Докато градското население набъбва, градовете и стартиращите компании търсят свежи транспортни решения. Електрическите тротинетки са очевиден начин за експериментиране. Леки, сравнително бързи и удобни, когато общественият транспорт не достига, те бързо стават предпочитан начин на придвиждане, особено за младите хора. 

Модерното средства обаче имат и своите големи недостатъци. Липсата на нормативна уредба за тях създава хаос и предпоставки за тежки инциденти, в американския град Атланта дори вече има смъртен случай. Някои европейски градове вече започват тежки процедури по ограничаване на движението на тротинетки, а на места дори ги забраниха. 

Как се справят с проблема обаче в САЩ - мястото, от което модата на тротинетките започна? Трудно, хаотично и на парче, оказва се.

В Дивия запад на новите транспортни средства никой не знае какво да прави с електрическите тротинетки, пише в обширен материал CNN Bussines. 

Появиха се внезапно в много градове и моментално предизвикаха оплаквания - блокирани тротоари, задръствания и инциденти. Тротинетките се очертават като "новите хулигани на пътя" - достатъчно бързи, за да безпокоят пешеходците и така да създават проблеми с безопасността им. Когато обаче те се окажат на улицата са бавни и уязвими сред двутонните превозни средства и сред огромните дупки, които могат буквално да погълбат малките гуми на тротинетките.

Правителства, общини и дори частни компании се опитват да създадат правила за новите превозни средстава и най-вече - такива правила, които да се спазват. 

Кога и къде могат да се карат тротинетките? Колко километра в час могат да развиват? Трябва ли да разполагат с по-големи колела и трябва ли да бъдат оборудвани с по-ярки светлини? Всички тези въпроси тревожат общинските администрации из целия свят.

"Определено е трудно. Нямаме много добри данни. Толкова е анекдотично, че това е един от най-големите ни проблеми", казва пред изданието Ноел Лево - изпълнителен директор на неправителствена организация за подобряване на управлява публични пространства в кварталите. 

Градските администрации още не са забравили как Uber щурмува техните улици и им създаде дълготрайни главоболия. Затова в опитите се включват и самите компании, които отдават под наем тротинетките, като един вид нужна за отрасъла саморегулация.

В Денвър например можете да използвате тротинетка на Lyft, за да стигнете до музея или стадиона за хокей, но не и до стадиона за футбол. За да стигнете до там, трябва да използвате превозно средство на някоя от другите две компании  - Bird или Lime. Компаниите ограничават струпването на тротинетки на чувствителни или претъпкани зони, работят заедно с общините и се опитват да предотвратяват инциденти.

Някои от големите градове обаче прекаляват със своите изисквания за зони свободни от скутерите. Портланд и Орегон например са поискали от компанията Bold да ограничи използването на машините в цели 400 области.

Отделни райони влизат толкова бързо в списъците от забранени зони, че някои от основните компании, предоставяюи услугата, се оплакват, че дори не знаят, че машините са забранени на тези места. 

Как обаче става регулацията?

Чрез GSP. Когато компанията получи или си самосъздаде градски район, в който движението на тротинетки е забранено, въвежда координатите и машините започват да се съобразяват с това. Когато например излезете извън границите на позволената територия, скутерът ви започва да забавя темпото и не ви позволява да продължите карането. 

На пръв поглед това изглежда като добро решение? То обаче, оказва се, повече пречи на отрасъла да се развива. Компаниите, предлагащи електрически тротинетки, се продават като една справедлива форма на транспорт, която служи прекратява проблема с т.нар. "последна миля". Много често градският транспорт, колкото и добре да е организиран той, да не е достатъчен да заведе пътника до крайната му спирка, или ако е - струва прекалено много. Така че електрическите тротинетки трябваше да решат именно този казус. 

Това все пак е бизнес

Постоянните забрани, въвеждане и отмяна на регулации, различните нормативни уредби в различните градове и недисциплираността на шофьорите на тротинетките обаче могат да изиграят лоша шега на отрасъла. Докато се водят споровете за километри в час, блокирани улици, каране по пътя или по тротоарите, места за паркиране и безпопасност на пешеходците, малко по малко, инвеститорският интерес се охлажда. Компаниите наливат милиони в новите превозни средства, които са постоянно спъвани от изброените проблеми. Освен това, наред с регулаторните неволи, тротинетките нямат особено дълъг живот, така че да имат бизнес смисъл.

Оказва че, пише изданието, или компаниите ще намерят начин да задоволят глада на инвеститорите и в същото време да запазят интереса на обществеността, или историята може да запомни електрическите скутери като поредната градска прищявка. 

Как е в България?

Само няколкото седмици след като електрическите тротинетки под наем навлязоха и в София, се появиха и първите реакции за нуждата от регулации. За момента основните идеи са за ограничение на скоростта за движение до 20 км/ч и регулация кой и как може да се движи с този вид превозни средства. За целта обаче ще трябва поредна промяна на законите за движение по пътищата. 

"Чувствителна тема, която също следва да бъде обект на контрол, е минимална възраст за водачите на този тип превозни средства. Предложението на ДАБДП, което ще бъде обект на допълнително обсъждане, е тази възрастова граница да бъде 14 години с възможност за допълнително ограничаване на максимално допустимата скорост на движение на 12 км/ч до навършване на 16 г. Обект на дискусия ще бъде и дали е необходимо въвеждането на задължителна регистрация на електрическите тротинетки и застраховки за тях", коментираха от Държавната агенция "Безопасност на движението по пътищата".

Друга идея на държавната агенция е да се създаде регламент за задължителни предпазни средства, които лицата, управляващи тротинетки, да носят.  Друг висящ въпрос е по каква инфраструктура да бъде разрешено използването на подобни превозни средства, но държавната агенция няма предложение по въпроса.