Радостна новина от последните дни: от началото на следващата година ставките за трайно безработните в Германия се увеличават. По-малко радостното е, че става дума за седем или осем евро месечно повече. Това трудно би могло да предизвика еуфория у другиго, освен у министъра на труда Хубертус Хайл. По неговите думи – част от същността на социалната държава е „всички хора да разполагат с достатъчно финансови средства, за да могат да участват в обществения живот“.

Да, но точно това много трудно се получава, ако разчиташ само на социалните помощи – т.нар. Харц-4, по името на председателя на комисията, одобрила през 2002-а година този механизъм. Само един пример – на същия този механизъм се разчита и за да получи детето на безработния допълнителна сума, за да отиде на училищната екскурзия. А тя така и не постъпва навреме и предизвиква единствено и само разочарование.

Иначе има и други примери – например специални указания от няколко страници как дори и да разчиташ само на социални помощи да успееш да си позволиш да се разведеш, използвайки някои пътечки в регламента. Но обичайно проблемите на трайно безработните са от друг характер – как да свържат двата края, тъй като да получаваш социални помощи в Германия означава, че си беден.

За тези българи и румънци, които пристигат в Германия най-вече, за да се възползват от Харц-4 (те са 150 000 по последни данни), той представлява наистина примамлива перспектива – по 400 евро на месец, без да си положил никакви усилия за това. Но за германците стигането дотам е „социално отпадане“, съпроводено с усложнения, непознати за останалите – работещите.

Както отбелязват знаещите – никой не е застрахован от това да остане без работа, но никой не би искал оттам нататък да бъде смятан за „непълноценен“, както се получава. 17 години след въвеждането си системата (на която в момента разчитат към шест милиона души) продължава да буди остри дискусии дали е добре обмислена и дали парите не са твърде малко. Но нищо по-добро засега не е измислено и Харц-4 продължава да функционира, „заробвайки“ тези, на които би трябвало да помага.

Ако, например, отпусканите по тази линия социални помощи не стигат за наемането на нормално жилище и се налага да живееш във фургон. А децата пък няма как да бъдат заведени на басейн – възможност за нещо повече от разходка в гората няма. При това наред с правата, хората, ползващи Харц-4, имат многобройни задължения, налагани от центровете, които отпускат помощите – Jobcenter. Например всеки месец да подават заявки за кандидатстване на работа поне на пет места. Тези, които не  изпълняват изискванията, са застрашени от сериозни санкции – от намаляване на парите до временното или пълното им спиране. Или пък нещо съвсем безсмислено и икономически необосновано – мрежата от въпросните Jobcenter е изразходвала през 2018-а година 60 милиона евро, за да си върне 18 милиона евро средства от малки суми до 50 евро, дадени на получателите на Харц-4 в повече.

На този фон не е чудно, че взимащите Харц-4 не одобряват политическата система и гласуват по-рядко от останалите – не очакват, че гласът им може да повлияе. А ако гласуват, напоследък все повече избират популистката „Алтернатива за Германия“, което е доста странно, имайки предвид, че тя поддържа радикалното свиване на социалната държава. Специално проучване, посветено на политическите нагласи на безработните, е установило: ръководи ги най-вече усещането, че политиците са ги изоставили на произвола на съдбата. Затова на „Алтернатива за Германия“ се гледа като на вентил, без да се проявява особен интерес към програмата на партията.