Началото на септември сложи точка на спекулациите за новия ресор на българския представител в Европейската комисия. При условие че Мария Габриел премине успешно през нелекото изслушване пред ресорната комисия на Европейския парламент, през следващите пет години тя ще отговаря за ресор „Иновации и младеж“. За съжаление реакциите у нас потвърдиха склонността ни като общество да дирим черни краски и в белите картини.

От една страна, в края на август премиерът Бойко Борисов заяви, че очаква Габриел, която досега отговаряше за цифровата икономика и цифровото общество, да получи ресор като киберсигурност. От друга страна, някои медии побързаха да изтъкнат, че номинираната за председател на ЕК Урсула фон дер Лайен е поверила по-големи отговорности на всички досегашни еврокомисари с изключение на Габриел. Други медии пък отбелязаха, че в тази си роля тя ще изпълнява само координиращи функции, тъй като по силата на Договора за функционирането на Европейския съюз в сферите образование, професионално обучение, младеж и спорт ЕС може единствено „да предприема действия за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите членки“.

Разминаването между очакванията на премиера и поверения на Мария Габриел ресор и фокусът в отразяването на новината в някои медии създадоха усещането, че България отново е „прецакана“. А това е повече от странно, когато българският еврокомисар поема ресор, който обхваща ключови области като образование, научни изследвания, иновации и младежки политики. ЕС може да има ограничено поле за действие в тези и други области, но това не означава, че ролята му в тях е маловажна.

Ето 3 ползи за България от новия ресор на Мария Габриел.

Приоритизиране на образованието и науката

Вероятно мнозина са на мнението, че от всички страни членки на Европейския съюз (ЕС) България най-малко заслужава да отговаря за развитието на европейското образование и наука. Причината: незавидното състояние на родното образование и наука в резултат на недофинансиране и мудно реформиране на парче. Погледнато от този ъгъл, решението на Урсула фон дел Лайен да даде ресор „Иновации и младеж“ на Габриел може да изглежда неуместно. В действителност обаче състоянието на образованието и науката в България не изключва възможността българин да отговаря за тях на европейско ниво, тъй като от еврокомисарите се очаква да работят за интересите на целия съюз.

На пръв поглед парадоксално, поверяването на ресор „Иновации и младеж“ на българския представител в новата ЕК е възможност да се замислим за фундаменталната роля на образованието и науката в изграждането на едно проспериращо общество. Урсула фон дер Лайен обобщава добре тази нова реалност в писмото си до Габриел:

„Образованието, научните изследвания и иновациите ще бъдат от ключово значение за нашата конкурентоспособност и способността ни да сме лидери в прехода към климатично неутрална икономика и нова дигитална епоха. Те дават на хората знанията, житейския опит и уменията, от които се нуждаят, за да успяват. Науката, изследванията и капацитетът ни за иновации, с които се нареждаме сред лидерите в света, могат да ни помогнат да намерим европейски решения на най-належащите глобални проблеми.“

Смайващият напредък на технологиите, комуникациите и транспорта през последните две десетилетия засегна практически всеки сектор. Той също така задълбочи връзките между отделните сектори на национално и на международно ниво. 

Точно тук е разковничето за осъзнаване важността на ресора на Мария Габриел. Да, датският комисар ще отговаря за приспособяването на Европа към предизвикателствата на цифровата епоха, холандският – за борбата с климитичните промени, ирландският – за търговията, но успешното прилагане на европейските политики в тези и всички останали ресори зависи от наличието на квалифицирани и адаптивни кадри. С други думи, от качествено образование и наука – области, които попадат в портфолиото на българския еврокомисар. А ако Габриел е достатъчно инициативна, тя може да допринесе за утвърждаването на образованието и науката като приоритетни за България области.

Подпомагане на кариерното развитие на младите хора

Когато говорим за необходимостта от подготовка на квалифицирани и адаптивни кадри, няма как да не споменем европейски програми като „Еразъм +“ и „Хоризонт Европа“ и инициативата за изграждане на мрежи от европейски университети.

