Дълго време експертите описваха активната модернизация на въоръжените сили на Китай като "нарастваща мощ". Но може би това определение е остаряло - Пекин вече е способен да се противопостави на Вашингтон в много военни сфери.

Това е изводът от изследване на Центъра за изучаване на САЩ към Университета на Сидни. Автори на доклада предупреждават, че американската отбранителна стратегия в Азиатско-Тихоокеанския регион преживява безпрецедентна криза. Според тях е възможно на Вашингтон да не успее да защити регионалните си съюзници от Китай.

"Америка вече не разполага с военно превъзходство в Азиатско-Тихоокеанския регион", се чете в доклада. "Способността й да поддържа приемлив баланс на силите изглежда все по-съмнителна".

Особено внимание в доклада е отделено на ракети в арсенала на Китай, които обграждат военните бази на САЩ и съюзниците им. Според авторите на изследването "тези съоръжения могат да бъдат извадени от строя чрез точни попадения в първите часове на конфликт".

За разлика от САЩ Китай не представлява във военен смисъл глобална свръхдържава. Също така малко вероятно е военните му амбиции да се разширяват (това обаче може да се промени, тъй като Китай постепенно разпростира мрежата си от пристанища и военни бази в чужбина).

В настоящия момент световното влияние на Китай в най-голяма степен зависи от икономическата му мощ. У Пекин липсва желанието като Америка да превърне останалите страни в последователи на принципите му, което проправи пътя на САЩ към световното господство.

Китай също отстъпва на САЩ в областта на меката сила. Той не може да предложи на света дънки, Холивуд или бургери, които биха му помогнали да рекламира китайските ценности в други страни.

В същото време военният потенциал на Америка, включително и ядреният арсенал, многократно надхвърля китайския. 

Освен това САЩ съхраняват технологическото си преимущество в области като разузнаването, противоракетната отбрана и съвременните военни самолети. Не бива да забравяме, че те разчитат и на военните алианси в Европа и Азия.

Китай не разполага с алианси. Но той бързо настига САЩ в областта на технологиите. Освен това се намира в Азия и именно там фокусира вниманието си. Тези два фактора позволяват Китай да бъде назован свръхдържава, която е напълно способна да се конкурира със САЩ. 

Пекин изучи американските войни и военни възможности, след което разработи ефективна стратегия, която позволява да се отстранят традиционните източници на военна мощ на Америка - не на последно място става въпрос за групи, които играят ключова роля за способността на Вашингтон да се представя като сила в чужбина.

Китай избра пътя на ограниченията и отказа за достъп и маневри, като така съсредоточи усилията си в създаването на цял набор от сензори и оръжия, за които се надява, че ще принудят САЩ да действат на възможно най-далечно разстояние от китайския бряг.

Първоначално този подход имаше чисто отбранителен характер. Все повече експерти обаче започват да смятат, че възможностите на Китай му позволяват при необходимост да действа смело с убеждението, че може да се справи с всяка възможна реакция от страна на Америка.

"Китайските системи за противодействие подкопават способностите на САЩ да внушава сила в Азиатско-Тихоокеанския регион. В тази връзка нараства рискът Китай да използва ограничени сили, за да постигне победа, преди Америка да може да реагира. И по този начин да подкопае доверието в гаранциите за сигурност, които САЩ дават на своите съюзници в региона", смятат експертите.

При случай на въоръжен конфликт главната цел на Китай е да не позволява на американците да нахлуят в района на обкръжаващите го острови. Става въпрос за Южнокитайско море и по-конкретно - от южното крайбрежие на Япония до западното крайбрежие на Филипините.

Китай също се опитва да ограничи достъпа на американците до по-отдалечени райони - вече и в Тихия океан - с оръжия, които дори могат да ударят американската база на остров Гуам. 

Разбира се, Пентагонът е напълно наясно с всичко това. След десетилетия на война, ограничена до борба с бунтовници, американските сили претърпяват основно преструктуриране и модернизация за нова конфронтация между суперсилите. По време на Студената война СССР се смяташе за вероятния противник на Вашингтон. Сега на първо място е Китай.

Според авторите на доклада обаче Вашингтон не подхожда към проблема достатъчно сериозно.

В изследването се говори, че "остарялата представа за себе си като за единствена свръхдържава, преобладаваща сред дипломатическия естаблишмънт в САЩ, вероятно ще ограничи способността на Вашингтон да предприеме стъпките и отстъпките, които са необходими, за да се постигне успех в Азия".

САЩ нямат проблеми с финансирането на разработването и закупуването на нови оръжия, но задачата пред тях е изключително трудна.

"Америка е атрофираща сила, недостатъчно подготвена и оборудвана, за да се конкурира с друга суперсила", се посочва в доклада.

Този документ е много отрезвяващ, тъй като е съставен от учени, базирани в Австралия - една от основните съюзнички на САЩ в региона. Китай без съмнение се чувства като най-голямата регионална сила - това е видно от военните му политики.

Лидерът на Китайската комунистическа партия Си Цзинпин реши не само да даде отпор на американския президент Доналд Тръмп при продължаващата търговска война между страните, но и зае крайно жестока позиция по други спорни въпроси, било демократическите демонстрации в Хонконг или претенциите на Китай над Тайван.

Развитието на китайските въоръжени сили до равнище, което съответства на икономическата мощ на страната, е неизбежно. Но множество експерти се опасяват, че политиката на Тръмп единственото влошава и без това сложната ситуация.

Например, много американци смятат, че действията на Китай в търговията налагат реакция, но начинът, по който тя бе извършена, кара някои експерти да се опасяват, че накрая Вашингтон може да загуби тази търговска война.

Във външната политика на САЩ при Тръмп често отсъства ясна стратегия - тя е твърде силно повлияна от профила на президента в Twitter и отвличащи вниманието фактори като неочаквания план на държавния глава да закупи Гренландия.

Китай е с ясно формулирани цели, които възнамерява да постигне и разработва стратегия, която да му помогне да ги постигне. Освен това възможно е той вече да е постигнал целта си.

Анализът на Джонатан Маркъс е публикуван в руската версия на "Би Би Си", откъдето го препечатваме.