В края на май и началото на юни 2017 г. се вдига голяма шумотевица, когато се разбира, че Софийският градски съд е постановил условно предсрочно освобождаване (УПО) на двама от "звездите" на групата за отвличания и убийства "Наглите" - Любомир Димитров-Гребеца и Ивайло Евтимов-Йожи по техни молби.

Медиите, присъдружни на властта и по правило хвалещи прокуратурата и ГЕРБ, са най-шумни срещу "лошия" съд.

Говорителката на главния прокурор Цацаров Румяна Арнаудова нарича пускането на двамата неморално. Държавното обвинение протестира пред Софийския апелативен съд решенията (заслужава да се отбележи, че те са на двама съвсем различни наказателни съдии, б.р.) и в крайна сметка двамата остават зад решетките.

По-добре сработи късметът на убиеца на български студент Джок Полфрийман, който излезе от Софийския затвор, без да дочака 20-годишната си присъда, четена през 2007 г. (но същите "медии" днес избълват заглавия от рода "НА ТЪМНО! Председателят на Съюза на съдиите в България пусна убиец от затвора").

Само че съдът трябва да прилага закона, а не да го коментира, камо ли да го пише...

Какво е УПО - условното предсрочно освобождаване?

Възможността затворниците самостоятелно да се обръщат към съда с искане за предсрочно освобождаване влиза в закона след осъждане на България в Страсбург по делото „Нешков и други срещу България“, уточнява скромно тогава Цецка Цачева - председател на 43-тото народно събрание, приело въпросния закон по време на втория кабинет на Бойко Борисов, а към момента на скандала... и министър на правосъдието.

На 31 май 2017 г. Цветан Цветанов - втори в ГЕРБ и лидер на парламентарната група, напълно всевластен относно законодателната дейност, се просълзява в Нова тв при новината за пускането на "Наглите", възмущава се как е възможно "Наглите" да бъдат освободени и заявява, че "ако това наистина се случи, значи няма държава. Държавата е фалирала." В друго интервю казва по същия повод, че "държавата просто си отива".

На 1 юни в парламента Цветанов - шеф на парламентарната група на ГЕРБ, казва:

"Задаваме си въпроса дали съдията, произнесъл се по вътрешно убеждение, е направил необходимото, за да се запознае максимално с информацията, която може да изиска от институциите. Няма български гражданин, който да не знае кои бяха "Наглите"...

Той нарича "интерпретация" и "несъстоятелна теза" твърденията, че отговорност носят изпълнителната власт и парламентът, които са приели законовите промени, свързани с това затворниците да се обръщат самостоятелно към съда.

"Никой не ограничава съдията, който взема решение, да поиска допълнителна информация. Дори само от вестниците или от гугъл да се беше поинтересувал, щеше да събере достатъчна информация за всичко", казва още Цветанов.

Шефът на правната комисия - а днес правосъден министър - Данаил Кирилов коментира, че законопроектът е бил внесен от правителството, разгледан е и конкурентен законопроект, като целта на правителствения е била да приложи в максимална степен изискванията, които се отнасят към България от Европейския съд за правата на човека.

"Основната промяна беше, че премахнахме наименованието и формата на комисията, която да дава анонимно и колективно становище по въпроса настъпили ли са предпоставки за промяна на режима на изтърпяване на наказанието", пояснява Кирилов.

Той уточни, че становище дават директорът на затвора, зам.-директорът по изтърпяване на наказанието, психологът и социалният работник. Инициативата да го поиска обаче си остава у осъдения.

Малко ровене в архивите показва, че Кирилов произнесъл и следната мисъл:

"Промяната по никакъв начин не касае или променя предпоставките на настъпването или ненастъпването на предсрочното освобождаване, това винаги се прави от съда."

Знам какво направи в миналия парламент

Фактите:

Скандалните поправки в Наказателния кодекс са приети в предпоследния работен ден на миналия парламент с изменения в преходните и заключителни разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията. Законопроектът е внесен от правителството на ГЕРБ и Реформаторския блок, подкрепяно от Патриотичния фронт.

В предпоследния си работен ден НС гласува законопроекта на правителството "Борисов 2", за да спрат затворници до осъждат държавата.

На 7 февруари 2017 г. в "Държавен вестник" излиза промяната в НК, която дава право на осъдените лично да искат от съда предсрочно условно освобождаване. Дотогава единствено затворническата администрация и прокурорите имат право да правят такива предложения, припомня "Сега".

Абсурдното е, че депутатите отменят и алинея, според която осъдените за опасен рецидив имат право да излязат на свобода едва когато им остават не повече от 3 г. от присъдата и са излежали две трети от нея (такава присъда за опасен рецидив има Йожи, а Гребеца към момента е подсъдим за убийство по друг процес, б.р.). С промените се дава право на осъдените да искат максимално рано предсрочно освобождаване - ако са излежали 1/2 от присъдата.

Важно е да се отбележи, че проектът минава през парламента тогава въпреки критиките на БСП и Патриотичния фронт. На 7 декември 2016 г. на първо четене в пленарната зала депутатът от БСП Георги Гьоков заявява, че скандалната поправка е в разрез с криминогенната обстановка в страната и повишената битова престъпност.