Ако трябва да откроим една програма, която най-добре въплъщава ценностите на ЕС и илюстрира практическите ползи от сътрудничеството между държавите членки, това ще бъде „Еразъм +“ – една от най-мащабните и най-разпознаваеми програми в историята на европейската интеграция. Създадена в края на 80-те години, днес програмата позволява на милиони европейци да прекарат част от обучението си в чуждестранен университет, да следват в магистърски програми, в рамките на които се обучават със стипендия в поне две страни, да стажуват в чужбина и да участват в младежки обмени. Бюджетът на програмата за периода 2014-2020 г. е 14,7 милиарда евро, като желанието на ЕК е той да бъде утроен за периода 2021-2027 г. Ако пък първите мрежи от европейски университети, обявени по-рано през тази година, пожънат успех, комисията планира да разгърне инициативата по линия на „Еразъм +“ с увеличен бюджет за седемгодишния период след 2021 г.

Мария Габриел с право описва „Еразъм +“ като „нашата емблема в образованието“. Тази програма е пример за доброволно и ползотворно сътрудничество между университети, неправителствени организации и компании не само от ЕС, но и от съседни държави като Турция, Сърбия, Норвегия, Исландия и др. Тя е и доказателство, че дори в областите, в които изпълнява координиращи функции, ЕС може да влияе благотворно върху социално-икономическото и културното развитие на страните членки. В ролята си на еврокомисар за иновациите и младежта Габриел има потенциала да популяризира опциите за обучение и професионално развитие по програма „Еразъм +“, така че от тях да могат да се възползват възможно най-много българи и български институции и организации.

Да оставим образованието и да отправим поглед към научните изследвания и иновациите, които също са част от новото портфолио на Габриел. Тук ЕК излезе с предложение за програма с бюджет от 100 милиарда евро, наречена „Хоризонт Европа“, която цели да подобри условията за правене на наука и да стимулира трансграничното сътрудничество в сектора с цел подобряване на конкурентоспособността на ЕС. Подобно на „Еразъм +“, „Хоризонт Европа“ не спада към изключителните компетентности на ЕС, но това не отнема от потенциалната тежест на програмата, особено предвид планирания ѝ бюджет. Поверяването на такъв тип програми в ръцете на българския еврокомисар е добре дошло за българските учени, изследователски центрове и университети.

Преосмисляне на нагласите ни като граждани на ЕС

Връчването на ресор „Иновации и младеж“ на българин ни дава повод да преосмислим не само отношението си към образованието и науката, а и нагласите си спрямо членството на страната ни в ЕС.

България е част от ЕС от над десетилетие, но ние все още възприемаме членството си като принадлежност към клуб, от който можем да черпим облаги, без да даваме нещо в замяна. У нас разговорите на тема ЕС често се свеждат до това колко пари даваме на съюза и колко пари получаваме по европейските проекти. В същото време рядко си даваме сметка, че членството изисква от нас инициативност и качествен принос.

Предвид демографските тенденции в България и Европа и необходимостта от иновации, които създават работни места и решават глобални проблеми, човек не трябва да е гений, за да осъзнае, че образованието и науката са областите, които ще оформят съвместното ни бъдеще. Какво по-хубаво от това посланикът на ЕС в тези сфери да е българин!

Какъвто и ресор да ни бяха дали, реакциите надали щяха да са много по-различни. Когато България участва в разпределянето на постове и ресурси на международно ниво, ние имаме навика или да се оплакваме, че са ни пратили в „трета глуха“, като са ни дали малко парче от тортата, или да се подценяваме и да се надсмиваме на държави и организации, задето по погрешка са ни дали необосновано голямо парче.

Време е да спрем да се водим от фактори като престиж и стремежа ни постоянно да се сравняваме с другите и вместо това да се научим да придаваме стойност към дейностите, за които сме отговорни!

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".