Руското общество се връща към съветските порядки. Това отбелязва известният руски журналист Владимир Познер в своя сайт – явление, което е безспорно и в последно време все по-често признавано от хора с най-различни възгледи. И някои от тях говорят за него с възмущение и огорчение, други не крият радостта си.

„Съществуването на това завръщане не ме изненадва”, пише Познер и обяснява, че Русия е управлявана от съветски хора, хора, родени и израснали в СССР, образовани в СССР, хора, на които е била внушена определена система от убеждения, когато са били пионери, комсомолци, членове на партията.

Тези хора са продукт на една система, а после са попаднали в друга, но се опитват да я управляват така, както са ги учили някога – а те могат да управляват само по съветски. Това, според Познер, е най-сериозният проблем на страната, защото той се проявява в абсолютно всичко.

Журналистът дава ярък, пресен пример – публикация от 14 август на сайта РБК (препечатана и на много други места). Ето част от новината:

„Министерството на образованието и науката одобри нови правила за срещи на своите служители и служители на подчинените му организации с чужденци.  Това съобщи вестник „Троицкий вариант“, който публикува копие от заповедта на министерството, подписана от неговия ръководител Михаил Котюков.

Според документа, срещите на руски учени с техните чуждестранни колеги (а също и със служители в чуждестранни компании, имащи руско гражданство) трябва да се провеждат по специални правила. В частност, заповедта предписва на служителите на Министерството на образованието и науката и подчинените му организации да провеждат подобни срещи не на работното място, „само след получаване на съответното разрешение“ от ръководство. След срещата, в Министерството на образованието и науката трябва да бъде представен отчет за нейното протичане.

Посещенията на чужденци директно в научните организации вече подлежат на още по-строга регулация. Срещите с подобни лица трябва да се провеждат само в „специално проектирани и оборудвани“ стаи, като чужденците не трябва да използват (освен в специално договорени случаи) „технически средства за обработка и съхраняване на информация“, включително мобилни телефони.

До участие в срещи с чужденци ще бъдат допускани само лица, включени в специални списъци, при това във всяка среща трябва да участват „не по-малко от двама души, имащи отношение към обсъжданите  въпроси”.

„Прочетох това и пред очите ми се появи съветското минало със „специално оборудвани“ стаи за срещи с чужденци, в които трябваше да участват поне двама съветски граждани (така че единият да може да доносничи за другия)”,  пише Познер.

Тази новина му припомнила как за всеки контакт с чужденци трябвало да се взима разрешение от властите и как младите журналисти в Агенцията за новини (АПН) трябвало да получават разрешение от заместник-председателя на агенцията (генерал от КГБ), за да играят баскетбол с американските журналисти, работещи в Москва.

Припомнила му още за специалната стая в агенцията за „забранена литература“, в която се влизало само с разрешение отгоре – за да се четат седмични обществено-политически списания, както и как са били заглушавани „вражеските гласове“ – излъчванията на руски език на „Гласа на Америка“, Би Би Си, „Дойче Веле“…

„Казано накратко, спомних си цялата тази глупост и цялата тази параноя, от която си мислехме, че сме се отървали. Но не. Оказа се, че да отхвърлиш това, което са те учили, да се откажеш от нормите, по които са живели всички, включително и ти – е невероятно трудно”, признава журналистът.

Това съветско наследство все още е живо. То, разбира се, ще изчезне, но не утре, заключава оптимистично Владимир Познер, въпреки обратната тенденция в момента.

***
Владимир Познер (род. през 1934 в Париж, Франция) е съветски, руски и американски журналист, тв водещ, преводач и писател, с френско, американско и руско гражданство. Той е първият президент на Руската телевизионна академия  (1994—2008). От 2008 г. води седмичната авторска програма „Познер” по „Първи канал”.

"Площад Славейков"