Държавата вече загуби общественото мнение за АЕЦ "Белене". Това каза пред БНР Славчо Нейков от Института за енергиен мениджмънт.

"Правителството е в ситуация на много заварени положения в резултат от действия на други правителства. Когато през 2002-2005 г. се работеше по възобновяването на проекта за "Белене", общественото мнение изразяваше около 80% поддръжка за този проект. Към днешна дата вече едва ли има 30-40%", каза Нейков.

Той изтъкна, че около АЕЦ "Белене" има много въпроси без отговор и допусна, че когато този отговор бъде даден, подкрепящите проекта ще намалеят още повече.

Според Нейков правителството трябва да даде отговори на серия от въпроси, защото става дума за 20 милиарда лева. Той заяви, че ще  напише тези въпроси и ще ги изпрати на министърката на енергетиката Теменужка Петкова. Според него най-важният въпрос е: 

"Как, без да имаме актуална енергийна стратегия и без актуализирана стратегия за отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци, както и без действащ национален план за енергетика и климат, вместваме един такъв голям проект, който е за 50-60 години напред. Вторият голям въпрос е за ядрения риск - кой каква отговорност ще носи."

Нейков заяви, че е песимист за този проект. Той коментира, че при даване на държавни гаранции за проекта ЕК ще настоява процедурата да започне отначало, защото ще има неравнопоставеност, с оглед на правилата за конкуренцията.

Според решенията на Министерския съвет и на Народното събрание за търсене на инвеститор за "Белене" централа ще се строи на проектен принцип и без държавни гаранции за инвестицията или за бъдещо изкупуване на ток. Два от основните кандидат-инвеститора обаче - "Росатом" и китайската енергийна компания - не са съвсем съгласни с тези условия, както са казвали и преди да подадат заявления за участие в процедурата. 

Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията смята, че по отношение на ядрения риск нещата са ясни - той никога не се носи от частния инвеститор.

"Ако има лоши последствия, те ще се носят от българската държава... Проблемът на ядрената енергетика е, че тя не е гъвкава", обясни Стефанов.

Според него за получаването на 50 хил. лева по европейски проект се изисква повече и по-добре структурирана документация, повече информация за историята на фирмата, отколкото при процедурата за избор на стратегически инвеститор за проекта.

"Ако видите публикуваните формуляри за това какво се изисква от стратегическия инвеститор, цяло чудо е, че бяха само 13 кандидатите, можеше да бъдат три пъти по 13... Всичко е в пожелателен характер. Толкова непрофесионално. Става въпрос за някакви много конкретни частни икономически интереси, противопоставени на българския данъкоплатец", смята Стефанов.

Според него ЕК няма да иска в момента отговор за това дали държавата предоставя гаранции по проекта, но ако впоследствие се установи, че някъде в цялата процедура е предоставена държавна помощ, тогава комисията ще поиска тази помощ да бъде възстановена.

Според двамата експерти има достатъчно голям опит в европейските държави по отношение на въглищните централи и държавата трябва да избере най-добрата стратегия в тази област.