Той се казва Хенри Чалфонт. Днес е 79 години. Завършва класическа скулптура в университета в Станфорд. Но животът го превръща в най-популярния документалист на графити. В света.

Графит с лика на Хенри Чафонт, който той ползва за страницата си във фейсбук.

Чалфонт заживява в Ню Йорк през 1970 г. С идеята да твори по специалността си. Времето обаче съвпада с разцвета на бандите, хип-хоп субкултурата и графити движението, което използва за платно предимно подземния свят на метрото. Рисунките се местят по фасадите в последствие.

Скулпторът бързо се преквалифицира. И решава да изследва в дълбочина новите течения в градския живот. Въоръжен с фотоапарат и камера, той документира уличните войни, чиито оръжия са боя и спрей. Войни и между авторите, и на всички автори с властите и обратното. Запечатва на хиляди кадри еволюцията на вандализма по влаковете в образи. Разказва и историите зад изображенията.

Работата му съвпада и с обявената от властите в Ню Йорк "война срещу графитите", нещо, за което градът - заради мащаба на бедствието, харчи милиони долари. Но историята как управата на Ню Йорк се бори с графитите е толкова пъстра, че е цяла отделна вселена от голямата тема "графити". Между другото, само за периода 1972-1974 г. на територията на Голямата ябълка има над 4500 ареста на графити автори. Или обикновени вандали, защото ги има и двете групи хора. Една от стратегиите е част от наказанието на хванатите графитаджии да почистват сами творчеството си. За собствена сметка. 

Чалфонт разказва в интервюта, че разходките му из Бронкс с проблясващ обектив не са били приемани с доверие от хората, чиято субкултура документира. Но с времето това се преодолява. Разказва и за самото време, което ражда графити субкултурата тогава. От кадрите, разказите и впечатленията му, от създадените контакти, се ражда документалният филм "Style Wars" и книгите "Subway Art" в съавторство с фотографката Марта Купър, и "Spraycan Art" - в съавторство в Джеймс Пригов.

Колекцията от снимки на Чалфонт е от над 1500 кадъра. Участва в изложби по целия свят. А в момента тече кампания за събиране на средства документалната му работа да се върне там, където се е случила - в Бронкс. В Музея на Бронкс.