Невръстно момиче чете пламенна реч пред Организацията на обединените нации за защита и опазване на природата. Звучи познато, нали?

Но не, не става дума за 16-годишната Грета Тунберг, която размаха пръст на световните лидери миналата седмица на срещата на върха за климата в ООН. А за по-малката Севърн Кълис-Сузуки, която се обръща към световната организация по същата тема през 1992 г.

Макар темата за глобалното затопляне вече да е в общественото пространство, Кълис-Сузуки се фокусира повече върху замърсяването, свръхупотребата и невъзможността на богатите нации да споделят с по-бедните.

Речта й въпреки това има много прилики с тази на Тунберг.

"Боря се за своето бъдеще. Да загубя бъдещето си не е като да загубя избори, или няколко пункта на борсата", казва Кълис-Сузуки в началото на речта си.

"Откраднахте мечтите ми и детството ми със своите празни думи", откри речта си пък Грета.

И двете коментират влиянието на човешката дейност върху околната среда:

"Тук съм, за да говоря за гладните деца по света, чиито плач остава нечут. За безбройните животни, които умират по планетата, защото нямат къде да отидат."

"Хората страдат, хората умират. Цели екосистеми рухват. Ние сме в началото на масово измиране", каза Тунберг.

Севърн обръща особено внимание на ефекта от замърсяването върху най-бедните региони на света.

"В Канада ние живеем привилигерован живот. Имаме много храна, вода, убежища. Имаме часовници, колелета, компютри, телевизори. Можех да съм гладуващо дете в Сомалия, жертва на войната в Близкия изток или просяче в Индия." 

"Аз съм една от късметлийките", спомена между другото пък Грета.

И двете обвиняват възрастните за тяхното бездействие.

"Учите ни да си почистваме мръсното, да не нараняваме другите същества, да споделяме, да не бъдем алчни. Тогава защо не правите нещата, които ни казвате да правим?"

"Младите хора започват да разбират вашето предателство. Очите на бъдещите поколения са върху вас. Ако изберете да ни провалите, аз казвам, че ние никога няма да ви простим", бе далеч по-заплашителна Тунберг.

Пълното видео от речта на Севърн можете да чуете тук.

То не стана известно през 1992 г. - тогава нямаше масов достъп до Интернет и подобни видеа не "избухваха" за дни, достигайки милиони и ставайки основен фокус на медиите дни наред. В ранните дни на Световната мрежа обаче това видео изскочи и бе изключително популярно - със заглавието "Момичето, което накара света да замлъкне за 5 минути".

И други разлики са видни - Кълис-Сузуки сама събира пари за себе си и своя училищен екоклуб, за да може да посети срещата на върха за Земята тогава, а не се вози в лодка за 4 млн. долара. Кълис-Сузуки не съди 5 държави с най-високи количества СО2 емисии (които могат да бъдат съдени, т.е. без САЩ, Иран и Китай, реалните най-големи замърсители). Тя дори не организира петъчна стачка на младежите.

Кълис-Сузуки не спира училище. Продължава образованието си в Йейл, участва в тинк-танкове, фондации и множество други организации за защита на околната среда. Днес е на 39 години и продължава своята борба.

Севърн Кулис-Сузуки днес.

Ключовата разлика между двете речи и двата подхода е, че Тунберг не се колебае да сочи с пръст и да се кара, а Кълис-Сузуки, тогава по-малка, е далеч по-мека в изразяването си.

Въпреки това и въпреки популярността на речта й по-късно, тя бързо бива забравена. Дали нещо подобно ще стане с Грета Тунберг - предстои да видим.