На мини турне тръгва диригентът Максим Ешкенази с фестивала „Фортисимо фeст“. Предстоят му три концерта – във Враца на 8 септември на площада пред Общината, в Габрово на 10 септември на площад „Възраждане“ и в Разград на 12 септември на площад „Ларго“. Всички са с вход свободен, благодарение на Фондация „Америка за България“.

Два филхармонични оркестъра – Врачанска симфониета и Разградска филхармония – ще свирят българска класика, български фолклор, музика от българското и световното кино. Концертите ще имат за водещи лица от сцената и екрана – Герасим Георгиев-Геро, Ана Пападопулу и Юлиан Вергов. Сред солистите ще бъдат Михаела Филева, Дони, Георги Андреев, братя Зайранови.

Малко преди турнето поканихме Максим Ешкенази, за да поговорим за класиката и нейната публика.

- Хиляди столичани помнят Вашите концерти пред Народния театър, в един момент дори се превърнаха в емблема на лятото в София. Защо ги няма днес, г-н Ешкенази?

- Има ги. Ще свирим във Враца, Габрово и Разград…

- Но не и пред Народния театър.

- Ами напишете го, повторете го много пъти и ще ги има отново. Тази година разделихме концертите стратегически на западна, централна и източна България. Враца, Габрово и Разград са три града, в които има деен културен живот, към който смятаме, че ще допринесем с нещо ново. Подготвили сме страхотни програми. Ако има повече желание от публиката, надяваме се да ги повторим някой ден в София. Аз също си спомням с мили чувства за концертите пред Народния театър…

- Помня един фантастичен концерт под проливния дъжд, и никой от публиката не си тръгна.

- Това е може би един от най-емоционалните концерти в живота ми – да си помислиш, че зад гърба ти няма никой, а като се обърнеш, всички да са там. И досега ми пишат хора как момичето нямало чадър, а момчето ѝ дало, запознали са се, оженили се и сега имат деца. Това е много скъп момент.

- Трите концерта са от програмата на „Фортисимо фест“, имате също „Фортисимо Фамилия“ и „Фортисимо в клас“. Като инициатор на всички тях, защо избрахте за заглавие „Фортисимо“, а не да речем „Ешкенази фест“? Достатъчно професионалисти имате в семейството, за да го направите.

- „Ешкеназисимо“… (смях). Знаете ли как ми хрумна цялото нещо? Седях си в едно бунгалце край океана и си мислех как да го наречем това, какво ще е, фестивал ли, концерти на открито ли и някак си се сетих за двете „F“ на цигулката, акустичните отвори, и си помислих: „Фортисимо Фест“. „Фортисимо“, защото ще бъде на открито, ще свирим гръмки, силни и щастливи неща.

- Сега ще свирите българска класика, български фолклор и музика от световното и българско кино. Патриотична програма.

- Музика от Панчо Владигеров, Петко Стайнов… Аз, както и всички български музиканти, които сме в чужбина, имаме задължението да разпространяваме българска музика по света. Не само от патриотични чувства, а защото музиката е много хубава. Професионалисти от най-високо ниво са създали нашата класика и е хубаво да я разпространяваме, защото американската, руската и немската класика са разнесени доста от техните диригенти, а и техните дължави силно са подпомогнали този процес. Днес Китай се опитва да направи същото със своята музика, но в България нямаме такъв финансов потенциал, затова пък разполагаме с огромен талант и талантливи музиканти, които са навсякъде по света.

- Поради липсата на добро заплащане в България сте се пръснали по цял свят…

- Не е само заради това. Ние пътуваме от град на град, защото не може да имаш концерти всяка седмица на едно и също място, ще омръзнеш на хората. Дали днес си във Флорида, утре в Калифорния, във Финландия, България, Япония, Южна Корея – пътуваш на различни места, при друга клиентела.

- Преди да се захванете с дирижиране, сте били цигулар – случва ли се и днес да излезете с цигулка на някой концерт?

- Този път специално малко ще посвирим на улицата в тези градове преди концертите – както едно време като деца в Музикалното училище сме хващали цигулките и сме свирили дуети на „Витошка“. Даже с братовчед ми Мартин Пантелеев, който беше музикален директор на Софийската филхармония, сме свирили по улиците, като сме били 10-11 клас – ей така, да изкараме някой лев.

- Привличате млада публика към класиката, не се притеснявате да правите образователни концерти с участието на популярни лица от попкултурата – други музиканти биха отказали такива ангажименти като непрестижни, случва се дори и да Ви критикуват. Как приемате това?

- Не че не се притеснявам, напротив – но според мен тези концерти са много важни. Дали аз се притеснявам или не ме вълнуват като музикант, е маловажно за целите на програмите „Фортисимо“. Това са програми, социално необходими на София, и те все повече се разрастват из цяла България, което много ме радва. Вече има много търсене. Сега, по време на концертите от турнето във Враца и в Разград, ще имаме опера. Започваме с филмова музика, минаваме през оперна и завършваме с класически хитове. Обръщаме този път всичко наопаки – едно време карахме в последователност класическа, филмова, фолклор, а сега почваме с филмова.

- Започвате с попкултурата, може би е нормално.

- При нас няма нормално, всеки концерт е експеримент. Единственият критерий са зрителите – дано се появят хора във Враца, Разград и Габрово. Това са безплатни концерти, които „Америка за България“ финансира, за да може да достигнат до колкото се може повече хора. Защото каквато и да е цената на един билет, веднага слага едно класово разделяне между тези, които искат и могат, и онези, които искат да дойдат, но не могат да си го позволят.

- Всъщност, концертите в зала „България“ продължават да са на много по-достъпни цени от тези в операта… но и на най-скъпите е пълно. Вероятно и заради чуждите солисти.

- В Софийска филхармония идват солисти от цял свят. Качеството на концертите се е вдигнало с около 5000% най-малко.

- 5000! Как го сметнахте?

- Преувеличавам малко, но Найден Тодоров изглежда има много усет и разбиране и с всичките си контакти е променил изцяло тертипа на солистите, които Филхармонията кани. В момента се канят най-елитните и най-добрите солисти на Земята. И аз мога да го кажа, защото следя програмите на всички културни центрове, те не са много по Земята, така че не е много трудно. В момента Софийска филхармония и „Фортисимо фест“ са ако не на най-високото световно ниво, то много близко до него.

Искам да отбележа, че Христо Павлов, който е главният диригент и директор на „Симфониета“-Враца прави някакви магии. Аз във Враца никога преди това не бях дирижирал, но в последния сезон правя, каквото правя, и все се появявам във Враца. Всички добри диригенти в България гостуват на оркестъра на Враца, солисти идват от Европа. И това моментално качва нивото на музикантите, аз наблюдавам как с всяка година се променя оркестърът. А това е сравнително малък град.

- Дали успяват да напълнят залата?

- Пълно е. Абсолютно всеки път, когато съм дирижирал, залата е пълна с хора, които седят по стълбите. Те имат и нова зала, която е със страхотна акустика. Очаквам, като тръгнем от един западнал югоизточен център на Европа, да вървим само напред…

Площад Славейков