Природата на Буда не е специално качество, присъщо само на малцина привилегировани. Истинският белег за това, че я осъзнавате, е да прозрете колко обикновена е тя всъщност – способността да виждате, че всяко живо същество е също толкова открито, чисто и осъзнато, колкото сте и вие.

В „Радостта да живееш“ тибетският учител Йонги Мингюр Ринпоче съчетава древната мъдрост с последните постижения на западната медицина, за да ни покаже как можем да живеем по-здравословно и щастливо. Световноизвестният будистки монах разкрива своите техники за медитация, които предизвикват положителни промени в съзнанието, тялото и живота ни.  Неслучайно Ринпоче е обявен за „най-щастливия човек на земята“ – състояние, до което може да достигне всеки от нас. Условието е да развие по-състрадателно отношение към другите и с търпение, упорство и желание се откаже от обусловените представи за себе си и за света.

Клуб публикува откъс от книгата "Радостта да живееш" на Йонги Римпоче (изд. Прозорец")

Кое е онова, което разпознава храненето?

След векове изследователска работа сме се добрали единствено до извода, че съзнанието няма специфично местообитание, форма, вид, цвят или друго някакво осезаемо качество, каквото можем да припишем например на сърцето и белите дробове, или пък както можем да опишем основните принципи на кръвообращението и областите, които контролират съществени жизнени функции като метаболизма. Колко по-лесно би било да заявим, че съзнанието – толкова потискащо неопределимо явление – изобщо не съществува, или да махнем с ръка и да го запратим във въображаемия свят на призраците, гоблините и феите.

В действителност никой не би се осмелил да отрече съществуването му. Ние мислим, чувстваме, усещаме, че ни наболява гърбът и краката ни изтръпват. Можем да определим кога сме изморени, напрегнати, щастливи или тъжни. Неспособността да локализираш и да дефинираш един феномен съвсем не означава, че той е нереален. Единственият извод е, че все още не разполагаме с достатъчно информация, за да предложим работещ модел. Ще използвам проста аналогия – можем да сравним научното схващане за съзнанието със своето собствено отношение към нещо толкова обикновено като електричеството.

За да светнеш лампата или да пуснеш телевизора, не се искат кой знае какви познания относно електрическата верига или електромагнитните полета. Ако крушката не работи – сменяте я. Ако телевизорът не тръгне, проверявате кабелната или сателитната връзка. Може да ви се наложи да смените изгорялата крушка, да пристегнете кабела, свързващ телевизора със сателита, дори да подмените изгоряла лампичка. В най-лошия случай се налага да прибегнете до услугите на техник. Но това, което определя всичките ви действия, е едно основно разбиране – има ток.

Подобна ситуация наблюдаваме при функционирането на съзнанието. Съвременната наука е успяла да идентифицира много от клетъчните структури и процеси, способстващи интелектуалната, емоционалната и сетивната активност, които свързваме със съзнанието. Но все още е далеч откритието какво действително представлява то. Всъщност колкото по-задълбочено учените изучават менталната активност, толкова по-близо стигат до будисткото схващане за съзнанието като постоянно разгръщащо се събитие, а не конкретна същина.

Ранните преводи на будистки текстове описват съзнанието като конкретна „вещ" или „нещо", битуващо отвъд границите на тогавашното научно познание. Тези неточни преводи обаче се основават на наложилата се в западната наука презумпция, че всичко преживяно трябва да има физическо съответствие. По-новите интерпретации на класическите текстове представят концепция за съзнанието, доста по-близка до схващането на съвременната наука – като неспирен поток от събития, нещо случващо се, основано на взаимодействието между трайните „психически навици" и непредвидимите елементи на непосредствения опит.

Будистките и западните учени споделят мнението, че именно съзнанието отличава живите или разумни създания от другите организми като тревата или дърветата и още повече от онези неща, които така или иначе считаме за неживи – скали, обелки от бонбони, циментови блокчета. Съзнанието всъщност е най-същественият определящ аспект на създанията, притежаващи качеството „съзнателност". Дори земният червей притежава съзнание. Разбира се, не тъй сложно като човешкото, но пък може би в простотата се крие някаква добродетел. Не съм чувал червей да е стоял буден цяла нощ, потънал в тревожни мисли какво се случва на фондовата борса.

Будистите и повечето съвременни учени са единомишленици по още един пункт – че съзнанието е най-съществената отлика на живата природа. То е в известен смисъл „кукловодът", а тялото и останалите форми на общуване, съставляващи аспекта „реч", са само марионетки.

Можете да изпробвате тази идея върху себе си. Почешете се по носа. Какво разпознава подраскването? Дали тялото усеща само по себе си? То ли насочва вдигащата се ръка и подрасква собствения си нос? Или пък да вземем например жаждата. Ако ви се пие, именно съзнанието регистрира жаждата, кара ви да си поискате чаша вода, насочва дланта ви да вземете чашата и да я поднесете към устата си и накрая ви нарежда да преглътнете. Пак съзнанието регистрира удоволствието от задоволената физиологична потребност.

Въпреки че е невидимо, съзнанието присъства навсякъде и действа неуморно. То е в дъното на способността ни да различаваме сградите от дърветата, дъжда от снега, ясното небе от облачното. Ала понеже съзнанието е толкова основополагащо условие за нашето съществуване, повечето от нас го приемат за даденост. Не си правим труда да се запитаме откъде произтичат мислите „гладен съм", „искам да си вървя", „искам да поседна". Не си задаваме въпроса: „Къде е съзнанието – вътре в тялото или някъде отвъд него?".

Къде е началото му, къде битува и къде е краят му? Има ли форма и цвят? Дали изобщо съществува? Или пък не е нищо повече от безсистемна активност на нервни клетки, добили с течение на времето силата на навик? Но ако искаме да сложим край на безбройните болезнени преживявания, страдания и неудачи, които ни връхлитат в ежедневието, ще трябва да вникнем в значимостта на факта, че притежаваме съзнание, да направим усилие да се вгледаме в него и да разберем основните му черти.

Това всъщност е много просто. Отначало изглежда трудно, защото сме свикнали да наблюдаваме само външния свят, на пръв поглед пълен с интересни обекти и изживявания. Да се вгледаме в собственото си съзнание е все едно да се опитаме да видим тила си без огледало.

Сега ви предлагам един лесен тест, за да ви демонстрирам колко проблематично е да гледаме на съзнанието с арсенала на обичайните познавателни механизми. Не се безпокойте. Няма да получите двойка на този тест и нямате нужда от молив за попълване на листовки.

Ето го и теста: следващия път, когато седнете да обядвате или да вечеряте, просто се запитайте: „Кое е онова, което мисли, че тази храна е вкусна или пък блудкава? Кое е онова, което разпознава храненето?". Отговорът изглежда очевиден: „Моят мозък". Но когато наистина помислим за мозъка от перспективата на съвременната наука, откриваме, че обяснението далеч не е толкова просто.