Община Бургас също се присъедини към кампанията на Клуб Z "ИZчистване". Инициативата е за заличаване на оскърбителните графити по стените и насърчаване на уличното изкуство. А целта - да привлечем общественото внимание към проблема с грозните, цинични, заплашителни и дори опасни графити, които като някаква зараза са плъзнали в градовете ни. Бургас е един от добрите примери за община, справила се с проявите на вандализъм и опазването на градската среда от драсканици. 

ПЕТЪР ПАРУШЕВ, началник на отдел „Култура“ в община Бургас, отговори на въпросите на Клуб Z по темата.

Г-н Парушев, вандализъм, форма на бунт и желание за изява, вид съвременно изкуство – какво за вас са графитите и къде са границите? Кой от видовете рисунки преобладава във вашия град? 

Според мен уличните графити артисти по-скоро търсят да изразят себе си в заобикалящата ги среда. В този смисъл погледнато, мисля, че това е най-вече форма на съвременно изкуство. Това са хора с идеи, хора новатори, които искат да оставят някакво послание под формата на улична рисунка, за да бъде видяна от повече обикновени хора. Това са новите модернисти в изобразителното изкуство, ако мога така да се изразя. Тези съвременни творци нямат за цел да привлекат някаква елитарна зрителска аудитория към галериите и музеите за изкуство. По-скоро целят и разчитат на реакцията на обикновения, на случайния минувач. 

Разбира се, не трябва да отричаме, че съществуват и хора, които са далеч от изкуството като цяло и използват инструментите му, в случая графити спрейовете, за вандалски прояви. 

Мога смело да заявя обаче, че Бургас не страда от посегателствата от този последния вид графити надписи и драсканици. Тук преобладават целенасочените кампании за разкрасяване на града или творческо провокиране на жителите и гостите му. 

Кампанията “ИZчистване” цели да почистим грозните и обидни надписи и да се насърчи творчеството, за да имаме по-красива и уютна градска среда. Как общината се справя с хулиганите кои са най-честите "платна" за рисуване? Имате ли политики за опазване на паметници и публични сгради от драсканици? 

Радвам се, че издание като Клуб Z подема такава кампания, свързана с графити надписите върху сгради и градската инфраструктура. Както вече споменах, за радост в Бургас през последните години почти нямаме подобни случки. Иначе преди време се е случвало градът да осъмва с графити надписи върху постамента на паметника "Альоша" на площад „Тройката“. Това може би е паметникът, който най-често е бил надраскван. Друг такъв случай имахме преди години с още един паметник в стария парк на комплекс „Славейков“. 

Разбира се, веднага реагираме - изпращаме екип да почисти надписите върху паметниците със специални препарати, които премахват напълно тези надписи и не оставят следа върху паметниците. 

Да, най-общо казано, имаме рубрика „Вандали в действие“, чрез която благодарение на градската мрежа за видеонаблюдение показваме всеки акт на вандализъм в града, сред които спадат и нерегламентирани графити надписите върху сгради и паметници. Това правим най-вече с превантивна цел, за да не се повтарят подобни случаи в бъдеще, а и да заострим вниманието на гражданите върху грозните сцени на хулиганство. 

Какъв ресурс на общината “гълта” почистването на фасади? 

Спокойно мога да заявя, че разходите за това в Бургас са пренебрежително малко, тъй като нямаме много такива случаи. Тук, при нас, повечето хора, които се занимават с графити, са активни млади творци с добри идеи, с които община Бургас си е партнирала неведнъж през последните десетина години. 

Залавянето на нарушители със спрей е трудна работа по признание на полицията, какъв е опитът от Бургас? 

Доколкото ми е известно, в това отношение Бургас не се различава от другите градове в страната. Трудно е да бъдат разкрити точно хората, които късно вечер, когато целият град спи, облечени в анораци и с качулки на главите, са решили да надраскат с графит някой паметник. Но това си е вид криминална проява и като такава е в юрисдикциите на органите на реда. 

Понякога се появяват нерегламентирани, но красиви графити – каква според вас трябва да е съдбата им и от какво зависи тя? 

Това е много относително и зависи от конкретния случай. Например много зависи къде е графитът, върху какъв обект и в коя част на града е, както и, разбира се, какво точно изобразява рисунката. Доскоро имаше няколко много красиви рисунки върху стар електрически трансформатор в комплекс „Славейков“, които по-скоро освежаваха и сливаха металния трансформатор с парковата среда, в която той се намира. В това няма нищо лошо, стига да не пречи и да не е в разрез с архитектурния градски облик. 

Графити има нявсякъде по света, хулигани също. Има обаче и градове, които се гордеят със своите графити, някои рисунки стават световноизвестни. Може ли и трябва ли да се насърчават уличните артисти за сметка на обикновените вандали, които драскат? И как властите могат да участват в това? 

Разбира се, че е по-добре тези стрийт художници да излязат на „светло“ и съвсем легално да покажат своето изкуство и виждането си за света, в който живеят. Може би това е и причината в Бургас да няма много хулигански прояви с графити рисунки, тъй като общината отдавна си сътрудничи с тях по най-различни проекти и градски арт фестивали. 

Първият съвместен проект с графити майсторите в Бургас бе още преди десет години, когато поискахме от тях да изрисуват две бетонни съоръжения на бул. „Стефан Стамболов“. Община Бургас ангажира графити майсторите Иван Янков–Esteo и Димо Шехларски да пресъздадат в картини морската флора и фауна върху съоръженията на ВиК. Станаха много красиви и бургазлии много им се радваха. 

Впоследствие сме ги канили да се включат в редица важни за града и бургазлии проекти и фестивали, като например няколко поредни издания на популярния музикален фест Spirit of Burgas, на Националния фестивал на ролерите, където изрисуваха 20-метрова стена с графити, и на Фестивала за съвременно изкуство „Включи града“ с 3D рисунка на асфалт, а по-късно и с още едно пространство за градско изкуство в Морската градина, което нарекохме „Стенографика“, като визията на стената бе променяна във времето, а рисуването на нея беше регламентирано със специален "графити кодекс". Пак там е част от арт проекта "Платна" на автора Мариана Сърбова, спечелил финансиране от община Бургас за 2016 г.

Друг интересен фестивал, в който бургаското графити общество е участвало, е „Парад на хвърчилата“. Преди няколко години специално монтирана 8-метрова графити стена до сградата на общината с рибарска тематика посрещаше бургазлии за празника на Бургас – Никулден. 

Талантливите графити художници от формацията Me click взеха участие и в кампания срещу трафика на хора в Бургас. Три поредни години /2013, 2014 и 2015/ момчетата от Me click в сътрудничество с нас организираха изложбата за млади и съвременни творци Mixed Up, в която участваха над 70 български и международни автори с над 250 творби (рисуване и фотография), скулптури и стикери от цял свят. Изложбите се състояха в културен център „Морско казино“ и в експозиционен център „Флора“ и бяха приветствани при огромен интерес и впечатляваща посещаемост. 

Ако първата стъпка е да почистим, каква трябва да е втората, за да може постепенно грозотиите, обидите и радикалните политически послания по стените да намаляват?

Вече споменах, че според мен най-добър ефект имат превантивните мерки срещу подобни действия, както и да се даде пространство и възможност за изява на този вид съвременни художници. 

 А вие лично имате ли си "любим графит"? Случвало ли се е картинка от улицата да ви усмихне? 

Разбира се, имало е през годините доста рисунки, които са ми харесвали, голяма част от тях са били в програмата на всички тези инициативи с нестандартните графити творци в Бургас.