирка или възвръща отсечените ръце на несправедливо обвинена девойка. Появява се и в анекдоти, някои от които обиграват темата за Непорочното зачатие, напр. благославя златните уста на св. Йоан Златоуст, който предлага и Христос да дойде на бял свят като всички останали люде, а не само с курбани и строеж на манастири. 

Съществуват и предания, които свързват отделни места или селища с присъствието на Божията майка, най-вече по времето, когато се укривала с малкия Христос. Едно предание за Станимака (дн. Асеновград) извежда името на града от репликата „Стани, майко, да бягаме!”, която младенецът произнесъл, за да предупреди майка си за приближаващите войници на Ирод. Местната река пък станала златоносна, когато майката изкъпала в нея божественото си дете. Според друг текст топлите извори възникнали на местата, където Богородица е къпала сина си. 

Множество разкази са свързани с чудотворни Богородични икони, които прелитат от място на място, предпазват от вражески нашествия и епидемии, носят изцеление и сбъдват молитви. Богородица е сред най-често срещаните сакрални персонажи и в съвременни разкази за изцеления, сънища, видения, помощи, наказания и други чудеса. Образът ѝ присъства в текстовете на баянията, където прогонва злите сили и болестите.