Уважаеми пораснали деца, и Сънчо го отнесе. Рубриката „Лека нощ, деца“ е свалена от ефира на БНТ 1 и е запратена във втория канал на обществената телевизия. Ще кажете: „Голям праз, аз БНТ не гледам“, но празът е голям, а резилът още повече. Дотолкова сме отровени от всеобщо омерзение, че вече не ни правят впечатление отсичането на обществени фундаменти на нашата родна, мила и неповторима демокрация. 

Да, Сънчо е фундамент от близо 60 години. Непоклатима основа, каквато би трябвало да бъдат разделението на властите в една демокрация, равенството пред закона, справедливото правораздаване и честните избори. И това не е някакъв смешен плач за един Сънчо. 

По-големият проблем е, че с лека ръка подминаваме рокадите в обществената телевизия, за да допуснем това, което става в общественото радио. Спират програма „Хоризонт“ за пет часа, а радиокалинката, назначена за гендир, казва: „Не виждам голяма драма...“

Истинското нашествие на политкомисари е част от подмяната, която не е спирала тези три десетилетия на стихийни преобразувания.   

В държавното обвинение наблюдаваме пасивно съучастничество в избора на главен прокурор. Той не само се състезава сам със себе си. Но настоящият – Сотир Цацаров, без свян обяви: 

„Казвам ясно, че господин Гешев има моята подкрепа. Ще дам своя глас в подкрепа на господин Гешев, ще дам този глас и ако се налага, ще гласувам и втори път за господин Гешев.“

Признание, че кандидатът за поста е номинация на настоящия. От известно време този дует е взел на абордаж структури на прокуратурата и МВР в цялата страна, медии, библиотекарски кръгове за влияние. Не е нужно да сънуваме, за да си представим какво ще става, щом изборът стане факт.  

Дотолкова сме успани от колективната умора за промяна, че не успяваме да видим как статуквото не само се възпроизвежда, но става и по-яко. На днешните местни избори има градове, в които кандидатите за кметове и общинари са същите, както бяха през 2015 г. Вижте участниците на вота във Варна. В любимия на премиера Борисов Симитли кметът ще играе за пети пореден мандат. И за втори поредни избори отново няма да има конкуренция – просто няма други кандидати. За пореден път гражданите са изправени в избори без особен избор, кампания без политики и резултат, за който по-късно ще съжаляват всички – най-вече тези, които от омерзение няма да гласуват.

Преди години в интервю голямата Вера Мутафчиева каза, че мечтае да види „кога българите най-после ще се уплашат от себе си“.

„Защото нашето нещастие все иде отвън. Саморефлексия нямаме. И наистина е виновно турското робство. Така са ни оставяли да правим каквото си искаме. Няма го тука момента на самодисциплина“, казва неповторимата Вера пред Митко Новков. 

Ами не е само „турското“ е виновно. Тука са и „социалистическото“, а след това поред ЕС, Западът, Сорос, Путин, Истанбулската конвенция, норвежците, които крадат деца. На либералите са им криви консерваторите и обратното. Демократите се наричат такива, защото са антикомунистите, но нищо повече. Социалистите са повече консерватори, отколкото леви. Всеки може да намери вината у другите, но не и у себе си. А това се пренася и в оценката ни като общество. 

Ей, дори обществените пропасти, които газим, са с двойно дъно – винаги има и още, защото и разпадът ни е нещо като „полу“. Живеем в нещо между сън и реалност и има моменти, в които не можем да осмилим това, което става.

Вече не съм сигурен някога, когато мнозина се събудят от своя сън, дали ще познаят своята държава. Уважаеми пораснали деца, дори и Сънчо го отнесе.