Министърът на правосъдието Данаил Кирилов излезе с позиция около протестите срещу решението на съда за предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман и призова "да не забравяме, че магистратите винаги са прави, и че дължим подкрепа, точно изпълнение и правна дисциплина, както и защита на независимостта им".

В свой коментар министър Кирилов пита:

"Дали един обществен дебат може да засегне независимостта на магистрата, след като той вече е отсъдил и е обявил мотивите си.

Има ли право обществото да прецени дали е спазен закона и е постигната справедливостта?"

Ден по-рано Съдийската колегия към Висшия съдебен съвет (ВСС) оповести призив по повод общественото напрежение заради предсрочното освобождаване на Полфрийман. Позицията се появи ден, след като близо 300 съдии се обърнаха директно към гражданите, като заявиха, че политиците на правят достатъчно, за да защитят независимостта на съдебната власт.

От колегията заявяват, че "независимостта не е привилегия на отделния съдия, а съществува в интерес на тези, които търсят или очакват правосъдие". Изрично се казва, че "независимостта не е безусловна". Съдиите обясняват, че са сезирали инспектората по делото, защото са спазили приетите Стандарти за независимост на съдебната власт. А те предвиждали подобна проверка "в случаи на направени изказвания от представители на изпълнителната и законодателната власт, политически партии или на медийни публикации", които създават съмнения за почтеност на съдия.

А ето и какво написа в профила си във фейсбук правосъдният министър Данаил Кирилов:

"Имах няколко часа да се отдам на съзерцание и умозрение, да опитам безпристрастно да оценя фактите и обстоятелствата, пораждащи дивия бяс и истеричната паника на малцина, поставили себе си над другите, над закона и над морала на справедливостта. Въздържах се да съдя, а както винаги съм се стремял, да подкрепям и да защитавам опонента си, влизайки в дрехата и същината на неговите аргументи, мотиви и предразсъдъци. Тоест, пристъпих предпазливо и с колебание, въпреки тяхното пренебрежение и агресивно отричане, към общия обзор на поведението им в опит да си въобразя някои вероятни последици, които то предполагаемо преследва.

Не исках да откривам предателство спрямо общо възприети национални цели, а предпочитах подозренията и предположенията ми да останат на плоскостта на маргиналния личен интерес и ползата за конкретна група от лица.

В този смисъл, трябва да доверя на Вашите съждения и присъда преценката дали един обществен дебат може да засегне независимостта на магистрата, след като той вече е отсъдил и е обявил мотивите си.

Има ли право обществото да прецени дали е спазен закона и е постигната справедливостта?
Неговото доверие безусловно ли е, императивно ли се дължи?

Кой от двата принципа има предимство: принципът на законността или принципът на независимостта на магистрата?

Последните седмици аз убеждавах колегите си в парламента, че трябва да възложим и да доверим, да възложим на съда нова възможност за преценка / дискреция при определяне на наказанието, тази дали да прилага или не последиците при съкратеното съдебно следствие. Едновременно с това, мои колеги разоръжаваха с озлобление вярата и доверието ми, удовлетворявайки неусмиримият си стремеж да злепоставят всяко усилие за неговото укрепване.

Няма да соча писмени официални източници и документи, които са приложени в парламентарните досиета и стенограми. Нито ще се позовавам на широко отразени публично мои изявления в медиите. Търся Вашата подкрепа за следното:

* Винаги да поставяте фактите преди заключенията;
* Да се стремим да съберем възможно най-много относими факти;
* Съжденията и заключенията са наша субективна преценка и тя не може да бъде държавна присъда;
* Да не се нагърбваме да съдим, вместо това ревниво да проявяваме респект към истината и дирене достоверността на фактите;
* Да не удовлетворяваме нестихващия стремеж към отмъщение и да даваме доверие и при най-крехкото основание за това;
* Да се движим не от бясното настървение на лицемерието, а от умерената политика на законодателите;
* Да уважаваме опонентите си по тези, защото в спора се разкрива истината;
* Да не забравяме, че магистратите винаги са прави, и че дължим подкрепа, точно изпълнение и правна дисциплина, както и защита на независимостта им.