"Ние никога не сме били част от толкова огромна икономическа и военнополитическа структура. За 13 века история България за първи път е със съюзници 28 държави, в съюз е с почти всички свои балкански персонални съседи, с изключение на Сърбия и Македония. В България никога не е имало 600-милионен гарантиран пазар, който е достъпен за всяка българска стока, стига да има кой да я произведе".

Това каза пред "Фокус" историкът проф. Милко Палангурски. Той призна, че в тези структури ние не можем да свирим първа цигулка.

"Но можем да бъдем от онези, които много добре олицетворяват и своите интереси и интересите на своите съюзници. Така че, погледнато от 13 и половина вековната ни история, никога нашият глас не се е чувал на толкова голямо, широко социално-икономическо пространство. Има какво да се желае още – то е факт. Но и другото е факт – че постигнатото в последните 30 години въобще не трябва да се подценява, защото сме решили поне два основни проблема – опасността за българската национална сигурност. Второто, което е и най-важното – социално-икономическите условия за просперитет са налице, и само от нас зависи в крайна сметка до колко ще ги реализираме", каза още историкът.

Той коментира и обявяването на българската независимост, което се чества днес.

"Когато взривиш европейския дипломатически мир и статукво, винаги е интересно. Следват едни трескави месеци, където дипломатите от целия континент се опитват да разрешат въпроса", отбеляза проф. Палангурски.

Най-ценният урок, според него, е във вътрешнополитически план.

"Ясна цел, добре мотивирана, добре подготвена и използване на реалните моменти за нейното реализиране. Това е, може би, най-важното в случая, което хич не е за подценяване. Защото много добри идеи в историята и в развитието на една нация и една държава са пропадали, заради неуспешно преценяване на момента за тяхното реализиране. В случая имаме един комплекс от много добри ходове, гледни точки на българската дипломация, на българската вътрешна политика, на политическите сили, на двореца, на парламента, на Министерски съвет, да достигнат до това в крайна сметка окончателно решение за статута на българската държавност", обясни проф. Палангурски.

И допълни:

"Дори само фактът, че ние, българите, сме една от малкото държави, които сме постигнали пълен национален суверенитет, без да водим война, без да загубим ресурсите на нацията – и човешки, и институционални, разбира се и финансови, е достатъчен повод за гордост. След като сме успели да ликвидираме един от общоевропейските договори, които тогава фактически движат европейската дипломация, без сила, без война, аз не виждам защо да не е повод за гордост.  Напротив, точно такива неща – градивните, са най-сериозната причина за подобна гордост и разбиране за българската история в бъдеще".