Христиан Митев от Патриотичния фронт пък казва: "На практика по този начин ще стимулираме именно лица, които извършват престъпление, именно рецидивисти в сложната криминогенна обстановка, в която се намираме, да бъдат условно предсрочно освобождавани до безкрайност."

Данаил Кирилов - правното острие на ГЕРБ, защитава поправките с думите, че ги подкрепя изцяло, намира ги "гъвкави" и "съобразени с конкретния статус на лицето, което е лишено от свобода".

Лидерът на БСП Корнелия Нинова казва тогава:

"Нека, преди да плачат по телевизиите, си спомнят, че ГЕРБ прие промените в НК и НПК, които позволиха сега тези хора да имат възможност да излязат от затвора предсрочно. Ние бяхме против тези поправки. Още утре внасяме законопроект, с който тези поправки да отпаднат и да няма възможност такива хора да излязат предсрочно от затвора", казва тя.

Е, поправките са си такива и до ден днешен.

По-късно днес бе публикувано становище на тричленния състав на САС, постановил освобождаването на Полфрийман:

"Становище на тричленния състав на САС с председател Калин Калпакчиев и членове Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева, постановил определение по ВНЧД 921/2019 г., водено по жалба на австралийския гражданин Джок Полфрийман:

Уважаеми журналисти, за улеснение на работата Ви, представяме на вниманието Ви обективни данни за движението и резултата по в.н.ч.д. № 921/2019г. на САС (медийно отразено като делото за условно предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман). Правим това, защото съзнаваме, че обществото следва да бъде информирано за позицията на съда, чиито процесуални действия трябва да бъдат поднесени на достъпен и ясен език.

Институтът на условното предсрочно освобождаване e уреден в почти всички правни системи по света. Той не е инструмент нито за преразглеждане на влязлата в сила присъда, нито за редуциране на наложеното с нея наказание. Единствената му легитимна цел е насочена към разрешаване на въпроса дали осъденият може и да не изтърпи докрай определеното с присъдата наказание като му бъде определен изпитателен срок.

Условно предсрочно освобождаване може да се постанови по отношение на осъден за всяко престъпление, независимо от неговата тежест и вид (с изключение на доживотен затвор и доживотен без замяна).

На първо място осъденият трябва да е изтърпял фактически половината от наложеното му наказание, а в случаите на рецидив – 2/3 от него.

Другата предпоставка, която се явява и най-честият предмет на спор в съдебните производства, е осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Тя подлежи на конкретна преценка, основана на доказателствата по делото.

Когато не се установява риск за общественото спокойствие и са налице убедителни данни за поправяне на осъдения, които не подлагат на съмнение успешното реализиране на целите на наказанието спрямо него, то съдът е длъжен да съобрази тези обстоятелства.

По делото за предсрочно условно освобождаване на Джок Полфрийман спорно е било единствено дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. Съдът е приел, че това е така, защото при престоя си в затвора осъденият е имал:

- множество награди (13);

- всички наложени му дисциплинарни наказания са били заличени по силата на закона (чл. 109 от ЗИНЗС) или като награда за доброто му поведение от самата затворническа администрация;

- участвал е активно във всички достъпни курсове за обучения и квалификация, включително е овладял писмено и говоримо български език и е успял да завърши висше образование;

- подпомагал е пенитенциарните власти при контактите им с други лишени от свобода чужди граждани;

- полагал е труд, включително (по негова инициатива) без да получава възнаграждение за това;

- регистрирал е сдружение, развило и развиващо активна дейност в обществена полза;

- от докладите на затворническата администрация е видно, че през годините на изтърпяване наказанието поведението на осъдения бележи прогрес, което е довело до снижаване на рисковете от рецидив при него в много ниски стойности;

- същите доклади съдържат позитивни данни по отношение личността на осъдения, включително констатацията, че "лишеният от свобода напълно приема отговорността от извършеното, разбира мотивите за него и признава вредата от поведението си";

- полученото обезщетение от издадено в негова полза решение на ЕСПЧ е преведено по сметка на пострадалите лица.

При тези данни, съдържащи се в личното досие на осъдения, и позоваващи се на информация от затворническите власти, които са имали най-пряк досег с него в периода на изтърпяване на наказанието, съдът е приел, че по време на изтърпяване на наказанието е настъпила промяна у осъдения, която е изпълнила втората предпоставка по чл. 70 от НК.

Съгласно чл. 439а, ал. 3 от НПК размерът на неизтърпяната част от наказанието не може да бъде основание за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване, ако цялостното поведение на осъдения по време на изтърпяване на наказанието е било положително. Практика на съдилищата по сходни/близки хипотези показва, че прилагането на института на условното предсрочно освобождаване в конкретния казус и по отношение на конкретния лишен от свобода не е прецедентен случай.

Производството по делото е протекло в три публични съдебни заседания. Крайният съдебен акт също е бил обявен публично, като пълният му текст може да бъде открит в сайта на САС."