Нападенията срещу петролни инсталации в Саудитска Арабия показват рязка ескалация на противопоставянето между Саудитска Арабия и Иран, но който и да е виновникът за това, атаката дава допълнителни доказателства, че политиката на президента на САЩ Доналд Тръмп в Близкия изток се проваля, пише американският в. "Вашингтон пост". В основата на проблема е решението на Тръмп да прехвърли лидерството в Близкия изток на Израел и Саудитска Арабия - малко вероятни съюзници, обединени от тяхната обща и разбираема антипатия към иранския режим. Досега Тръмп или насърчаваше саудитците, или се правеше, че не вижда отвратителното им поведение. Най-важното е, че Тръмп се оттегли от ядреното споразумение с Иран, макар че Иран го спазваше, точно както настояваха приятелите му в Рияд и Ерусалим. И така се озоваваме пред близкоизточното буре с барут, което е готово да избухне, пише "Вашингтон пост". Като спонсор на тероризма и отблъскващ нарушител на човешките права Иран носи огромната част от вината за дестабилизирането на Близкия изток, но Тръмп само нагнети кризата, като сляпо подкрепи приятелите си в Израел и Саудитска Арабия. Нападението срещу саудитската петролна продукция е само поредният ответен удар, но далеч не последният, заключава американското издание.
В друг аналитичен материал вестникът посочва, че ако израелският премиер Бенямин Нетаняху бъде преизбран, черните пророци за бъдещето на Израел може да се окажат прави. Ако Нетаняху успее да удължи оставането си на власт, вероятността израелци и палестинци да бъдат обречени да живеят вечно в една държава може би ще стане неизбежна. Това ще означава избор между светска и демократична, но двунационална държава или еврейски режим на апартейд. Нетаняху възприе политическа стратегия на радикален национализъм и потърси съюзници сред израелската крайна десница и религиозните партии вместо сред светските привърженици на решението с две държави.

След това Доналд Тръмп даде на Нетаняху карт бланш и изцяло се отказа от това, което изглеждаше като мощни американски ограничения срещу израелските териториални амбиции. Резултатът е оформяща се стратегия на Нетаняху да консолидира постоянен израелски контрол върху всичко, което преди е било Палестина, оставяйки 4,9 милиона араби на Западния бряг и в ивицата Газа с нещо, което е по-малко от суверенитет, и без избирателни права в еврейската държава. Намеквайки, че се ползва с подкрепата на Тръмп, през миналата седмица Нетаняху каза, че ако бъде преизбран, бързо ще анексира долината на река Йордан и всички еврейски селища на Западния бряг. Ако го направи, тогава всичко е свършено и няма да има шанс за палестинска държава, казва американски експерт, цитиран от изданието. Мнозина смятат, че Нетаняху блъфира, защото често е давал необуздани обещания преди избори и после се е отказвал от тях. Но сегашното израелско правителство радикално промени политиката към еврейските заселници. Тръмп вяло се противопоставя на израелската политика за еврейските селища, но сега предстои оповестяване на американския план за Близкия изток, в който по израелски данни долината на река Йордан се отстъпва на Израел, а не се поздкрепя създаването на палестинска държава. Изборите в Израел винаги са били непредвидими, но трябва да сме наясно: ако Нетаняху спечели, курсът на еврейската държава ще бъде безвъзвратно променен.

БТА