На 23 август почитаме паметта на милионите жертви на всички тоталитарни режими. Подписването на този ден през 1939 г. на пакта "Молотов - Рибентроп" между нацистка Германия и Съветския съюз постави началото на мрачен период в европейската история, се казва в изявление на първия заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс и комисар Вера Йоурова, разпространено от ЕК в навечерието на Общоевропейския ден за почитане на паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими.

В изявлението се казва, че десетки милиони жертви са били депортирани, измъчвани и убити по време на тоталитарните режими в Европа.

"Поради тази жестокост, липса на свобода и незачитане на основните права в някои части на Европа няколко поколения никога нямаха възможност да се радват на свобода и демокрация", се посочва в декларацията.

В нея се припомня, че тази година се отбелязва и 30-годишнината от събитията през 1989 г., когато гражданите на Централна и Източна Европа се надигнаха и пробиха Желязната завеса, като ускориха падането й.

"От 1939 г. изминаха 80 години и поколението, което беше свидетел на тоталитаризма, вече почти не е сред нас; живата история се превръща в писмена. Ето защо трябва да запазим живи тези спомени, за да вдъхновяват и направляват новите поколения в защитата на основните права, върховенството на закона и демокрацията. Именно това определя нашата самоличност. Твърдо се противопоставяме на тоталитарните и авторитарните режими от всякакъв вид. Свободна Европа не е даденост, а избор, който се отстоява ежедневно", се казва в изявлението.

Германският канцлер Ангела Меркел отдаде във видеопослание до Латвия почит към демонстрантите 30 години след като около 2 милиона души се хванаха за ръце, за да образуват така наречената жива верига "Балтийски път" като протест срещу Съветския съюз, предаде ДПА.

"Балтийският път бе трогателна и важна стъпка към свободата и демокрацията в Северна, Централна и Източна Европа", каза Меркел в посланието до участниците в конференция за отбелязване на годишнината в латвийската столица Рига. "Балтийският път показва колко много могат да направят хората с мирни средства, когато са единни", добави тя.

На 23 август 1989 г. около два милиона души в Литва, Латвия и Естония се хващат за ръце, за да образуват над 600-километрова жива верига между трите столици - от Талин през Рига до Вилнюс.

Мирната акцията е протест срещу Съветския съюз на 50-годишнината от подписването на пакта за ненападение между СССР и Нацистка Германия, който на практика довежда до съветската окупация на Балтика.

"По онова време бях дълбоко впечатлена от кадрите с тези смели жени, мъже и деца, които се държаха за ръце и пееха своите традиционни песни. И до днес тази жива верига е един от най-силните образи на историческия път на Европа към свободата", каза Меркел.

Тя добави, че протестиращите са "пример и вдъхновение за всички европейци".

На конференцията за отбелязването на годишнината слово произнесе и латвийският президент Егилс Левитс.

"Балтийският път" беше нашият път обратно към Европа", заяви той. "С живата верига започва свалянето на Желязната завеса и тя ознаменува началото на края на тоталитарния съветски режим", каза президентът.