Марави е красив град, с високи, сгушени една до друга къщи и богато украсени джамии. Разположен на южния филипински остров Минданао, той е мюсюлмански бастион в една преобладаващо католическа страна. 

Ислямът е дошъл тук още през 13 век, когато пристига заедно с търговците от Близкия изток и Малайския архипелаг. Християнството  се опитва да стъпи на острова почти 3 века по-късно, когато испанците колонизират страната. Марави обаче остава мюсюлмански център, въпреки че двете религии съжителстват без особени конфликти. 

Нещата започват да се променят през 2016 година. Тогава двама братя от местно племе Моуте се завръщат от теологично обучение в Близкия изток и започват да проповядват войнствена версия на исляма и събират група от над 200 последователи. Не минава много време преди фундаменталистите да започнат да атакуват местни правителствени сгради и полицейски участъци. 

Година по-късно ударите се засилват, джихадистите стават все повече, а помощта от бойци, дошли от Индонезия и Малайзия, прави ситуацията за местните власти все по-трудна. В края на май на 2017 г. в града започва да оперира "Абу Саяф" или "Носителите на меча". Радикална групировка, съюзник на Ислямска държава и бъдещ временен владетел на региона. 

Конфликтът става ежедневие и на най-непредвидимите места. Отец Хито е християнския свещеник, изпратен в града преди 23 години като мисионер, чиято задача била да разпространява ценностите на католицизма в района. От 23 май на 2017 година обаче той е заложник на "Абу Саяф" в джамията "Бато". 

Времето за вечеря събира странни компании. Дългата дървена маса в основата на сградата е събрала отеца, няколко други християни като него и 15-на джихадисти от другата страна. Всички се хранят заедно, говорят си и битовите им задължения не се различават особено от предконфликтото време. В един момент се чува стрелба, всички скачат, а Хито хваща един АК - 47, който лежи в краката му и го хвърля през масата към един от джихадистите, който го хваща и заема позиция на входа на джамията. Стрелбата преминава и всички отново се настаняват на масата. 

Този сюрреалистичен живот вече е ежедневие за католика. Четири месеца той е заложник и живее със своите поробители. Не може да каже, че ги харесва, но описва държанието си с тях като обикновена "човешка близост". 

"Когато чуя, че някой е от джихадистите е загинал, дори скърбя за него", казва той днес, свободен, пред BBC. 

Хито си спомня деня на обсадата - по средата на деня, телефонът му започва да звъни настойчиво и го буди от леката дрямка. Едни и същи съобщения, едни и същи послания от неговите приятели католици и мюсюлмани - "Махай се от Марави!". 

Вместо да го направи обаче, Хито си спомня, че си казал: "Доверявам всичко в божиите ръце".

В късния следобяд градът вече е завладян от джихадистите, прозорците са затворени, светлините изключени. Бойците издигат черните знамена на Ислямска държава над болницата. Полицейският участък е практически изгорял. 

Малко по-късно радикалите вече са пред портите на катедралата. Хито отваря вратата и вижда над 100 насочени към него дула. Принуден е да се качи в микробус, който обикаля града цяла нощ, а задържаният слуша проповедите на ислямистите.

"Индоктринираха ни цяла нощ. Не спираха да повтарят:"Ние сме тук, защото искаме да разчистим Марауи. Това уж е мюсюлмански град, но тук има наркотици, има корупция, има вино и музика. Тук сме, за да установим халифат".

Отец Хито попада в джамията "Бато" - командния център на джихадистите. Въпреки че са установили контрол над града, филипинските военни продължават битките, появяват се и доброволни отряди, които не спират да водят улични битки със завоевателите. "Абу Саяф" имат нужда от всичките си налични активи, а отец Хито и няколкото негови живи спътници християни са именно такива. 

Заложниците са изправени пред избор - или сътрудничите на бойците или ще бъдете подложени на т.нар. "дисциплинарни действия". Хито знае какво означава това - мъчения, бой и смърт. Така той решава да да се примири. Готви, чисти и дори - признава той - прави бомби за самоубийствените атентати на групата. 

Вярата му в Бога го кара да смята, че Той все пак ще му помогне, ще го измъкне и ще му прости. Тази вяра обаче е подложена на жестоки изпитания. С напредването на бойните действия, с помощта на американското и австралийското разузнаване, филипинската армия извършва тежки и безмилостни бомбардировки над града. 

Хито преживява над 100 въздушни удара през цялото си време в плен.

"Молех се и се молех на Бог следващата бомба просто да ме удари. След това обаче бързо размисляш и си казваш:" Не Господи, не ме убивай. Не искам да умирам!"

Той признава, че е имало моменти, в които не е имал сили да се оповава на Бога.  "Ако съм съгрешил, заслужавам наказания, но това беше твърде, твърде много!"

Молбите на Хито са все пак чути късно вечерта на 16 септември - 4 месеца след като попада в плен. Филипинската армия е все по-близо до джамията, свещеникът дори чува гласовете на войниците зад стените. Той решава, че това е единственият му шанс. Измъква се от задния вход на джамията и започва да бяга. Две улици по-надолу са посрещнати от група мъже с насочени оръжия - армията. Отец Хито е спасен и отива на сигурно място.

Месец по-късно филипинският министър на отбраната обявява освобождаването на града, а братята от племето Мауте - Омар и Абдула, както и лидерът на "Абу Саяф" са убити, останалите бойци разбити и разпръснати.

5-месечната обсада отнема живота на над 1000 човека, над 100 000 души са разселни принудително, живеят в лагери или при роднини. Мащабът на разрушението е равен на този в Ракка, Алепо или Мосул. Всяка сграда е повредена.

Днес, отец Хито вече не живее в Марауи.  "Твърде е опасно", убеден е той.

Въпреки това понякога се връща, за да проповядва в местната гимназия, която е превърната в център на католическата общност. Тук той е знаменитост, а студентите му се събират на групи и искат да се снимат с него. Той е вдъхновяващ и им разказва дори най-смущаващите моменти, които е преживял по време на обсадата. Забавен е и младежите го обичат.

"Чувството за хумор е инструмент, който може да направи живота по-лек", разказва Хито.

Въпреки изживения ужас, въпреки вътрешното опустошение, отецът още вярва, че религиите могат да намерят общ път и да спрат кръвопролитията. 

"След войната хората научиха много уроци. Мюсюлманите и християните зная, че чрез насилие никой няма да победи, всички за губещи".