Несправедливостта е едно от нещата, които най-много мразя. Което пък може би е една от основните причини толкова много да харесвам спорта, тъй като той предполага следването на определени правила за постигането на победа по доблестен и честен начин.

Правилникът на футбола например е събран в PDF файл от над 200 страници. Въпреки това историята на играта помни „Божията ръка“ на Диего Марадона, „Призрачния гол“ на Луис Гарсия, полуфинала от Шампионската лига между „Челси“ и „Барселона“ през 2009-а, както и още много други случаи, в които единият отбор нечестно е надделявал над другия.

Неприятни неща, но и неизбежни, като се има предвид човешкият фактор, намесен в арбитрирането на футболни мачове.

В този ред на мисли се зарадвах искрено, когато преди няколко години за пръв път чух, че се обмисля въвеждането на система за видеоповторения (VAR), която да е в помощ на съдиите. Тя, разбира се, не обещаваше безусловна истинност на 100% от отсъжданията, но пък звучеше като добро въведение по онова време.

Ето че през 2019 година вече имаме VAR във всички топ първенства в Европа, в Шампионската лига, на Световното, както и на големите континентални шампионати. Въпреки това мнението на фенове и футболисти е силно поляризирано. А откакто през този сезон и Висшата лига вече може да се похвали с видеоповторения, буквално избухна война в интернет пространството дали подобно нещо е необходимо. 

А аз пък се чудя как е възможно хората да не харесват нещо, чиято едничка цел е да внесе яснота при спорните ситуации и да сведе неправилните решения на арбитрите до минимум?

Преди да разгледаме позициите на двата лагера, нека припомним кога може да се използва VAR. А именно - при отсъждане на гол (в тази връзка има ли засада или не), дузпа, червен картон и при съмнения около това на кой точно футболист трябва да бъде показано официално предупреждение (за да бъде избегната ситуация като на мача между „Челси“ и „Арсенал“ през 2014-а, когато съдията обърка Киърън Гибс с Алекс Окслейд-Чембърлейн и неправилно изгони бранителя за игра с ръка, дело на съотборника му).

Видеоповторения не се използват при корнери, тъчове и рутинни фалове, така че на теория намесата на VAR по време на мач не би трябвало да преобладава и да накъсва играта излишно.

За тези обаче, които не харесват VAR, големият проблем е в това, че се губи емоцията от головете, тъй като арбитрите вече проверяват валидността на всяко попадение. Това често поставя футболистите в ситуация, в която те седят безучастно, след като са поразили противниковата врата и не смеят да се зарадват, защото не са сигурни, че голът им ще бъде признат.

Хубаво, де, това си е читав аргумент. Но каква е алтернативата, която допреди няколко години имахме за даденост? Да гледаме голове от засада, защото страничният съдия е закъснял със секунда-две и не е успял да заеме най-добрата позиция? Да страдаме, че отборът ни е отпаднал, след като реферът е подминал очевидна дузпа в добавеното време на мача? Да не можем да се зарадваме на победата, защото е постигната след игра с ръка, която съдията не е видял? 

Тук идва най-важният въпрос. Струва ли си да жертваме внезапната, неподправена емоция от вкарването на гол, знаейки, че има шанс да бъде отменен, за сметка на спокойствието, че на отбора ни никога повече няма да му вкарат от засада? И според мен отговорът е категорично "да". 

Футболът трябва да еволюира отвъд субективността и късмета при взимането на решения. Все пак съм далеч от мисълта, че играта ще се превърне във версия на FIFA в реално време. Поне засега. Но технологиите, ако се регулират правилно, ще бъдат единствено от полза.

В тениса например „Ястребовото око“ почти напълно изкорени споровете по време на мач около коректността на отсъжданията. Видеоповторенията с точност до милиметъра дават на тенисистите спокойствието, че винаги могат да проверят къде е паднала топката, за която се съмняват. Същата е и ситуацията във волейбола.

Във футбола обаче съдиите са тези, които изискват употребата на видеоповторения. Може би промяната на това правило ще подобри масовото мнение за VAR - ако на треньорите също бъде дадена възможност да обжалват решенията на съдиите по 2-3 пъти на мач. Напълно съм съгласен, че в момента системата не функционира перфектно, но с времето съм убеден, че ще бъдат внесени нужните корекции.

Трябва да отчетем, че откакто навлезе в големия футбол преди 2 сезона, VAR създаде и немалко противоречиви ситуации. Подобен пример е двубоят от миналия сезон в италианската „Серия А“ между СПАЛ и „Фиорентина“. При резултат 1:1 в 75-ата минута съдията подминава влизане срещу нападателя на „виолетовите“ Федерико Киеза в наказателното поле на домакините. Те организират светкавична контраатака и повеждат в резултата - 2:1 за СПАЛ.

Само че след това реферът решава да прегледа на видеоповторение влизането срещу Киеза и отсъжда дузпа в полза на „Фиорентина“. В резултат на това голът на домакините е отменен, а гостите от Флоренция вкарват наказателния удар и на свой ред повеждат с 2:1. Мачът свършва 4:1 в полза на „Фиорентина“, но без VAR резултатът едва ли щеше да е такъв. Но поуката отново следва да бъде, че в крайна сметка справедливостта е възтържествувала. Освен ако не сте фен на СПАЛ, разбира се. За тях поуката сигурно е друга.

С доста по-забавна случка обаче могат да се похвалят в португалското първенство. В двубой между „Авеш“ и гостуващия „Боависта“ домакините тъкмо вкарват за 3:0, но от засада. Съдията отива да гледа повторенията, за да прецени дали голът е редовен. За негова изненада те не му вършат никаква работа, тъй като агитката на гостите развява огромно знаме точно пред камерите, които е трябвало да уловят ситуацията. Хем има VAR, хем нищо не се вижда на записа.

И нека се върнем отново в Англия, където в първите два кръга на „Манчестър Сити“ първо бе отменен гол заради засада от само няколко сантиметра. По-късно в същия мач (срещу „Уест Хем“) пък им бе признато попадение, което в реално време изглеждаше от засада, но повторенията показаха, че позицията на Стърлинг всъщност е редовна.

А във втория кръг срещу „Тотнъм“ на „гражданите“ не бе зачетен гол в самия край, след като центрираната от корнер топка се удари в ръката на Емерик Лапорт преди да попадне в голмайстора Габриел Жезус. Болезнен момент за шампионите, но отново правилно решение.

В общи линии всеки е свободен да реши за себе си дали одобрява навлизането на видеоповторенията или не. Едно е сигурно обаче - във футбола тепърва ще се правят още промени, докато бъде усъвършенстван въпросният процес. А за щастие, повече „божии“ ръце вече няма да има.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".