В различните части на Германия групи с различни имена, но задължително свързани с камъните – „Stones“, ентусиазирано боядисват, оцветяват и украсяват.

Крайният резултат – весели пъстри камъчета с различни мотиви и сюжети, истински произведения на изкуството, с които авторите им подаряват усмивка на съвършено непознати хора. Защото творбите не се събират в някоя галерия или изложбена зала, а се оставят някъде на открито, по възможност на не най-видно място, за да ги намери някой и да им се зарадва.

Отиваш сутрин на работа, в може би не най-ведро настроение, и изведнъж встрани от тротоара виждаш нещо шаренко, необичайно и неясно защо поставено там. Не разбираш веднага какво е, но те кара да се усмихнеш. И да си дадеш сметка, че има и живот извън коловозите.

Именно от тази идея се ръководят групичките „Stones“, които се надпреварват кой ще измисли най-интересния сюжет и кой ще измайстори най-симпатичното произведение на това своеобразно изкуство. А камъчето може да носи и послание – основно пожелание за щастие и късмет.

От минувачите се изисква „единствено“ да го забележат – което именно е слжното, ако всички са вперили поглед в смартфоните си.

"Това е смисълът – в това стресово време за момент да забравиш всичко и просто да се зарадваш на нещо", казва основателката на инициативата в Дюселдорф Кирстен Иде-Шнар.

Целта е единствено и само доставянето на радост. А понеже несподелената радост все едно, че я няма, Фейсбук е пълен с кадри от щастливите находки. 

Къде могат да бъдат открити? Почти сигурно е, че ако ги търсиш, няма да попаднеш на тях – те са изненада. Кирстен Иде-Шнар споделя, че ги оставя там, откъдето минава така и така – в някоя саксия, на някой перваз, в парка, край реката. Дори веднъж – макар и неумишлено, оставила едно камъче в трамвая. След което от този, който го намери, се очаква да постне находката и на свой ред да го постави някъде – да зарадва и другиго.

Новата мода междувременно има все повече привърженици – и деца, и възрастни. Те рисуват по камъчетата плодове или ангелчета, пеперудки, цветенца, бръмбарчета и рибки. Идеята принципно произхожда от Съединените щати, откъдето са я прихванали и германците. В Шлезвиг-Холщайн, например, създали такава група във ФБ на 14 март. И само осем седмици по-късно тя вече имала 4 000 членове. „Прилича на епидемия – все повече хора се заразяват. Ежедневно приемаме по над 100 нови членове“, разказва основателят на групата Томас Палм.

А изисквания към участниците почти няма. Важното е при разкрасяването на камъчетата да не се използват отровни бои или лепила, за да не се навреди на природата. И да не се оставят по колите, че това може да е опасно. Иначе по рафтовете на супермаркетите – без проблем!

Разнасят ги и по света – например в Ливърпул, където малкото камъче не останало дълго в ръката на Джон Ленън от паметника на „Бийтълс“.