Инцидентът, станал през уикенда в Синсинати, когато прочутата цигуларка Ане-Софи Мутер прекъсна концерта си заради зрителка, която я записваше с телефона си, отвори по-широка дискусия в социалните медии за наличието на смартфони на класически концерти.

„Това е просто обикновена любезност, хора – аргументира се един потребител във Фейсбук. – Вие плащате за привилегията да слушате на живо изпълнението на професионален музикант, без разсейване. – Ако искате запис, купете си диск – ако искате филм, купете DVD. Уважавайте изпълнителите и зачитайте техните права в концертната зала“.

Човекът е напълно прав, но едва ли призивите за уважение към артистите ще спрат записвачите.

Някои читатели разсъждават, че много места – включително и в „Синсинати Мюзик Хол” – има правило да не се допускат устройства за запис по време на изпълнения. Това е добра практика, но там където записите са забранени, трябва да има и правило какво следва, ако някой бъде заловен да записва. И не трябва да следва забележка или мъмрене, а директно извеждане от залата по най-бързия и дискретен начин – за което да има разработена процедура. И разбира се, откриването не нарушителите не бива да бъде оставено на артистите.

Зад нежеланието на някои артисти да бъдат записвани, могат да се крият различни причини – някои не искат в интернет да се разпространяват свободно аматьорски записи, защото държат да контролират продукцията, други може да се чувстват ограбени от свободното разпространение на музиката им.

Има и артисти, особено в жанровете по-демократични от класиката, които са наясно колко трудно е да избегнеш нелегално заснемане или записване в наши дни и освен че оставят публиката да документира на воля концертите им, я подпомагат, като сами качват в социалните мрежи зрителски видеа и снимки от концертите си. Това е реклама, а и така все пак осъществяват поне частичен контрол.

Но в много ситуации записващите зрители действат разсейващо не само на останалите хора в публиката, които са си платили, за да гледат артистите на сцената, а не гора от вдигнати ръце и смартфони – и за другите записващи зад тях. Има концерти, на които никой по-нисък от 190 см няма шанс да вижда сцената.

Този проблем е резултат от развитието на технологиите, благодарение на които днес всеки има в джоба си камера. Но отново технологиите предлагат едно добро решение на проблема. То едва ли е подходящо за концерти с много голяма публика, но е идеално за по-малки зали, като например зала „България”, където нерядко велика музика е била „украсявана” с телефонни мелодийки.

Решението се казва Yondr и представлява услуга, използваща патентована система за създаване на свободни от телефони пространства за артисти, преподаватели, организации и всякакви събития с контролиран вход. Преди влизане в залата, трябва да изключите звука на телефона си и служител на Yondr го поставя в специален заключващ се калъф. Телефонът остава във вас без да можете да го ползвате. На излизане калъфът ще бъде отключен и прибран от служителя.

Така изглежда услугата, която осигурява тишина по време на концерти и събития. Снимка: Стопкадър от рекламно видео

Тези операции стават доста бързо и не бавят влизането и напускането от залата, както се убедихме лично преди и след шоуто на Луи Си Кей в зала 3 на НДК с публика от 1000 души. Ако междувременно чакате много важно обаждане и някой ви потърси, можете да отговорите, но трябва да излезете от залата, където служител на Yondr ще отключи калъфа със специално устройство .

Несъмнено тази услуга оскъпява до известна степен билета, но пък осигурява изключителна атмосфера на тишина и внимание в залата. Кой не би пратил примерно 10 лв. повече за концерт без нито един смартфон?

"Площад Славейков"