На възхода и падението на опозорения холивудски магнат Харви Уайнстий e посветен нов документален филм на Би Би Си, който ще има премиера в стрийминг платформата „Хулу” в понеделник, 2 септември.

Почти две години след началото на скандала може да се предположи, че няма какво ново да се каже за предполагаемите сексуални престъпления на Харви Уайнстийн, пише Си Ен Ен. „Недосегаем“ опровеграва този скептицизъм – не само чрез интервюта с обвинителите на бившия продуцент, но и с бивши негови служители и сътрудници, които обсъждат степента на своето (и холивудското) съучастие.

Филмът на режисьорката Урсула Макфарлан представя портрет на Уайнстийн като блестящ шоумен, създаден от същия материал като ранните студийни шефове. В същото време той е и насилник – както казва бившият президент на „Mирамакс“ Марк Гил, „тиранин, използващ възможно най-порочни методи, за да внушава страх“.

Ужасяващо поведение, но филмът предполага, че вулканичният нрав и хвърлянето на пепелници всъщност са помагали на продуцента да прикрива от подчинените си онова, което не е искал да знаят. Както отбелязват служители на „Мирамакс”, Уайнстийн е бил много противоречива личност, която знае как да печели холивудските таланти с чар и да омайва членовете на Академията и медиите.

Може би преди всичко „Недосегаем” обяснява не само как Уайнстийн успява толкова дълго да прави безнаказано това, в което го обвиняват, но и как културата на развлекателната индустрия и властовите структури заглушават онези, които биха могли да говорят. (Уайнстийн и неговите адвокати продължават да отричат всички обвинения в секс без взаимно съгласие и миналата седмица той пледира невинен по нови обвинения за сексуални посегателства пред наказателния съд в Манхатън.) От тази гледна точка „Недосегаем“ се простира отвъд подробностите в историята на Уайнстийн до по-широк поглед към средата, позволила злоупотребите да останат без последици.

За да представи контекста, филмът се връща към създаването на студио „Мирамакс” (кръстено на родителите на Уайнстийн). Компанията достига рано своя връх с три заглавия – „Левият ми крак”, „Кино Парадизо” и „Секс, лъжи и видео”. Филмите на „Мирамакс” правеха пари и печелеха награди. Тази мощна комбинация обяснява защо звездите, жадуващи подобно признание, се тълпяха около компанията. Уайнстийн по същество е изобретателят на изкуството на съвремените оскарови кампании, използвайки безскрупулни тактики, утвърдени от парада на победителите, които му благодаряха публично, докато получаваха трофеите си.

Цената, която плащат за тези успехи служителите в компанията, е изтърпяването на тираничната страна на Уайнстийн; въпреки това, много от тях сега споделят, че са били изненадани – поне за известно време – когато обвиненията в сексуални посегателства започнаха да излизат наяве.

Някои от работилите за „Мирамакс” повтарят твърденията на близкия на Уайнстийн журналист A. Дж. Бенза, който казва, че с годините е осъзнал, че всички сексуални връзки на Уайнстийн са били по взаимно съгласие.

„Жените бяха просто част от нещата – казва той. – Те идват заедно с властта.”

Журналистът Кен Улета разбрал за хищническото сексуално поведение на Уайнстийн сравнително рано, но не е бил в състояния да намери хора, желаещи да говорят публично по това време. Ронан Фароу, който (заедно с „Ню Йорк Таймс“)изнесе информацията за Уайнстийн и публикува разкази на обвинителките му, изложи сложните усилия на продуцента да дискредитира потенциални обвинители и да заплашва репортерите. Продуцентът дори наема частни детективи за издирване на снимки, на които жените, които „уж” е нападал, стоят усмихнати до него.

Емоционаното ядро на „Недосегаем” са интервютата, в които някои от предполагаемите жертви на Уайнстийн – сред тях Розана Аркет, Пас Де ла Хуерта и Хоуп Д’Амор – споделят поразително сходни подробности. Актрисата Ерика Розенбаум признава, че е имала неприятното изживяване да се срещне с него насаме, но добавя:

„Човек поема рискове, когато е млад, изпълнен с надежди и се опитва да успее в тази много трудна индустрия”.

Тук има достатъчно материал за два документални филма, но Макфарлан го представя с икономичност, проучвайки най-важните въпроси, надвиснали над голяма част от отразяването на #MeToo: как хората не са знаели това, за което се твърди, че е ставало и до каква степен не са искали да знаят.

„Недосегаем“ не дава всички отговори, но очертава тази все още разгръщаща се история и пробуждането на развлекателната индустрия за нея – задълбочено, с ярки и смущаващи подробности.

Площад Славейков